Good Morning, Vietnam. Добро утро, fridolina.

"Канарчетата точно за това пеят, сигурен съм. Тях ги затварят в клетки, защото пеят хубаво, а после те пеят, защото са затворени в клетки.

Започвам да се питам коя е онази човешка дейност, която отговаря на пеенето на канарчетата. Изглежда, мисленето. Ние сме построили тази клетка, наречена цивилизация, понеже имаме способност да мислим, а сега трябва да мислим, понеже сме хванати в собствената си клетка.Убеден съм, че все още някъде съществува един истински свят, въпросът е само как да се измъкна от клетката.

Но дали пък канарчетата ще пеят толкова много, ако им се даде възможност да живеят на открито и да летят на воля? Не зная. Но се надявам един ден да разбера." - откъс от "Пилето"/У.Уортън

Добро утро,Мадам.
След като реших да се оттегля от "амбразурата" и да се отдам на градивен вътрешен монолог на тема : Генетични експерименти на молекулярно ниво в съвременното българско канаровъдство", духът в мен намери покой и се смири. Останаха обаче две-три неща за доуточняване именно с теб - моят безценен спаринг-партньор.
Първото нещо,което ме интересува е защо темата "Орфей - мистика или реалност", която в момента се предлага на аудиторията, /но в заключен вариант, при това осакатена/просто не я изтриете? Така и така, кротките и послушни канаровъди няма какво да научат от тази преднамерена и тенденциозна размяна на реплики. Всъщност МНЕНИЯТА, които предизвикаха бурята са изтрити, героите са на сигурно място, а са останали само дървените философи. Кому е нужно да чете и ПРОДЪЛЖЕНИЕТО, което се предлага в задния двор на форума? Общо до момента двете теми са събрали около 3500 влизания. Явно нещо ги дърпа хората - харесва им да четат стари вестници в "тоалетната". Канаровъдсвото в България е много особено занимание, с което се занимават много ОСОБЕНИ хора. Повечето са "мъгъли" и не притежават магически способности. Не споделят, не са откровени и добронамерени и в никакъв случай няма да разкажат пред всички най-големите си тайни за отглеждането на канарчета и други птички. Професионални секрети никой не издава, а без тях в занаята си поредния посредствен наивник. Тези тайнства се учат на друго място, във форума само ти подсказват и ако си достатъчно упорит и ентусиазиран ги откриваш.Казах ти и преди от тази дискусия няма да пострада нито едно ято, най-много да разтърсим нечие его. Продължавам да твърдя, че форумът не страда от такива дискусии, особено, когато става въпрос за нещо, което тепърва се развива, променя или доусъвършенства. Вчера например разбрах, че се работи върху нов стандартен фиш за обучение на "Орфей". Нещо да кажеш? Защо го правят - нали всичко беше О.К. Аз обаче малко изпреварвах събитията и това дразнеше определени "субекти"/това е тяхно определение за мен/. А си позволявам да вървя по-бързо, защото слушам внимателно и запомням какво казва Проф.д-р Бобо Велев, Александър Иванов, rudolph. Чета разработки, дисертации и научни доклади на орнитолози от Колумбийския университет, които обясняват и доказват, защо някои неща могат да се случат в реалността, а други само в мечтите.
Да се върна на темата. Дори и така в осакатен вариант,тя е интересна,но оригиналният и вид я правеше далеч по-представителна. Защо не изтриете всички мнения и да оставите само заглавието, но я отключете. А какво целеше, когато публикува ivberov vs. fridolina? Попита ли shikata преди да го направиш? Там няма нищо конкретно и полезно за птиците. Там се говори за хората с птици. Скоро препрочетох "Пилето" на Уилям Уортън. И там се говореше за хората, за птиците и за ВИЕТНАМ, но заедно, на едно и също място. Канарчета, война, човешки драми и мечти. Форум САМО за птиците има. Там птиците се срещат, общуват, размножават-ние не сме им необходими. Нашето присъствие там е нежелателно. Този форум е Природата.

ПРИТЧА за вързаната камила - един преразказан набързо БЕДУИНСКИ сън.

Голям керван преминавал през пустинята. Пътниците достигнали до оазис, в който решили да пренощуват. Но се оказало, че една скоба за завързване на камилите не достигала. А никой не искал да стои буден и за пази незавързаната камила.

Тогава единият от керванджиите отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения, сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала и нощта преминала спокойно.

На сутринта отвързали камилите. Всички се приготвили за път, с изключение на въображаемо завързаната камила, която отказвала да помръдне. Най-накрая керванджията, който вечерта я "вързал", се сетил какво да направи. Застанал до нея и развързал въображаемата скоба. Камилата веднага станала.

Същото е и при хората. Те всъщност са свободни, но повечето от тях се остават да бъдат обвързани от умствените си проблеми и привидно потискащи отговорности. Вие сте свободни, разберете!

Това, което трябва да сторите, е да се освободите от въображаемите скоби, към които сте вързани.

Сънят на Фридолина -шарените халюцинации на една откровена мечтателка от Варна.

fridolina :Надявах се, че чрез форума ще мога, да създам виртуално лице на БАДП.Надявах се, че ще се превърне в място, където ще е представена цялата палитра от клубове, членуващи в Асоциацията, че ще е неутрална територия на която биха могли да съжителстват мирно. БНКЦК започнаха постепено да предоставят материали от своя бюлетин, за да се публикуват в сайта. Клуб „Никола Грудев” подготвяха аудиоматериали, с които да представят особеностите на „Орфея” – строфи, тембър, темпо –информация, която да е от полза на любителите.Знаете ли колко много разговори и дипломация са необходими и за най-малката стъпка? Мислите ли, че ми беше лесно да убедя клуб „НиколаГрудев”, да имат форум, редом да форума на БНКЦК?? Надявах се, че виждайки логото на „Никола Грудев” до логото на БНКЦК, останалите клубове, един по един, ще се „престрашат” и ще се присъединят. Вече бях установила контакт с клуб „Пълдин хоби” и се радвах, че нещата
започват да потръгват и... Бам! Появихте се Вие и с лека ръка разрушихте това, което тъй трудно бях съградила. Развилняхте се, като слон в стъкларски магазин.
Първоначало Ви бях много ядосана, а и писмата Ви до мен, ме огорчиха допълнително. Но после си рекох, човекът не е бил наясно каква е ситуацията, нека му помогна в хобито. Защо да изпуска развъдния сезон, с всички трепети и радости свързани с него. Нали все пак птиците сатова което ни свързва. Знаете ли, че за всяка птица която съм си купила, се е налагало да пътувам до друг град?Започвам обаче да се съмнявам, че вас повече Ви интересуват приказките. Желаете достъп до форума.Досега на Пернати.ком сте нанесли само вреда. Защо да Ви връщам? Какваще е ползата от Вас?Затова на Вашите искания и „бартери” досега дипломатично си замълчавах, но Вие продължавате да настоявате.
Добре, убедете ме във Вашата добронамереност! Проявете се като дипломат и миротворец и възстановете статуквото. Нека клуб „НиколаГрудев” се върнат във форума и ще махна забраната.Трябват ми хора, които да градят и обединяват, хора, които да прокарват мостове между враждуващите страни. Убедете ме, че сте такъв човек и тогава не Вие, аз ще Ви моля да сте във форума ни. Отговор на Събудения : Е,ти наистина се превъзбуди.За да се върна във ФОРУМА,от който ме изгонихте по безпардонен и доста неаргументиран начин - да възстановявам статуквото???No WAY.Възстановявам изначално нарушената хармония по друг начин и на друго място.Аз не съм разрушил нито един мост,за да се налага да го изграждам наново.Това,че всичко във форума е изглеждало хармонично и идилично преди моето явяване е една МНОГО голяма,ама наистина МНОГО голяма заблуда.Като всяко нещо в Матрицата-живот ,имитациите целят максимална достоверност на илюзията.Антагонизмът между Бобо Велев и другите канаровъди,от една страна и Орландовските мекерета ,от друга, съществува отдавна,много преди аз да влезна в "стъкларския"магазин.Всичко е било притулено,прикрито - затишие пред буря.А когато ти си се опитала да събираш под един покрив всички тези хора,с различен манталитет,различно образование,култура и възпитание е трябвало да си дадеш сметка с колко трудна задача се захващаш.Съветският съюз,Югославия,Римската империя не са ли достатъчно красноречиви примери,че такива експерименти винаги завършват зле.ПРИЧИНИТЕ са едни и същи,а ПОВОДИТЕ - както дойде.Според мен във Форума са били събрани бурета с барут,които рано или късно са щели да се взривят.Нищо,ама нищо не е можело да накара всички тези хора да се заобичат и да станат кротки събеседници.Това са комунистически илюзии за уравниловка,за уеднаквяване,за изкореняване на различията и многообразието.Това е КАЗАРМА.Не искам да се връщам в казарма,не искам да съм послушник,не искам събеседници,които са подмолни,високомерни и егоисти.А от друга страна,ФОРУМЪТ не е ли мястото където в Древна Гърция са се събирали,спорили,обиждали и подигравали един на друг мислители,математици,учени.Защо трябва да администрирате насила различията?Накарайте тогава повечето от пишещите във различните рубрики да научат правопис,пунктуация и словоред.Не можете.А и не е необходимо.Форумът е говорилня,която се само- регулира.Всяка една изкуствена намеса е тенденциозна или преднамерена.Ти ме изгони,защото ОРЛАНДО меджикс се били разсърдили и си тръгнали,а не защото съм ги обидил или злепоставил,нали?Чета много други и български и чуждестранни форуми и навсякъде се карат,обиждат и накрая спират-просто им писва.Но докато се джафкат разказват и интересни и пикантни неща.А това забавлява хората и ги кара да влизат по-често при теб,рейтингът ти отива нагоре.Друг е въпросът,ако искаш да направиш виртуален форум за матрийошки,от който да блика любов,слънчева светлина,птичи песни и божествени ароматни ухания.Такъв форум е невъзможен,ненужен и неправилен.Това е мое мнение.ПРИ такива условия и изисквания връщането ми въвъ Форума се обезмисля.Аз категорично ОТКАЗВАМ да участвам в пасквили и манипулации с нечист характер.ТОВА не е моят път...Сбогом. Пълният ТЕКСТ от "Сънищата на Фридолина" можете да прочетете в http://orpheus-ivberov.blogspot.com

Седемте степени на израстване за развъждача.

Author : Unknown
Преработка и редакция : orpheus
1. Начинаещият : Прави всичко грешно. Купува грешно.Храни птиците си грешно.Обучава ги грешно.Кръстосва ги грешно.

2. Учещият се : Той вече е осъзнал,че е започнал лошо и помнейки грешките,допуснати в началото вече прави всичко възможно,за да следва правилната насока.

3. Новобранецът : Той вече е поправил грешките си от миналото и е започвал да става познато лице сред другите отглеждачи и участници в конкурсите.

4. Вечният новобранец : Това често е приятен човек с приятни птици.За него канарчето е удоволствие,а кафезната орнитология интересно хоби.

5. Средната класа развъждач : Това е най-многочислената група и попадналите там притежават различни вариации.Това е "златната среда",средната класа в обществото на развъждачите.Представителят на това съсловие се различава като отговорен,поддържащ добри линии,а канарчетата му са прилични.Отличава се с набито око за особеностите на всяка една птица,с възможности да запази за себе си поне няколко чифта,за да доразвива и подобрява качеството в своето ято.Това ниво отглеждачи е гръбнака,основата,за която и да е порода.Такива любители са крайно необходими,защото доставят голямата част от средната класа канарчета за продажба. Те обслужват търсенето и контролират пазара в града,в който работят с няколко развъдни линиии и по този начин формират основната маса от изложителите на една регионална изложба или конкурс.Тези хора най-често са членове на клубове и имат няколко различни породи канарчета в развъдниците си.Участват активно в клубния живот и подкрепят всички възможни дейности в орнитологията. Обикновено те са страстни изложители,които се опитват постоянно да доказват и подпомагат любимата си порода по изложбите.

6. Добрият развъждач : Това е сравнително по-рядка категория от канаровъди,които са осъзнали нещо важно,което средната класа все още не е А именно,че съществува категорично определение за добро канарче и че една поносима,сносна птица не изпълва значението на дефиницията за добра такава.Добрият развъждач винаги н е спрял да се учи и да актуализира познанията си по основните точки,включени като задължителни позиции в стандарта на породата,с която той се занимава.Добрият развъждач знае какво означава добра песен за едно канарче;знае какво определя качеството в песента,съответно в тембъра и в темпото на изпълнението на птицата;може да разчете веднага отделните строфи в песента на птицата и определя,доколко тя отговря на утвърдения стандарт за породата .Добрият отглеждач има добър запас от знания и се е научил да ги използва по най-добрия начин.Той може да продължава да зависи от други развъдчици,които имат добри линии,за да повишава качеството на бъдещите си люпила,но се е научил,че титлата “Шампион” не означава непременно,че канарчето,което я притежава е задължително най-доброто.Добрият канаровъд се опитва да се доказва постоянно и затова ще продаде дори женско или мъжко канарче,което средната класа развъждачи най-вероятно биха запазили за себе си,осъзнавайки,че има по-добри екземпляри в ятото си или че би могъл да произведе още по-добри от това,което продава.Това са любители-орнитолози,които “снабдяват” средното ниво развъдчици с по-добър генетичен материал,като самите те се стремят да повишават техния стандарт.Добрият развъждач почти винаги има десет или повече годишен стаж зад гърба си.

7. Топ развъждачът : Това е една изключително трудна за определение категория.През годините има около дузина от тях за всяка една порода.Те продължават,привидно вечно и винаги са способни да произведат добри канарчета.Те притежават винаги квалитетно обучени и подготвени конкурсни птици,които имат повече предимства,отколкото недостатъци,не пропускат нищо от изискванията в стандарта.Техните птици имат изчистен и утвърден фенотип - стил,стойка или цвят.Често те са на върха от много години,създали са свое виждане за добрия екземпляр в породата,като са изградили свой модел за това и всички останали могат да разпознаят техния индивидуален стил.Те никога не изчезват и само много малка част от другите развъдчици могат да се присъединят към тях.Те са елитно общество,световноизвестни имена,познати по цял свят и ако ние можем да посочим дори два нови топ развъдчика в последното десетилитие,които имат влияние върху цяла една порода,то тогава и ние и любимата ни порода сме големи късметлии.

За да се доближите до нивото на обикновената средна класа развъждачи,трябва да сте си научили домашното,да сте развъждали активно канарчета в последните три години,да сте работили поне три развъдни сезона,да сте открили и оправили грешките,които вие самите сте направили при досегашното си развъждането на канарчета.И тогава вие сте станали част от големия запас на развъдчиците,които правят породата.Този запас се допълва от начинаещите.Лесно е да влезете в него,ако сте сериозно заинтересовани от кафезната орнитология и имате възможността да я превърнете в главно ваше хоби.Но е много трудно да излезете от там и да отидете в средната класа развъдчици - повечето никога и не успяват.
Първият въпрос е може ли да се справите с това? Трябва да имате възможност да държите при себе си минимум 5-6 чифта,да произвеждате по 2-3 люпила от всеки един от тях през развъдния сезон,да държите поне една-две двойки канарчета от всяко люпило до момента,в който видите кое е най-доброто,което в повечето случаи се оказва един породължителен период.Необходимо е да имате специални помещения,достатъчно клетки и толерантни съседи.Разбиране от страна на съпругата ви и нейната помощ са важен фактор,който в един момент,когато ятото е в развъдния сезон се оказва от особено значение.Не бива да забравяте и децата си,които също могат да бъдат отлични помощници.
Как да излезете от средното ниво развъдчици и да отидете в по-горното – на добрите развъдчици? Много отглеждачи никога не успяват да направят този скок и причините за това са достатъчно разнообразни.
Един от големите проблеми е как да се измъкнете от средата,където качеството е средна класа и да отидете на челните места при истинските професионалисти.Като новаци трябва да сте открили всички груби грешки,които са започвали още с покупката на посредствени или некачествени канарчета.Ние всички почваме с клас домашен любимец,който сме закупили импулсивно от приятел или зоомагазин.След този "фалстарт" това,което трябва да се направи е да се отиде при един добър и доказан отглеждач и да се закупи чифт-два с добро качество.Необходимо е да се съобразим с факта,че добрият канаровъд или топ специалиста,никога няма да ви продаде своите най-добри екземпляри.Да знаете това ви е необходимо,когато искате да развъждате свои собствени линии,а не да презентирате продукцията на чужд развъдник.Така че новака почти винаги започва с чифтове,които притежават едно поносимо качество или казано с други думи - с това,което канаровъдът-специалист е склонен да му продаде като за начало.
Така вече средния отглеждач има добър потенциал,помни грешките си,има женски и мъжки птици с добро качество от различните поколения.Така стигаме до първата пречка – всяко развъдено от него и продадено на друг канарче ще бъде конкуренция на неговата колекция от конкурсни птици.Тези,които са най-лоши ще бъдат продадени.Всяко по-добро качество ще бъде оставяно,но често и всяко посредствено ще бъде запазвано като добро. Така той ще клонира в ятото своята собствена посредственост.При този начин на работа качеството в развъжданите от канаровъда линии ще се доказва бавно.
Всяка една птица,произведена от него ще бъде приемлива за нивото си и когато отиде на изложба или конкурс,тя ще продължава да бъде прилична за класата си, защото и всички останали средна класа развъждачи ще имат канарчета от точно същото ниво.
Стандартът и качеството на добрите развъждачи естествено ще бъде на много по-високо ниво. Затова канарчетата на средните развждачи ще бъдат съпоставяни срещу по-високата класа птици,които идват от развъдници, в които всеки недостатъчно добър индивид е бил отдавна продаден и е попаднал именно сред тях.Ако средната класа развъждачи осъзнае това навреме,ще може да подобри и стандарта и качеството на своето ято и по този начин ще продължи пътя си към по-добрите нива.

Следващото препятствие за средната класа отглеждачи са изложбите и конкурсите,на които се явяват неговите приятели средна класа отглеждачи и техните птици,които са явна конкуренция.Представителите на средната класа развъждачи,които не участват в састезанието,но имат някакви познания без достатъчно опит ще изберат очевидно по-доброто канарче,погледнато отстрани – добре балансирано,добре обучено и подготвено,добре предствящо се като изпълнение и поведение.
Това, което стоящите в залата не знаят,е че съдията може да открие дори и у най-популярното канарче според тях недостатъци,които нарушават стандарта.Но съдията професионално е преценил,че канарчето на топ развъдчика в същия изложбен клас е птицата,която в момента на оценяването е показала по-малко дефекти и затова я поставя на първото място,като игнорира фаворита на стоящите отвън любители.Те от своя страна са съгласни помежду си,че още един път неправдата е възтържествувала,че още един път името и само то на топ канаровъда е победило,че резултатите са нагласени както винаги.
Това препятствие е много съществено,защото в него средната класа канаровъди може да открие безброй извинения за собствената си загуба.И вместо да погледнат обективно на своите моментни възможности,съпоставени с топ канарчетата на истинските професионалисти,те се съгласяват с публиката,съставена предимно от техни приятели,че винаги заради влиянието,което имат печелят имената и авторитетите,а не канарчетата.
Много от средната класа развъждачи се провалят на следващото препятствие - “невежеството и незнанието”.Те никога не са си научили домашното,не са изследвали породата,не знаят за какво,кога и как е създадена.Техните знания се базират на старите снимки и статиите на специалистите от миналото.Те никога не си поставят за цел да изучат спецификите на породата,стандарта за песента и елементарните изисквания,за да бъде отсъдена коректно една конкурсна птица и т.н.Те се учат от приказките на другите учещи се развъждачи,без да си правят труда да прочетат нещо допълнително или нещо ново.Те не познават стандарта и биха приели наготово всеки един мит относно това,какво би трябвало да има в песента на едно канарче и как то трябва да я изпълни правилно.Често пъти те сляпо следват думите,казани от техния кумир,който те обожествяват.И ако победителят в породата не е от типа на техния кумир-развъждач или председател на съответния клуб,то той според тях е най-ужасното пиле.Те претендират с познания и опит,но когато срещнат едно добро канарче,не успяват да го забележат и не притежават потенциал ,за да го оценят адекватно.
Това е и мястото,на което много отглеждачи от средното ниво зациклят и остават докрая.Ако те не могат да продължат,това е защото им липсват конкретни знания за обективна преценка,с която да разпознаят качествените птици.Ако добият от тези знанията,техните очи на слепци биха могли да се отворят и биха им помогнали да осъзнаят огромната разлика между едно прилично посредствено канарче и едно наистина добро канарче.Ако те могат да извлекат полза от този опит,то тогава те ще намерят правилния път за по-нататъшното си развитие.Между другото,изглежда че има много хора,принадлежащи към средната класа развъждачи,които не могат да асимилират абсолютно нищо от доброто качество на едно канарче,което са им показали.Те могат винаги да открият грешките на това канарче,но никога не си правят труда да изучат неговите достойнства и добрите му черти.Те ще останат винаги собственици на прилични,но посредствени птици малко над средното ниво с по няколко недостатъка,но никога няма да имат конкурсни екземпляри,притежаващи безспорни достойнства.
Следващата пречка на развъждача,опитващ се да се измъкне от средната класа,е че в повечето случаи,той е претъпкал волиерите си със свои не особено качествени птици.Той не може да се освободи лесно от грешките,които е допуснал в процеса на развъждане,обучение и селекция и е принуден да тъне в посредственост.Интересно е да се спомене и една друга причина за посредствеността в ятото.Средната класа отглеждач често е привързан до такава степен към своите птици,че не може да се раздели с нито една от тях по чисто сантиментални причини.Той пази по две чифта от първите си люпила,развъжда една дузина чифтове всяка година и иска още люпила от първата си женска.Тогава той решава да запази вече и няколко мъжки за нови линии,но не осъзнава че вече е задръстил развъдника си с 50-60 или повече канарчета.Съпругата му и приятелите му се оплакват от броя на птиците,а и грижите по тях стават непосилни.В този случай има само едно спасение - канаровъдът трябва да осъзнае какво и как да продаде,за да се запази за себе си само най-ценното,което да осмисли труда му и да му донесе конкурсни награди.

През годините числото на средната класа отглеждачи изглежда,че си остава непроменено. Те винаги сформират най-многочислената група.Само няколко от тях изглежда че успяват да отидат в категорията на добрите специалисти.Някои от тях напредват,защото са подобрили стандарта и нивото на развъдната си дейност,но повечето се провалят по много причини.Една от тях е ,че когато имат свободни женски,те решават да ги заплодят с топ шампион мъжки,което да им помогне да изкачат следващото стъпало в йерархията. Незнайно защо те си мислят,че кръстосвайкиайки я с топ шампиона,тя ще се превърне също в топ женска и съответно ще се получи уникално шампионско поколение.Генетиката определя принципа на унаследяването на качества от родителите в бъдещото поколение и там нещата не стоят толкова категорично по шампионски."Амбицираните" канаровъди рядко се замислят,доколко този топ мъжки канар е изобщо подходящ за женската птица. Важното за тях е,че канарчетата,чийто баща е известна премирана на конкурси и състезания птица ще се продават доста по-лесно.Но така или иначе в повечето случаи резултатът от това заплождане е меко казано спорен.
Естествено,че средната класа канаровъди не разполагат все още с достатъчно качествен собствен генетичен материал,за да използват само него,както правят старите развъждачи и най-добрите професионалисти.
Използвайки разумно едно мъжко канарче шампион,съчетавайки по най-добрия начин неговото родословие с това на определени женски птици,те биха могли да се изкачат много нагоре по стълбата на развъждачите,доказвайки че знаят как да избегнат потенциалните опасности и грешки при работата с линиите,които отглеждат.
Но много от тях дори не се замислят над това.Те просто развъждат с някой от братята на най-големия шампион или с близки роднини на канарчето,което се рекламира най-много. Веднага след като някой мъжки стане топ шампион,средната класа развъждачи започват да търсят екземпляри от това поколение и от точно тази премирана линия.
За да може един средна класа отглеждач да се издигне до следващото ниво,той трябва да изучава задълбочено потенциала,който има в развъдника си.Задължително трябва да има поглед върху различните птици от предпочитаната от него линия.Освен това трябва да знае какви точно канари би искал да има и как да ги обучава и селектира.
За да израснеш до ранга на добър специалист с авторитет и влияние е необходимо да се замислиш върху собствената си стратегия,върху това,което правиш,без да пренебрегваш и това,което съдиите или другите канаровъди мислят за твоите птици. Веднъж постигнал това и започнал да получаваш канарчетата,които би искал,ти можеш да се изкачваш по стъпалата на йерархия много по-бързо,защото си се научил да следваш правилата и да развъждаш по правилния начин,получавйки все по-добър и по-добър генетичен материал.

Порода.Що е то и как се прави ?

ПОРОДА. Класификация и специфични особености на ПОРОДИТЕ.Структура на ПОРОДАТА.Фактори на породообразуването.

В класификацията на растенията и животните основно място заемат следните систематични категории: царство (regnum) тип (philum), клас (klassis), разред (ordo), семейство (familia), род (genus) и вид (species).

Видът е основната системно-структурна форма на живата природа. Според Завадски при растенията се различават 7 вътревидови категории - полувид, подвид, екотип и т.н. В зоологията обаче са приети само две вътрешновидови категории - подвид (subspecies) и локална популация.

Популацията е съвкупност от индивиди от един вид, населяващи за продължителен период от време дадена територия, размножаваща се чрез свободно кръстосване на индивидите помежду им (панмuксuя) и изолирана от съответните съседни популации. Популацията има своя екогенеза, тоест обособила се е при съответните конкретни условия, характеризира се със свои специфични численост, плътност, плодовитост, генетичен и възрастов състав. Популацията е основна еволюираща единица и основна форма за съществуване на вида. В тази връзка видът понякога се определя като "съвкупност от популации", а Майер определя вида като "група фактически или потенциално кръстосващи се природни популации, репродуктивно изолирана от други такива групи".

Най-близка до популацията от зоологическата таксономична класификация е систематичната животновъдна категория порода. Понятието порода (раса) има вероятно италиански произход. За пръв път се появява около средата на 16 век. Според Кисловски до 18 век то означава само "обща конюшна" или "завод", както са се наричали тогава отделните големи стопанства.

Понастоящем като най-приемливо определение за порода може да се приеме, че това е относително еднородна група домашни животни от един вид, изкуствено създадена и поддържана от човека, която притежава и предава на потомството характерни за нея биологични особености и стопански качества.

Основните специфични характеристики на породата са:

1. Еднородност на морфологичните, физиологичните, конституционалните и стопански-полезните качества. Тя е резултат на общността на произхода, еднаквите условия при които се отглеждат животните и преди всичко на общите показатели, по които се извършват отбора и подбора. Естествено еднородността е относителна, а изменчивостта на отделните показатели се колебае в определени граници, обусловени основно от генетичните фактори. Съществуват редица методи, чрез които може да си изчисли генетичната еднородност на животните от една порода, както и степента на нарастване на хомозиготността и увеличаването на генетичното сходство на индивидите чрез натрупването на еднородна наследственост, като резултат например на използването на родственото съешаване или uнбрuдuнга при развъждането на дадена порода.

2. Общност на произхода. При създаването на нова порода обикновено се използват изтъкнати разплодници, които в най-висока степен предават своята наследственост на потомството. Прилага се също уеднаквен (хомогенен) подбор и дори родствено съешаване. Често се използват строго определени изходни форми с родствен корен. При създаването на Българското червено говедо например са използвани Червеното садовско, Червеното датско и Червено-кафявото латвийско говедо, произхождащи на свой ред от Англерската порода.

3. Достатъчен брой животни. В миналото като задължително необходим за една порода се изискваше по-голям брой животни (например поне 4500 кобили и 150 жребеца). Сега ФАО счита за застрашени породи с под 1000 женски животни и 20 разплодника.

4. Район на разпространение (ареал) на породата. Всяка порода е създадена съобразно с икономическите интереси на човека при съответните екологични условия. При евентуално последващо разселване на породата в нея настъпват изменения и възникват т.нар. екотипове. Докато при естествените популации на дивите животни основен момент е тяхната териториална изолация, при домашните животни има породи, които са разпространени по цял свят (Черношарено говедо) и такива, заемащи една ограничена област (Родопското говедо). Човекът пренася породите от един ареал в друг, като за успеха на този процес имат значение комплексните адаптивни способности на животните и аклиматизационните им ресурси.

5. Константност на породата. В продължение на редица поколения характерните белези на породите се запазват непроменени. Създадени са редица теории за константността, за индивидуалната потенция, за силата на предаване на признаците, която зависи от "чистия" или "нечист" произход на родителите (Юстиниус, начало на 19 век). Съвременната наука обяснява константността на признаците чрез съответните генетични закономерности на унаследяването, базирани на увеличаването на хомозиготността и честотата на отделните гени и генотипи в резултат на отбора и хомогенния подбор, както и вследствие на широкото внедряване на наследствените качества на отделни разплодници върху десетки хиляди приплоди в резултат на използването им за изкуствено осеменяване и т .н.

6. Изменчивост на породата. В известна степен изменчивостта е заплаха за специфичните константни качества на породата, но в същото време тя е източник за нейното непрекъснато постоянно усъвършенстване или за поддържане на издръжливостта и жизнеността й. Филогенезата на повечето породи е свързана със сложни кръстоски, които обогатяват техния генофонд и в редица случаи ги правят по-пластични, по-податливи към изменения в желаната насока. На тази основа, когато признаците на една порода престанат да задоволяват потребностите на хората, чрез селекцията се налагат съответните промени в нея (например в продължение на 150 години породата говеда за месо Шортхорн изменя своя тип три пъти).

Класификация на породите. Съществуват различни класификации на породите - според произхода, според характера на продуктивността, според вложения човешки труд, според терена (равнинни, планински), според климатичните зони, растителността и т.н. Според ареала на разпространение породите се делят на: 1. Породи с широк ареал. Разпространени са на практика по цялата планета (черношарено говедо, яйценосния легхорн). 2. Междузонални. Разпространени са широко при различни условия, но в по-малки количества в сравнение с първата група (кафяво алпийско говеда, голямата бяла свиня, цигайските овце). 3. Зонални. Разпространени са в една зона (сиво степно говедо – в Румъния, България и в страните от бивша Югославия). 4. Локални. Това са местни аборигенни породи, приспособени към строго специфични условия (родопско говедо, каракачанската и каракулската овце, планински породи коне). В голямата си част тези породи са застрашени от изчезване и затова се полагат значителни усилия за съхранение на техния генофонд.

Според общността на произхода. От холандското черношарено говедо има създадени много породи по цял свят. Чрез кръстосване с кафявото алпийско говедо са създадени карпатската, лебединската, костромската, алатауската и др. породи.

Според характера на продуктивността. Говедата се разделят на породи говеда за месо, мляко или комбинирано използване; овцете са за вълна, месо, мляко и т.н. Комбинираната продуктивност е биологически сравнително по-сполучлива от едностранно специализираната, тъй като в много случаи тясната специализация е свързана с отслабване на конституцията или израждане.

Според вложения човешки труд породите се делят на примитивни, преходни и културни. В примитивните породи е вложен малко труд, животните са дребни, добре приспособени (дори към неблагоприятни условия). Изменчивостта е малка и животните са с подчертана еднородност. Пример за такава порода е нашата източнобалканска свиня. В културните породи е вложен много труд, дори и неквалифициран (арабския кон, каракулската овца). Често тези породи са тясно специализирани. Обикновено животните са доста разнородни. При добри условия тези породи са добри, но при влошаване на условията те рязко намаляват продуктивността си и си появяват дегенеративни форми. Преходните породи заемат междинно положение. Наблюдават се характерна нееднородност по региони, различия в структурата, в типа на продуктивността или нивото на получаваната продукция.

Важна роля в характеристиката на една порода играе нейната структура. Структурата на породата е плод на вложения човешки труд и се поддържа от целия комплекс от мероприятия на развъдно подобрителната работа. Структурата на породата включва: отродие, породен тип, заводски и племенни гнезда, линии и фамилии (семейства).

Отродието е почти подпорода. Това е най-голямата структурна единица в породата. Среща се обикновено в породи с голям ареал. Отделното отродие се отличава от другите от същата порода по някои особености, обусловени от по-тясната приспособеност към определена зона, където се развъжда. Под влияние на различните географски и стопански условия се формират своеобразни групи животни, отличаващи се с известна специфика в рамките на съответните общи качества на породата. Важен фактор за образуване на отродие може да бъде и използването в даден район на определени мъжки разплодници при липса на обмен на разплодници с останалите райони, в които се развъжда породата. Различни отродия на симентала се отглеждат в Курска, Орловска Воронежка област, в Украйна и т.н.

Породен тип. Както отродието е резултат от приспособяването на съответната група животни към различните еколого-географски условия, така породния тип се обуславя от характера на продуктивността и от конституционалния тип. Освен по продуктивната насоченост животните от различните типове се отличават по някои екстериорни пропорции, физиологични и биохимични показатели и т.н. В района на едно отродие може да има няколко породни типа, както и един и същи тип може да е представен в няколко отродия. Породните типове се разграничават особено ясно при културните породи (симентал – за месо, за мляко, комбиниран тип) и не се срещат при примитивните и строго специализираните за едностранна продуктивност породи.

Заводски и племенни гнезда. Срещат се при културните породи, при които се води задълбочена развъдно-подобрителна работа и обикновено се оформят в рамките на отделните племенни стопанства. Това са заводските гнезда, които имат отделни характерни особености, отличаващи ги от животните в другите стопанства. В по-малките стопанства се оформят аналогични по-малки групи (племенни гнезда), които отразяват едва ли не интереса и майсторството на отделния животновъд.

Линии и фамилии. Това са еднородни групи животни от няколко поколения, които имат общ произход. Обикновено се говори за генеалогични и заводски линии и фамилии. Под генеалогична линия се разбира потомството на даден мъжки родоначалник, а под генеалагична фамилия (семейство) – потомството на определено женско животно. Следователно родоначалник на генеалогична линия или фамилия може да е всяко животно, дало потомство от няколко поколения. Под заводска линия се разбира достатъчно по численост потомство на мъжки родоначалник, което има тясно сходство с него по отношение на типа на телосложението и характера на продуктивността. Аналогично родоначалник на заводска фамилия е женско животно, по отношение на което останалите животни са сходни. Генеалогичната линия (фамилия) са по-широки понятия от заводските, защото включват животни, които могат да се различават съществено от родоначалника.

Както отродията, така и стадата са обикновено съвкупност от няколко линии и фамилии. От друга страна, определена линия, а често и фамилия, може да е разпространена в сравнително широк ареал, в много стада, а в някои случаи дори в цялата порода. Всъщност линиите са онези структурни единици, които в най-голяма степен свързват и обединяват породата като цяло. Понастоящем развъждането по линии е основен метод на развъдно-подобрителната работа, в която определена, макар и относително по-маловажна роля играят и фамилиите.

Фактори, обуславящи създаването, поддържането и усъвършенстването на породите домашни животни: 1. Различния (от различни диви прародители) произход и последваща дивергенция (раздалечаване) на първоначално близки форми. 2. Доброто хранене в продължение на много поколения. 3. Еколого-географските (климатични) условия. 4. Наследствената изменчивост на животните. Обикновено се изразява в малки индивидуални особености, но понякога има значение и съществената (рязко изразена) внезапна мутационна изменчивост. 5. Несъзнателния и съзнателен отбор. 6. Социално- икономическия фактор. 7. т. нар. направлявано отглеждане с оглед съответната експлоатация на животните и т.н.

Особено важна роля в породообразувателния процес има социално- икономическия фактор. Измененията или разнообразяването на изискванията към продукцията неизбежно рефлектират в съответните усилия по усъвършенстването на старите и създаването на нови породи. Ролята на човека (антропогенния фактор) има основно значение при създаването и поддържането на породите. Сформираните за работа с тях научни колективи определят целите, които трябва да се постигнат, очертават желания селекционен тип с неговите стандартни показатели и набелязват съответния комплекс от развъдни мероприятия, които следва да бъдат приложени.

Еколого-географските условия (почва, растителност, релеф, надморска височина, климат и т.н.) също оказват силно влияние при създаването на породите. Особено силно влияние те оказват върху т.нар. аборигенни породи (каракачанска овца, сиво искърско и родопско говедо, камчийски кон). Тези породи са тясно приспособени към строго специфичните условия на съответните географски зони. Голямо влияние еколого-географските условия имат и при културните породи. Например холандското черношарено говедо е създадена в условията на влажен приморски климат при богата и сочна пасищна и ливадна растителност. Швейцарските породи говеда (кафяво алпийско и симентал) изпитват благоприятното влияние на великолепните високопланински алпийски пасища, които са спомогнали за формирането на крепко, силно телосложение и здрава, плътна конституция.

България - Дела и документи.Закони и разпоредби.

ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ПО ПОРОДИ ЖИВОТНИ
(приет с ПМС No 92 от 2004 г.; обн.,ДВ,бр.41 от 18 май 2004 г.)

Раздел I
Общи положения

Чл.1. С правилника се уреждат устройството и дейността на Държавната комисия по породи животни.
Чл.2. Държавната комисия по породи животни е експертен орган към министъра на земеделието и горите, който участва в процедурата по предоставяне на правна закрила на новите породи животни.

Раздел II
Функции

Чл.3. (1) Държавната комисия по породи животни:
1. извършва експертиза по породи животни по същество, като проучва и анализира следните специфични изисквания:
а) развъдна цел;
б) кратка характеристика на изходните породи;
в) описание на методите за създаване на породата;
г) продуктивни качества и морфологични особености на породата;
д) адаптивни особености и устойчивост на заболявания;
е) численост, племенна и генеалогична структура на популацията;
ж) район за разпространение;
з) консолидация на породата;
2. провежда експертизата, за да установи:
а) отговаря ли породата на изискванията за новост и различимост;
б) отговарят ли индивидите от популацията на породата на изискванията за изравненост на морфологичните особености и продуктивните качества;
в) при създаването на породата спазени ли са изискванията на чл.20, 25, 26 и 28 от Закона за животновъдството;
г) определено ли е наименованието на новата порода в съответствие с чл.12 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.
(2) Материалната експертиза за чуждестранни породи се извършва с поколението им, родено в нашата страна.
Чл.4. (1) Когато Държавната комисия по породи животни установи, че има пропуски при воденето на документацията, по смисъла на чл.20, 25, 26 и 28 от Закона за животновъдството писмено уведомява заявителя, като излага мотивите за това и му предоставя двумесечен срок, за да отстрани допуснатите пропуски. При неспазване на този срок заявката се счита за изоставена и производството по нея се прекратява.
(2) Когато Държавната комисия по породи животни установи, че породата не отговаря на изискванията на чл.43, ал. 2 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни и/или не са спазени изискванията на чл.20, 25, 26 и 28 от Закона за животновъдството, тя писмено уведомява заявителя, като излага мотивите за това и му предоставя 3-месечен срок за отговор. Ако заявителят не отговори в срок, Държавната комисия по породи животни отказва да даде заключение за признаване на породата, като изпраща доклад в Патентното ведомство.
(3) Държавната комисия по породи животни взема решение за признаване на новата порода, когато в резултат на проведената експертиза по същество установи, че заявената порода отговаря на изискванията на чл. 43, ал. 2 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни, както и на чл. 20, 25, 26 и 28 от Закона за животновъдството, и изпраща в едномесечен срок в Патентното ведомство доклада си, оформеното описание, реферата и препис от решението за признаване на породата, като уведомява селекционера да заплати съответните такси в Патентното ведомство.
(4) Държавната комисия по породи животни може да коригира и допълва описанието по всяко време в хода на експертизата, без тези корекции и допълнения да влияят върху обхвата на закрилата.

Раздел III
Структура и организация на работата

Чл.5. (1) Държавната комисия по породи животни се състои от председател, секретар и членове.
(2) Председател на комисията е изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
(3) Секретар на комисията е главният директор на Главна дирекция "Селекция и репродукция в животновъдството" на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
(4) Числеността и поименният състав на членовете на комисията се определят със заповед на министъра на земеделието и горите за всеки конкретен случай по предоставяне на правна закрила на нова порода животни по предложение на председателя на комисията.
(5) За член на комисията се назначава лице, което има висше образование и най-малко 5 години професионален стаж.
(6) Председателят на комисията:
1. свиква заседанията на комисията:
а) в едномесечен срок, след като Патентното ведомство предаде заявката за сертификат за нова порода в комисията;
б) въз основа на решение, взето на предишното заседание;
в) в отделни особено важни случаи;
2. утвърждава дневния ред за заседанията на комисията;
3. ръководи заседанията на комисията;
4. подписва протоколите.
(7) Секретарят на комисията:
1. организира подготовката на заседанията на комисията;
2. изготвя дневния ред за заседанията на комисията;
3. координира оперативното взаимодействие с Патентното ведомство и при постъпили предложения за признаване на порода информира председателя на комисията;
4. води и съхранява протоколите и придружаващите ги материали от заседанията на комисията;
5. в едномесечен срок представя пред Патентното ведомство доклада, реферата и препис от решението на комисията за признаване на породата;
6. при отсъствие на председателя изпълнява неговите функции.
(8) Заседанията на комисията се провеждат по предварително определен дневен ред, който се изпраща на членовете на комисията не по-късно от 7 дни преди датата на заседанието.
(9) Заседанията на комисията се считат за редовни при кворум от две трети от списъчния й състав.
(10) Решенията на комисията се вземат с явно гласуване и с квалифицирано мнозинство от две трети от присъстващите на заседанието членове.
(11) Комисията може да сформира работни групи от свои членове, учени и специалисти, които да проучат и анализират специфичните изисквания по чл.3, ал.1 и изготвят предварително становище.
(12) На заседанията могат да присъстват учени, представители на държавни институции и неправителствени организации и други експерти, имащи отношение към разглежданите проблеми.
(13) Заседанията на комисията се провеждат в Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството или в Министерството на земеделието и горите.
(14) За всяко заседание на комисията се води протокол, който съдържа:
1. датата и мястото на провеждане на заседанието;
2. присъстващите членове на комисията и явилите се заинтересувани лица;
3. приетия дневен ред, направените по него изказвания и взетите решения;
4. подписите на председателя и на секретаря.
(15) Протоколът от заседанието и решенията на комисията се изготвят не по-късно от 3 дни след провеждане на заседанието.
Чл.6. (1) За участието си в Държавната комисия по породи животни и в работните групи по чл.5, ал.11 нейните членове и привлечените специалисти получават възнаграждение за всяко заседание в размер 50 лв. за сметка на Министерството на земеделието и горите.
(2) Членовете на комисията и на работните групи по чл.5, ал.4 и 11, които не живеят постоянно в столицата, получават командировъчни пари за сметка на Министерството на земеделието и горите.
Чл.7. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството към министъра на земеделието и горите осигурява техническите дейности на Държавната комисия по породи животни.

Заключителна разпоредба

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание § 7, ал.1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.

Създаване на нова (певческа) порода канари.

Създаването и регистрирането на нова порода е изключително сложен и дълъг процес.Тази дейност изисква целенасочена и строго контролирана селекция,както и много добре организирана национална структура от развъдни регионални дружества и клубове.Когато става въпрос за създаване и утвърждаване на нова певческа порода канари е добре да се запознаем с опита на белгийските,немските и испанските канаровъдни организации,които са успели да доведат до успешен край дългогодишните си усилия,създавайки породите Малиноа Waterslager (Белгия),Харц-ролер (Германия) и Тимбрадо (Испания).Това,разбира се не са единствените държави,в които са правени опити за създаване на нови певчески породи канарчета.Трябва да споменем Русия и канарчето с овесарков стил на пеене,Франция и парижкия славей,Сърбия с власотинските славееви канари,Турция и нейните бюл-бюл канари.За съжаление опитите в тези страни не са довели да регистрирането на нова порода,а причините за неуспехите са от различен характер.Така или иначе желанието и ентусиазмът на руските,сръбските и турските канаровъди не е останал незабелязан и макар,че не са оставили траен,завършен генетичен продукт,техните школи и постижения в певческото обучение на канарчета и до ден днешен са източник на ценна информация.До момента в света има регистрирани само три певчески породи.Първата певческа порода - испанските канари Тимбрадо е създадена преди 300 години,в 1700-та година. Въпреки това,тя е призната последна от световната организация.През 1850 г. се явява германската певческа порода Харц-ролер,а през 1870 г. – белгийската Малиноа ватерслагер.Това показва колко труден и продължителен може да бъде процесът по създаването и утвърждаването на нова певческа порода канари.Изключително трудно е да се промени паметта и начина,по който птиците възпроизвеждат определени звуци.Не по-малко трудно е да се запази или прехвърли генетично новото умение,създадено след много опити,селекция и специално обучение.Сега трите певчески породи се различават по тембъра,динамиката и темпото на изпълнение.Освен това и трите породи имат характерни особености,които и днес пораждат спорове,дават се различни тълкувания.Например,как се е получило пеенето на Харцера със затворена човка,водното меко изпълнение на Малиноа или тракащото насечено пеене на Тимбрадо.Това са въпроси,които навярно занимават всеки любител на кафезната орнитология.Човешките усилия не са престанали да работят в тази насока.Така, през 1975 г. се появява канарът,наречен тиролски славей.През 30-те години на миналия век една група специалисти от Германия, Белгия и Италия създават фиуме,през 1920 г. се явява еделролер,през 1950 г. – смет,същата година – и американски певец. Както виждате, всеки дава наименования на своите певчески канари,но те не получават признание от световната организация,където специална комисия се занимава с това.Те проследяват ансамбловите изпълнения,характерните белези,запазването на песента и много други показатели. В България увлечението по създаване на местна порода пойно канарче е факт от двадесетина години.Преди това с обучението на канари в славеево и горско пеене са се занимавали доста канаровъди-любители,но тяхната дейност е била по-скоро хоби със състезателен характер,отколкото сериозна селективна програма.Сравнително организирано по създаването на характерна българска порода пойно канарче се работи от 5-10 години.Амбициозният проект се нарича "Орфей",а канарчетата-орфеи.Птиците се обучават в задължителни певчески турове,които се състоят от мелодии на южен и северен славей,голям синигер,чучулига,авлига и др. горски птици.Няколко регионални клуба обединяват ентусиастите и координират тяхната дейност.Ежегодно се провеждат певчески състезания,които определят най-добрите птици,достойни да се явят на национален конкурс.За да се превърне обаче "екзотичния" експеримент,наречен "Орфей" в сериозна селекционна програма,канаровъдните клубове по места трябва да се превърнат от търговски дружества-седянки в истински "банки" за създаване и съхранение на чисто- породен материал.Само чрез селекционни центрове с ясни некомерсиални цели,чиито членове изучават и прилагат опита на специалисти от цял свят може да се постигне забележителен резултат. Всичко останало е съмнително,мимолетно и понамирисващо на "хайван-пазар",ракия и балканска грандомания.Това,разбира се е началото,а за създаването на нещо наистина забележително се изисква много работа,сериозна организация и технологично време. Както стана ясно от казаното по-горе,във всяка страна и на практика във всеки град или провинция съществува обособена школа за развъждане,обучение и селекция на певчески канари.Тази местна вариация се различава от утвърдените и международно признати породи по това,че носи в себе си труда на една немногочислена група от канаровъди-ентусиасти,чиято работа общо взето е освободена от някакви строги правила и регламенти.Видът и качествата на съответния "продукт" се променят в зависимост от модните течения и нуждите на пазара,от това до каква степен е овладян процеса на обучение на птиците,от това до колко са развити генетичните познания на канаровъдите и не на последно място - от мнението и "естетическите"претенции на водещите в момента лидери и авторитети в средите на канаровъдите.Такива мимолетни вариации в отглеждането на пойни канарчета възникват и съответно изчезват доста често,без да се стигне до създаването на нова порода.Най-често се правят опити с обучаването на местни певчески канари да изпълняват определени строфи от песента на славея и други горски птици.За целта първоначално местни безпородни пойни канарчета се кръстосват с качествени представители от утвърдените певчески породи канари.Най-често началото се поставя с канари от породите Малиноа или Тимбрадо.След това получените поколения се обучават,селектират и когато е необходимо отново се кръстосват с елитни певчески породи за подобряване на кръвта.От Малиноата например се взима паметта-т.е. възможността птицата да запомня по-голям брой строфи при певческото обучение.От друга страна обаче Малиноата вкарва специфични ролади в песента на новото поколение,което на конкурси съответно,води до получаването на наказателни точки. За разлика от местните вариации и експерименти,породата е нещо устойчиво.Породата е резултат от многогодишна целенасочена селекция,която следва строги правила и чиято цел е получаването на комплексен краен резултат с точно определени звукови и екстериорни характеристики.Вътре във всяка порода има множество линии т.е. индивиди,които по своите основни белези се отнасят към дадената порода,но притежават отличителни качества,които ги различават от другите групи. При регистрирането на дадена порода в The Confédération Ornithologique Mondiale (C.O.M.) - Световната орнитоложка конфедерация се предоставя документация,която показва как работи системата за опръстеняване на съответните екземпляри в дадената страна-как,кога и на кой точно канаровъд се предоставят номерирани пръстени.Причина за този строг контрол е фактът,че на конкурсите,които се вземат предвид при регистриране на порода се допускат само птици до определена възраст.Поради това изискване,във всяка Национална федерация на птицевъдите-любители съществува ред за получаването на пръстени от всеки член в края на месец декември,така че опръстеняването на птици да може да стане не по-рано от 1 януари на следващата календарна година. Друг важен момент при регистрирането на порода е представянето на родословни бланки,родови книги и документация,доказваща целенасочена и организирана дейност,подчинена на строгите правила за създаване на нова порода. Интересен факт е,че дори за конкурсните клетки,в които птиците ще бъдат оценявани също има категорични изисквания и параметри.Конкурсните клетки трябва да са съобразени с изискванията за лесно обслужване на птиците,когато техният брой е голям,а времето ограничено.Така,че страната,която ще кандидатства за регистриране на нова певческа порода трябва да съгласува конструкцията на конкурсните клетки с Международната орнитоложка Конфедерация. При регистрацията на нова певческа порода се прави прослушване на единични екземпляри и на т.нар. щамове-ансамбъл от четири птици,които се намират в конкурсни клетки,поставени една върху друга.Канарите от всеки един щам трябва да имат еднакъв план на песента и едно и също темпо.Този факт е особено важен при създаването на стандартите на песента за породата,която ще бъде представяна за регистрация в С.ОМ.Става въпрос за подбора от задължителните турове в песента,с която се обучават птиците.Те трябва да са съобразени с ансамбловото пеене,за което са нужни мелодии с близко звучене и взаимно допълващи се строфи.В противен случай ще липсва хармонията,характерна за певческите ансамбли,а изпълнението на четирите птици,обединени в щам,няма да може да постигне необходимия синхрон. Всяка една орнитоложка организация или канаровъдно дружество,работещи за създаването на нова порода трябва да вземат предвид казаното до тук.В допълнение към всичко казано до тук са и следващите съображения,които имат за цел да очертаят параметрите,на които трябва да отговаря всяка една нова модификация или порода,за да бъде регистрирана. 1.Всеки един породист екземпляр трябва да разполага с установените характерни особености,определени от стандарта на породата.Тези признаци е задължително да се предават по наследство от поколение на поколение. 2.Всяко едно чистокръвно животно трябва да може да бъде идентифицирано.За тази цел се използват различни етикети,марки,печати,пръстени и дори микрочипове.За развъжданите в домашни условия птици,ролята на такъв идентификационен маркер играят номерираните пръстени,с които малките пиленца трябва да бъдат опръстенени да седмия ден след излюпването си.Всички пръстени се водят на отчет в съответните орнитоложки дружества и се раздават на развъждачите по строги правила. 3.Всяко едно породисто животно трябва да притежава родословие и информация за неговите предтци от поне няколко поколения назад.Родословието на всяка една птица трябва да бъде заверено в съответното канаровъдно дружество.Колкото повече информация съдържа то,толкова по-ценна е и самата птица.За канарчетата се счита оптимален варианта,при който в родословието им се съдържат данни за четири поколения назад. 4.Всеки породист екземпляр,носещ родословен маркер подлежи на вписване в съответната родова книга на развъждача,при който е родено.Този племенен журнал следва да бъде прошнурован и подпечатан от дадена канаровъдна организация.При определени условия някои екземпляри трябва да бъдат регистрирани и в общата канаровъдна родова книга на главната организация. 5.Регистрирането на дадена порода се състои в това,еспертите от С.О.М. да могат да установят и да проследят как характерните за породата стандартни признаци се предават и унаследяват в поколенията няколко генерации назад. 6.Всяка една порода трябва да бъде юридически защитена на международната сцена.Това е своеобразен патент,търговска марка с определени параметри,име,външен вид,форма и цвят,който подлежи на регистрация и в съответната страна.Това се прави с цел да се защити готовия продукт от фалшификации и злоупотреби.