Мутации при щиглеца.

Текст: Огнен Поленак и Александър Йованович Превод: Надежда Георгиева
Голям брой любители на птиците отглеждат,но не развъждат горски пойни птици.Преди да започнат да ги отглеждат,те ги хващат с мрежи или с капани,при което се унищожават част от най-красивите представители на местната фауна.Най-често сред отглежданите в плен диви пойни птици се срещат щиглеците /Carduelis carduelis/.Любителите на птиците у нас са недостатъчно запознати с проблемите и тайните при отглеждането и създаването на домашни популации на щиглеца.По света това е хит,който очертава една от теденциите за бъдещето на модерното отглеждане и развъждане на диви пойни птици.
При правилното отглеждане на горски птици в неволя,те се опитомяват и създават поколение,което е напълно пригодено за живот в клетка.Решаващ импулс да се чифтосват диви птици,отглеждани в неволя е възможността от получаване на мутации,които засягат оцветяването и създават нови изключително атрактивни екземпляри.Междувременно, преди да говорим за мутациите при щиглеца е необходимо да се обяснят основните термини и понятия,които се употребяват най-често в орнитологията и авикултурата:
* фенотип – външен вид на птицата
* рецесивно – отстъпващо, намаляващо, покрито,не е проявено
* доминантно – противоположно на рецесивно,проявено
* генотип - съвкупност от всички наследствени качества
* автозоми - свободни хромозоми, несвързани с пола
* полово свързана наследственост - наследственост, която е свързана с пола
* еумеланин - щрихов меланин
* феомеланин - рисунъчен меланин
* наследственост - когато потомците на двама родители от един вид или раса са морфологично и физиологично еднакви с родителите си.
Тези термини за много важни,тъй като са основни понятия в специализираната литература.
От всички птичарски нации в последните пет години италианците са тези,които имат сериозен напредък в отглеждането на всички по-долу упоменати мутации при щиглеците.
Днешните установени мутации при щиглеците са следните:
* жълтосива - полово свързана,зависима мутация,характерна с трансформирането на черния еумеланин в жълтосив.Ефектът,който тази мутация носи е,че зоните,които преди са били оцветени в черно,сега са станали жълтосиви,а жълтосивите получават топло кафяв
цвят.
* Ахат - полово свързана мутация,характерна с частичната редукция на черния еумеланин и почти цялостния гръбен чертеж в цвят жълтосив феомеланин.Ахат щиглеца се характеризира с контраста между черния еумеланин на крилата и опашката,жълтосивия феомеланин на гърба и съвсем белият цвят на гърдите.В практиката сред любителите често се споменава думата ancestral,която е думата за прародителя на нормалния щиглец
носител на всички черти по стандарт.
* Изабел - полово зависима мутация.Получава се от Ахата,чифтосан с жълтосивата мутация,след което от получения ancestral щиглец на другата година дават и женски Изабел щиглеци.При фенотипа Изабел мутацията има “разводнен”рисунък.
* Пастел - мутацията е полово свързана,позната по редукцията /намаляването/ на еумеланина и феомеланина с краен фенотипен резултат - целокупно пастелно оцветяване на перата.
* Сатине - мутация,която също така е свързана с пола и без съмнение днес е една
от най-красивите мутации при щиглеците.С недостатъка на феомеланина и с почти
тоталнато намаление на еумеланина,щиглеците от тази мутация дават истинска
артистична представителност.
* Жълт - автозомна мутация,доминантна,официално призната през 1997 година и описана в италианското списание“Italia ornitologica”.
Щиглеците са покрити изцяло с жълти пера.Това е единствената мутация,която
вместо да разводнява,прибавя липохром на местата,където го няма.Отличните представители на тази мутация имат много повече жълто на крилете и колкото е възможно по-добре изразен липохром.
Трябва да отбележим,че нито една от посочените по-горе мутации не е призната от С.О.М. Това,разбира се не намалява по никакъв начин удоволствието от получаването на нови форми,с които може да ни изненада процеса по създаване на домашни популации на Щиглеца.Вече съществуващите мутации и възможността от получаването на нови неочаквани комбинации,превръщат това занимание в едно наистина изумително предизвикателство.

ТИМБРАДО.Трябва ли нашите птици да бъдат обучавани - Част I

Автор : Луис Санчес
Превод : ivberov
Трябва ли певческите канари да бъдат обучавани /с птици-учители или подходящи технически средства/ или трябва да бъдат оставени сами да развият своята собствена песен ? Това е един стар и спорен въпрос в канаровъдството,отговорът на който изисква преди това да се отговори на два други въпроса,а именно: 1.Каква всъщност е ролята на песента,как се създава и как се развива тя? 2.Какво всъщност представлява песента -придобито или генетично заложено умение ? Или и двете заедно ? Да се отговори на тези въпроси еднозначно не е никак лесно,както всъщност не е лесно да се получат категорични отговори и на други въпроси,свързани с нашите любими певци.Ние не знаем със сигурност как точно въздействат многобройните генетичните фактори и условията на околната среда,които оформят песента на канарчетата.Това,което можем да направим е да анализираме дългия опит в развъждането,отглеждането и целенасочената селекция на канарчета,като едновременно с това направим връзка с още няколко различни научни области.Ние знаем,че при породата Малиноа Waterslager песента/фиша/ е всъщност заучено умение,като птиците наследяват способността да възпроизвеждат по различен начин определената и характерна за породата "водна" песен.Всяка една птица,която не е малиноа няма да бъде способна да изпее тези турове.Докато всеки един мъжки канар от тази порода ще бъде способен да изпълни голяма част от репертоара при положение обаче,че е обучаван да направи това.При харцролера е по-различно - там вече имаме певческа порода с голям брой унаследени генетично строфи.Независимо от това обаче,много развъждачи на канари харцролер продължават да обучават птиците допълнително,за да подобрат максимално качеството на песента според утвърдените стандарти. Но какво можем да кажем за Тимбрадото?Има факт,който поддържа силно наследствения характер на песента на тимбрадото и това е факта,че дивите канарчета и канарите от нашата порода споделят почти един и същ репертоар.Естествено "дивият" вариант е значително по-примитивна версия на песента на тимбрадото.Там присъстват почти всички характерни строфи,водни пасажи и ролади,но те са съчетани с груби и хаотични преходи и недостатъци.Това,което е много важно е,че ние можем да открием у дивите събратя произхода на характерните за породата и впоследствие доразвити части на песента - променливите floreados,продължителните и постоянни classics,както и специфичните водни ролади.Тези елементи от песента на дивите канарчета са различават в зависимост от ареала,който птиците обитават - континентална част или острови.Така например генетично свързани диви канарчета, от една район в природата изпълняват много сходни мелодии,както и при тимбрадото - определена линия,изпълнява своя специфична версия на характерната за породата песен.Такъв териториален почерк се среща и в песните на други европейски пойни птици като щиглеци,конопки,органели,но не с чак толкова силно изразен характер,както при дивите канарчета.Това вероятно може да бъде обяснено с факта,че канарчетата за разлика от споменатите птици не са прелетни и са с постоянно местообитаване.Така че,ако по-голямата част от туровете в песента на Тимбрадо могат да бъдат открити в песента,която изпълняват дивите канарчета, както и наличието на други характерни особености,свързани с произхода на песента при двата вида,то това доказва по неоспорим начин генетичния характер на песента на породата,който е силно свързан със съществуващата дива форма.Но това не може да бъде пълно доказателство.Птиците в природата също развиват песента си,в резултат на обучение,тъй че сходството в песента на Тимбрадото и тази у дивите канарчета би могло да е резултат от многогодишна певческа дресура.Някои специалисти твърдят,че генетичната матрица в песента на канарчетета е твърде ограничена,като се цитират експерименти,при които младите канарчета се били поставяни в напълно изолирана обстановка,без възможност да чуват каквито и да било звуци.Когато тези птици достигнали своята зрялост,песента им била изключително бедна и несвързана.Тези опити,обаче забравят факта,че песента при птиците е средство за осъществяване на социален контакт,за привличане на женските индивиди,както и за маркиране и обозначаване на територии.Птица,която е била лишена от възможността да общува със себеподобни ще изгради дефектна песен,защото уменията и за общуване са били повредени. И така,ако канарите Малиноа са порода с песен изградена на базата на дългогодишно певческо обучение и селекция,Харцролера е порода канари,чиято песен има изключително силен генетичен фонд и минимален процент обучение,то какво всъщност е харктерно за породата Тимбрадо ? Както обикновено светът на Тимбрадо е доста объркан и неясен.Следва продължение....

Анатомични и физиологични фактори,определящи песента на канарчето

Д-р Б. Велев кбн
Материалът е подготвен по данни от книгата на Харалд Фуск
I.Сиринкс - инструментът на песента.
Комуникацията и обменът на жизненоважна информация в животинския свят съществуват от милиони години. Сигналите,необходими за оцеляването на всеки един вид се предават чрез химически вещества,биоелектрични полета,акустични звуци. Най-примитивни тонове издават паяците,раците и щурците.Амфибиите и бозайниците комуникират чрез звуци издавани от ларинкса.Те се образуват в резултат на трептене на гласови струни. Певческите птици използват друг гласов инструмент,наречен СИРИНКС.Той е далеч по-сложно устроен от ларинкса. Намира се в горната част на гръдния кош,на прехода между трахеята и бронхите.Състои се от множество тъпанообразни мембрани,разположени в стените трахеята и в началото на бронхите.Контролира се от тънки мускулни влакна,свързани с гръдната мускулатура.Те са чифтни, цилиндрично разгърнати и според степента им на обтегнатост се контролират силата и честотата на издаваните звуци.Мембраните могат независимо една от друга да трептят и по този начин дават възможност на птиците едновременно да издават различни звуци (важен елемент от песентта на канарчето тимбрадо).Сиринксът е обграден от въздушни мехури , играещи ролята на резонатори и усилватели на звука.В гърлото и въздушните тръби тези звуци се модулират и отново се усилват.Възможностите на сиринкса са впечатляващи.Той може да възпроизвежда тоналности от 6 до 8 октави с продължителност до 15 минути.Ако на нас хората е невъзможно да чуем нещо от един километър и още по-малко да го разберем,то за малките певчески птици това въобще не е проблем.Това е един изключително важен факт,с който трябва да се съобразим,когато обучаваме нашите канарчета и хибриди.Става въпрос за силата на звука на записа,който ще използваме за "импринтинг"-новата музикална матрица,с която те ще бъдат обучавани.

II.Приемник на звука – птичето ухо.

Комуникацията между птиците се осъществява чрез произвеждане и възприемане на определени звуци.Външното ухо на птиците се състои от къса тръба,без ушна мида,покрита с пера.Следва тъпанче –тънка мембрана , разделяща външното от средното ухо,което включва малка “пещера” с налягане,поемащо се от тъпанчето.По този начин достигналите до него трептения се усилват и се предават на вътрешното ухо ,където се поемат от базиларната мембрана и се превръщат в нервни импулси.Птиците притежават къса базиларна мембрана с по-гъсто разположени сетивни клетки,а от там и възможността за възприемане на по-слаби сигнали.Най- високата чувствителност на човешкото ухо е от 80 до 400 херца.Оптималната възприемчивост на канарчето е от 3 200 до 4 000 херца. При вълнистите папагали 2 000 херца е долната граница ,а горната 14 000херца.Другите папагали чуват оптимално в параметрите на човешкия слух.
Долната граница на възприемане при канарчето е 1 100херца ,което означава ,че то не възприема човешкия говор.Горната граница на възприемане на звука при него е 10 000 херца.Разделителната способност на слуха при канарчето е 0.3 %, което ще рече,че в такива граници могат да различават два отделни тона .Определянето на посоката от която идва звук а е също добра –20 градуса.Например женската на горската чучулига може да различи до 200 тона в секунда от песентта на мъжкаря.Прецизността на слуха при канарчето също е много голяма.

III.Тайните на софтуера на птичата песен.

За повечето хора песента на канарчето е обикновенно приятно чуруликане.Човешкото ухо не е в състояние да раздели една така бърза поредица от звуци ,която се издава от пеещото канарче.В подобно състояние изпадаме и при гледане на кинофилм ,състоящ се от много единични кадри ,които се прожектират много бързо и нашият мозък не е в състояние да ги "види" поотделно - така ,че вследствие на този "недостатък" ние виждаме движещи се фигури т. е. можем да гледаме филми.Доказано е,че песента на канарчето трябва да бъде забавена около 10 пъти,за да може човек да възприеме всички ноти.

IV.Графично изобразявяне песентта на канарчетата

Първоначално песентта на канарчетата трябва да бъде записана на качествен магнетофон с помощта на насочващ се микрофон,ограничен с параболен рефлектор с диаметър 60 см. Ако записа се прави в стая, то стените и трябва да бъдат облицовани със звукопоглъщащ материал,за да се избегне ехото .За честотен анализ се използва уред,наречен соногра.Принципа на неговото действие се състои в това ,че на него се отчитат две оси , х и у,по които се измерва честотата и плътността на звука Съвременните методи на това отчитане стават с помощта на компютри.

V.Срички,турове,строфи.План и плановост на песента.

Наблюдавайки графиката на сонограмата на песента на канарчето,установяваме,че тя не се състои от произволно съчетани звуци, а е изцяло структурирана и представлява поредица от чисти и напълно отделни тонове.В репертоара си канара използва 20-40 ноти, по-точно казано лайтмотиви,наречени теоретично срички. Те стоят в основата на неговия език,подобно на нашата реч.
От/1/ глеж/2/ дай/3/ те/4/ са/5/ мо/6/ доб/7/ ри/8/ пти/9/ ци/10/
Като пример може да бъде даден японският език,който се състои само от 50 срички.
Най-големият импровизатор сред птиците-славеят,използва само 24 срички.При някои тропични пойни птици броят на сричките достига 300.В тази връзка ,спокойно можем да кажем,че канарчето е един посредствен певец,що се касае за певческата му даденост. Типично за неговата песен е повтарянето по няколко пъти на отделните срички ,след което преминава към следваща,все едно слушаме говора на заекващ човек.
И,и,и, / то,то, то,то, / ва,ва, / из,из,из,из,/ глеж,глеж,/ да,да,да,да,/та,та,/ ка,ка,ка,/ Повтарящите се срички се наричат турове. От различните турове птицата изгражда своите строфи .Разбира се не всяка птичка може да бъде един Павароти.Има и много посредствени чалгаджии.Репертоарът и възможностите на всеки един канар са различни. Тези дадености от една страна се унаследяват ,но както ще видим по-нататък се и заучават.Освен разнообразието от различните тоалности на сричките,от голямо значение за качеството на самата песен е и техният строеж и тяхното времетраене.Установено е че,продължителността на паузите между туровете варира сравнително малко /0.02-0.7 сек./,като повече от половината паузи са в обсега 0.08-0.16сек.

VI.Никой не се ражда готов майстор.

Всяко обучение се нуждае от технологично време.Така е и при певческото обучение на канарчетата, които развиват способностите си постепенно.След като се излюпи напролет, малкото пиленце започва да издава първите си тонове.Те по никакъв начин не могат да бъдат оприличени с песен,а по-скоро са писукане.
1.Субпесен. Канарчатата започват сериозно да се занимават с изучаване и запаметяване на песента от 30-40 ден след излюпването./Този период продължава до започване на бебешкото линеене/първата смяна на перушината / и е наречен СУБПЕСЕН.Тя може да се сравни с бебешкото бърборене,което е опит за подражаване на човешкия говор.В този момент от своето развитие, птиците разполагат с много малък набор от срички,които са аморфни,без ясна структура и последователност.Те не могат да повтарят равномерно сричките,което ще рече,че не могат още да изпеят турове.Песента е изключително тиха и приглушена.
2.Пластична песен. Две седмици,непосредствено след първата смяна на перушината,канарчетата са напълно тихи. Някъде между 70-90 ден от излюпването,започва втората фаза на тяхното обучение която се нарича ПЛАСТИЧНА ПЕСЕН.Тя трае до 150 ден и това е времето, когато репертоара значително се подобрява, но все още формата на отделните срички е променлива.Канарчетата са в състояние да изпяват първите турове.Това е и периодът,в който канарчетата са най-възприоемчиви да заучават елементите на песента.
3.Ювенилно /младежко/ есенно пеене. В този период канарчетата вече са сменили перушината си и навлизат в третата фаза,наречена ювенилна,есенна,която трае до 250 ден от излюпването.Сега е времето, когато се разкриват талантите на певците.Някои добри птици разполагат с репептоар от 50 срички и разпределението на паузите е равномерно,което придава ритмичност и завършеност на песента.
4.Пълна песен. На следващата година през януари-февруари,около 300 ден от живота на птиците,те достигат върховата си певческа форма .Това е и времето за повеждане на конкурси и състезания.Едва тогава канарчетата са приключили своето обучение и репертоаът им е стабилен.При качествените певци той обикновено включва 40-50 елемента,които трябва да бъдат изпявани равномерно.Наближава и размножителния период!И тук могат и обикновено се появяват роладите,типичен елемент в езика на канарчетата,който представлява многократно повторение на едни и същи срички.
Трябва да се знае че една част от песента на канарчетата е вродена,но успоредно с тази част от голямо значение е и индивидуалното учение.Схемата на песента ,а именно строфите с определени тонове и ритми са генетично фиксирани,докато финните структури на песентта се заучават.Чрез слуховия си апарат птицата събира познание за своята индивидуална песен.Особенно важно за младото канарче е песента на баща му,но младите птици научават и нещо от другите мъжки,както и от свои връстници /обикновенно най-лошото/.Сричките се различават по тяхната финна структура и това определя звученето на песента.Подобна е ситуацията с човешките диалекти при различните езици. Някои финни структури на песента могат да възникнат в резултат на подражаване,а самата птица е в състояние да импровизира и да прави различни съчетания от отделните заучени срички.Това е и най- ценното качество при певческите канари, които по неповторим начин съчетават заучените елементи на песента и съхраняват своята строга индивидуалност .

VII.Какво става с песента в течение на годините ?

Знаем,че човек не може да разчита на еднократно обучение,което е получил в детските си години и трябва непрекъснато в продължениена целия си живот продължава да се учи. Темповете са различни в отделните фази. Най-много се учи и запаметява в детската и в юношеската възраст,а по-късно придобитите знания се доусъвършенстват и обогатяват. Същото важи и за канарчетата.Както вече казахме върховата си песен певците достигат в периода до началото на размножителния процес.Това ниво на пеене,като качество,а не като времетраене канарчетата запазват до края на размножаването.
1.Есенна песен.
След приключване на размножителния период за нашите певци започва Рефрактерната фаза /невъзприемчива 8.Тогава птиците пеят все по малко,докато настъпи пълно затишие. След втората смяната на перушината,в края на лятото и началото на есента,канарчетата започват да пеят друга песен нареченна есенна. Тя е много по-пластична в сравнение с върховата песен през размножителния период,което на практика означава,че липсва плановост или/структура на изпълнението/ и отделните елементи са много по променливи. Паузите са различно дълги и съотношението на туровете,спрямо отделните елементи наклонява значително към последните. През зимата и началото на пролетта песента започва да се стабилизира и в началото на размножителния период достига върховата си точка.Много често втората година сякаш песента е променена.Някои срички са същите,но други определено са различни. За наша изненада чуваме съвсем нови мелодии,което показва,че канарчетата са в състояние да променят песента си. Ето защо те принадлежат към птиците,наричани от учените - OPEN-ENDED LEARNERS* или възрастово независими ученици.Т.е. птици,при които периодът за заучаване на определени мелодии не е строго фиксиран. Съществува и друга група пойни птици,които са в състояние да заучат песен само до определена възраст.Те спадат към групата на CRITICAL PERIOD LEARNERS* или възрастово зависими ученици.Типичен техен представител е зебровата финка.

VIII.Хардуер на песента или анатомично-физиологичната даденост на канарчетата, осигуряваща песента.Фабрика на песента.
Песента на птиците се контролира и управлява от мозъка,който се е развивал постепенно в процеса на еволюцията.При птиците имаме пет морфологично и физиологично различни субстанции мозъчно вещество.Това са заден мозък,малък мозък,междинен мозък,среден мозък и голям /преден мозък.Всеки от тях има своя определена функция и задача.Важно е да се знае,че птиците възприемат света по различен от бозайниците начин.При тях най- добре са развити зрението и слуха.Доказано е,че те могат прекрасно да различават цветовете.Миризмите при тяхса без значение. За разлика от бозайниците при птиците са силно развити базалтните ганглии.Именно те са отговорни за комплексните функции - размножаване , търсене на храна,движение и ориентация.Мозъчната кора е по-слабо развита и няма директна връзка с гръбначния мозък.Всичко това означава,че птиците в това число и канарчетата нямат индивидуално поведение,а са по-скоро зависими от стереотипни реакции.Средния мозък е добре развит и е отговорен за зрението.Малкият мозък определя равновесието,кординацията на движение и летенето.Всички други функци в това число и песента се определят от главния мозък.Той при папагала ара е осем пъти по голям от този на кокошката.Комплексни психични възможности се наблюдават само при папагалите,гарвани,кълвачи и бухали.

IX.Градивни елементи на мисловния апарат.

Мозъкът е изграден от нервни клетки -неврони,които са свързани помежду си в сложна мрежа,в сравнение,с която компютът е твърде примитивен.Тази мрежа произвежда,провежда и направлява електрични импулси .
Контролиращата система за песента на канарчето е открита от професор Нотенбом Той установява,че песента се управлява не от целият главен мозък,нито от отделни разпръснати в него клетки,а от група неврони,разположени в главния мозък,средния мозък и продълговатия мозък.Тези формации ясно се различават от околните тъкъни.Певческите центрове са свързани помежду си с нервни влакна в строга хирургическа подчиненост. Сигналите се предават последователно,което ще рече,че при отпадане или повреда на един елемент спира да функционира цялата организация.
NIF е най високата инстанция,но тя все още не е достатъчно задълбочено проучена.По настоящем се предполага,че именно тя е отговорна за тактовете на песента.NIF изпраща заповедите си към NVC /висок вокален център/ важен с това,че получава много информация,след което я разпределя,в това число и тази от слуховия център,особено важна за заучаването на песента.NVC изпраща сигнали до следващия по ранг център RA, отговорен за репертоара на песента.Той от своя страна изпраща заповедите си до nXIIb и nXIIstq,командващи достъпите до трахеята и целия певчески апарат-сиринкс.Веригата еферентните и аферентните връзки са добре изучени,но те са твърде сложни и не са толкова важни наза обикновенния любител практик.Важно е да се знае,че системата за регулиране песента на канарчето е напълно развита едва на 240 ден от рождението му . По нататък ще изясним,че това развитие се контролира от хормоните.При мъжките канари центровете,контролиращи песентта са видимо по-големи и развити,от което следва обяснението,защо женските птици не пеят.

Х.Певческите центрове по време на годишните цикли.

Големината на певческите центрове се променя по време на годишния цикъл.Този феномен се наблюдава и при двата пола.HVC центърът при канарите е значително по-голям през пролетта в сравнение с есента .От тук и простичкия извод,че през периода на активно функциониране масата се увеличава .

XI.Управление и контрол на песента.Бавните пощальони -хормоните.

Напоследък все по-често слушаме за значението и влиянието на хормоните.Те играят особенно важна роля и при оформянето и контролирането на песента на канарчетата.Ето защо ще кажем и няколко думи за тяхната същност.
1..Задачи на хормоните.
Заеедно с нервната система,хормоните играят особено важна роля при комуникациите и управлението на тялото.Няма животинска група,при която хормоните да не са от значение. Последните се отделят от специални органи,наречени ендокринни жлези.За да достигнат всички части на тялото,те се разпространяват,чрез кръвоносната система,като контролират растежа или активността на клетките.Тяхното количество е изключително ниско и обхваща милионна част от грама.Хормоните са биологичните информатори,които по строго специфичен начин регулират обмяната на веществата.Хормоналната регулация в сравнение с нервната е много бавна.
2.Ендокринни жлези.
Както вече казахме,хормонпродуциращите клетки представляват жлези,секретиращи подобно на слюнчната жлеза.Те нямат специални канали и директно отделят продуктите си в кръвния поток.Съществуват друг тип клетки,които са видоизменени неврони, секретиращи адреналин и норадреналин.Тези неврохормони влияят директно върху нервната регулация.Една от най важните жлези с вътрешна секреция е разположена в мозъка и се нарича ХИПОФИЗА.Тя отделя хормони,които сами по себе си контролират хормоналната активност на други ендокринни жлези.

3.Стероидни хормони
Връзката им с птичата песен е от голямо значение и то предимно тестостерона.Той се продуцира от гонадните клетки е тестисите,яйчниците и надбъбречните жлези. Съществува пряка зависимост за нивото на тестостерона и дължината на светлинния ден, състоянията на стрес и наличието на полов партньор Друг важен регулаторен хормон е естрадиола.

XII.Годишен цикъл на хормоните.

Нивата на хормоните се променят в същия ритъм,както и песента.Техните количества са свързани с половото поведение и мътенето.Най-добре са изследвани хормоните тестостерон, дехидротестостерон,бета естрадиол,прогестерон,лутеохормон пролактин.В концентрацията на тестостерона в кръвта на мъжкото и женско канарче не са открити големи различия до 235 ден от живота им.Неговото ниво е много ниско и се предполага,че той няма участие в контролирането на песента.
При прогестерона по принцип нивата са по-високи при женските птици,но разликите не са много големи.Най-много прогестерон е открит по време на яйценосенето.Нивата тестостерон при двата пола е най-високо през периода,когато започва линеенето /смяна перушината /.Тогава мъжките се намират във фазата нана субпесен.През периода размножаване,количеството нана прогестерон при мъжките е много високо,докато при женската то остава непроменено.В младежката им възраст,естрадиола при канарите не се променя съществено.При мъжките птици в периода на бебешкото линеене той силно се покачва.Този период съвпада с пластичната песен.След това нивата спадат силно и отново се покачват,като достигат най –високата си стойност в периода на линеенето.Това е времето на есенната песен.По време на мътенето нивото на естрадиола при женските и мъжките канари остава без промяна.Увеличаването на светлинния ден е белязано с повишаване на LH /лутенизиращ хормон/.По това време се откриват и най-високите стойности на естрадиола.При всички птици нивата на LH и естрадиола вървят паралелно и са свързани с мътенето.Нивото на естрадиола в началото на развъдния сезон определя поведението на строежа на гнездото,след като гнездото е готово неговото ниво силно спада. Тук е мястото до вмъкнем, за женските канарки,които оскубват перушината на малките за правене на гнездото.Най-важният ” родителски “ хормон е пролактина.В тази статия няма да се спираме на него,защото той няма пряка връзка с основната ни тема-песента на канарчетата.
Преди замътването на яйцата,стойностите на пролактина при женските канарки са много ниски,но в периода на мътене те се увеличават и достигат максимума си.По времето хранене те постепенно спадат и приемат първоночалното си положение.Точно обратното се случва с хормона LH.Когато пролактина отива нагоре LH стойностите спадат и обратно.При строежа нана гнездото LH остава висок и е такъв до снасянето на яйцата.Вероятно пролактина стопира отделянето на LH и свързаните с него стероиди,което от своя страна обяснява ниските нива на последните по време на мътенето.При младите канари пролактина отсъства в кръвта,но стойностите на стероидните хормони са високи .В края периода на хранене при мъжкия се понижава количеството на пролактина при което отпада блокирането на стероидните хормони /тестостерона/ и се отчита повишен синтез. Започва второто мътене.При мъжките птици от видовете,които участват при мътенето яйцата,като например гълъби,нивото на пролактина е високо.При канарите,които участват в храненето на малките пролактина се вдига едва след излюпването.Това ще рече : високо ниво на пролактин –добри храначи.А можем ли да добавяме пролактин в храната по време на размножителния период?Да,но по определена схема,сварзан с носители на хормона от аминокиселинен характер.

XIII.Връзката мозък- хормон – песен.

Вече знаем основните неща за песента на канарчетата,как тя се структурира,как се развива в различните периоди от живота им.Разбрахме и,че в мозъка се образуват формации,представляващи своеобразен център за контрол и регулиране на пеенето, подаващ своите сигнали до сиринкса-органът за пеене.Наясно сме вече за командната роля на хормоните и постепенно достигаме с разбраните и изучени досега данни,към същността на тази разработка,а именно - взаимната връзка на тези сложни механизми,обуславящи прекрасната птича песен.
От гледна точка на биологията и съвременната медицина мозъкът е орган,който се развива и през всяка една определена възраст в него настъпват промени и част от функциите му постепенно отслабват.До колко това касае и мозъка на птиците? Смело и категорично можем да твърдим, на базата на изложените до тук данни,че настъпващите процеси преустройство се отразяват и върху системата за контрол на песента у птиците.Със сигурност съществува пряка връзка между хормоните,мозъка и неговите певчески центрове.Така например някои автори приемат,че големината на певческите центрове са зависими от обема на репертоара на дадения вид птици.Мъжките канарчета с много богата песен притежават значително по-голям НVС-център в мозъка си.Но не е редно да се правят прибързани заключения,защото както ще видим по-късно,чрез третиране с тестостерон,може да се повлияе на певческото поведение,като веднага се установява и промяна в обемите на мозъка.

XIV.Хормон----- Система за регулиране на песента -------Сиринкс------Песен

Тук трябва да отбележим,че нещата не са толкова прости,защото експериментите показват, че птици с малко тестостерон в кръвта си,показват висока мотивация към пеене.Вече е установено,че в сиринкса има рецептори за тестостерон,което предполага и една друга схема на действие.Високото ниво на тестостерон се възприема от сиринкса,който изпраща по аферентен път сигнали до центровете за регулиране на песента.


Цнтър за РП
---------- ----- Сиринкс ----------О------------Хормон
Пеене

При канарчетата половата зрялост настъпва по-рано от календарната година,но възрастта за размножаване не трябва да бъде преди птиците да навършат 12 месеца.Тук е важно да отбележим,че канарите имат полова зрялост и размножителна зрялост,които не са едно и също нещо.
Много важен момент от развитето на птиците е така нареченият рефрактерен период,през късната есен.Тогава все още дългият ден може да подтикне канарите към размножаване- /след смяна на перушината /.Важен фактор тогава се оказва хипофизата,която блокира отделянето на гонадотропин и по този начин се предотвратява излюпването на млади птици,през зимния период,който е напълно неподходящ за това.Хипофизата посредством лутео хормона и фоликуло стимулиращия хормон,стимулира растежа на гонадите /яйчник,тестис/ и от там отделянето на стероиди.
Следващият период за мотивиране на мътене и размножаване,включва поведенчески танц и песента на мъжката птица.Снасянето и готовото вече гнездо включват родителското поведение,като мътене и взаимно хранене.
Както вече споменахме HVc центъра в главния мозък на канарчето притежава рецептори за естрогените и чрез тях хормоните регулират растежа на HVС и индиректно всички останали центрове,свързани с пеенето,които не притежават рецептори за хормони.Този феномен се нарича индиректна хормонална зависимост.
При канарчетата е доказано,че още в ранната им възраст,те притежават естрогенно сенсибилни клетки в HVС /определяме го като главен контролен мозъчен център регулиране и контролиране на песента./Около 60-100 ден от живота на нашия певец, HVС центърът е достигнал своя окончателен размер.Всяка по-късна промяна в обема HVС - центъра за контрол на песента се дължи на влиянието на тестостерона,оестродиола и други хормони на метаболизма.
През есента една част от HVС центъра се изгубва,поне неговата периферия/кора/.Настъпва известно “разкъсване “ на нервната мрежа,което води до предположението,че именно този факт се дължи нестабилната песен нана канарчето.
Експериментите проведени с хормони,вкарани по изкуствен начин в организма,доказват,че именно те са едни от основните медиатори на песента на нашите любимци.Затъмняването и храненето,косвенно влият на тези функции,чрез стимулиране отделянето на различните хормони .
Задълбоченото познаване на тези механизми дава възможност на интелигентният селекционер да вникне в същността на процесите и познавайки ги сам да си изгради схеми за работа.

XV.Всичко е манипулация.Шампиони – резултат от употреба на допинг.

На всички е добре известно,че не малък брой от спортистите използват допинг и по този начин те удвояват,или най-малкото,силно увеличават своите физически възмжности.Много голяма част от стимулиращите медикаменти се базират на тестостерона,който не само води до уголемяването на мускулната маса,но и до порастване на бради и поява на дълбоки и плътни гласове.Типичен пример за това бяха плувкините от бившата ГДР,които говореха като мъже,но в крайна сметка тяхната задача бе не да пеят хор,а да плуват и резултатите бяха на лице.
Учените решиха,че щом този метод помага при човека,той ще бъде полезен и при канарчетата.Те третираха млади мъжки след 60 ден с тестостерон и постигнаха забележителни резултати при пеенето.Както вече знаем в този период канарите са в състоянието на СУБПЕСЕН и са им необходими още цели 8 месеца, за да навлезат в периода на върхова изява.Репертоара на птицата обхваща 20-30 различни срички и може да се състезават с възрастни мъжки канари.Стимулираната песен е стабилна и съдържа ясно обособени турове.При по-нататъшни експерименти бяха третирани канарчета в още по-ранна възраст/след 40ден /.Резултатът след 20 дневно даване на тестостерон доведе до песен сравнима с есенния период.От тук следва изводът,че постигането на качествено пеене е свързано с правилното третиране и познаването на специфичните хормонални реакции,които се извършват в организма на птицата.

XVI.Мозъкът на канарчетои заучаване на песента.

Независимо ,че в периода на третиране с тестостерон /60 ден / центърът за контрол песента в главния мозък все още не е напълно развит птицата е в състояние да заучава песен.Това показва,че проекцията на един тур от песента е заложен още от песента бащата.Чрез тестостерона само става едно активиране на паметта на птицата,която възпроизвежда запаметените в най-ранно детство мелодии.От тук отново се връщаме към ролята на наследствеността и необходимостта от сериозна селекция за постигане на гарантирано добри певчески резултати.

XVII.Допингът променя поведението и мозъка на канарчето .
Като заключение може да се каже,че песента на нашите канарчета е дълъг еволюционен процес,а механизмите за нейната регулация са изучени в най-общи линии.Ако се върнем към първата част на нашата разработка,трябва да кажем,че в песента си канарчето говори заеквайки/повтаря различен брой пъти отделни срички ./Тези срички то заучава чрез слушане на песента на баща си и неговите съседи.
Какво ще стане ако баща му е “Българин “,а яйцата са подложени на “Белгийска майка Малиноа”? Малкото осиновено "българче" ще научи ли само белгйски /френски/ или при проговарянето си ще запее на български ?"Моето лично/ Д-р Борис Велев кбн / мнение е,че подложеното "българче" ще пее един ужасен български с френски акцент като мога и генетически да се обоснова.Децата на това българче съешени с белгийки и живеещи в белгийско обкръжение все повече ще пеят на френски,но вече с български акцент.
Нещата стоят по-същия начин,когато малките канарчета слушат Големия Учител - СЛАВЕЯТ. За тях първоначално неговият език ще бъде неразбираем, но защо да не му подръжават,поне по акцент и ритъм.При правилно обучение,което включва много елементи и е в повечето случаи професионална тайна,някои канарчета проговарят славеев език.Как да затвърдим това тяхно умение и да го предадем на децата им ?Трябва да четем много и да разберем правилата на генетиката и тези на селекцията.Само тогава можем да имаме успех.
_________________
Знанието води до успехи !

Развъждане на хибриди.Междувидови ( бастардни ) и вътрешновидови кръстоски

Prof. Werner Stanek
Превод-Д-р Б.Велев кбн
Прастара мечта на човека е да отглежда в дома си една добре оцветена, добре пееща и издръжлива птица. Именно това го е накарало още от древността да отглежда и развъжда хибриди между канари и диви птици от семейство чинкови /carduelidis/. Според моето скромно мнение, всичко това по никакъв начин не противоречи на моралния кодекс на любителите на птици. Създаването на хибриди е било на почит от много години, но все пак се налага едно разясняване или по-точно уточняване на това понятие.
Говори се за размножаване на хибриди – бастардно размножаване, чинково хибридно размножаване и т.н. В същност, става дума за създаване на хибрид /бастард/ мелез, кръстоска от две различно-видови птици в семейство чинкови. Това уточнение е важно, защото бастарди са и кръстоски между две породи /раси/, следователно подвидове /пример: негри, жълти, бели/ и те са плодни. Една голяма част от враговете на хибридизацията смятат, че при размесването на гени в резултат на доместикацията, се нарушават морални принципи. Това не е така, защото в свободната природа кръстоските на отделни подвидове са фертилни и това сигурно има своето значение.
По друг начин стои въпросът с хибридизацията при чинковите. В DKB /германският съюз/, където е забранено размножаването на хибриди от един и същи вид /хибрид от щиглец с хибрид от щиглец/. Разрешено е само кръстосването между два отделни вида. По този начин се подсигурява, че получените приплоди са инфертилни и не се нарушава законът за биологичната чистота на видовете. Тази хипотеза първо-начално бе проучена от проф.Тим Биркхед от Зоологическия институт към Алфред Дениския Университет, USA. Целта на експеримента бе доказването на стерилитета на хибриди, получени при близки до природата условия. В Германския канаровъден съюз DKB е създаден “Codex pro species” 2001 г., който защитава чистотата на вида и е съобразен с природозащитните закони на страната. Едно много голямо изключение е фактът, че хибридите от канарче с венецуелска скатия са фертилни. А то, от своя страна, бе много рационално експлоатирано. Тук имаме казуса, че птици от два различни вида дават плодовито потомство. Това е почти невъзможно за осъще-ствяване в природата, а става само при доместицирането на птиците.
Венецуелската скатия има своя биотоп на американския континент, а дивото канарче живее на Канарските острови. При естествени условия, срещата на двата вида е невъзможна.При определението за “вид”, към неговата дефини-ция се включва, че при съешаване на два индивида от различни видове, в случаите, когато е възможно да се получи приплод, той е инфертилен /безплоден/. Това явно не е в сила при чинковите птици.
Понятието мелез отговаря на бастард, а според лексикона на Майер, това са живи същества с генетично различни родители. А нима ,ние не сме такива, защото гените на нашите родители са винаги различни. Казано по друг начин, какъв е смисълът за поддържането на чистотата на вида.
Според законите за защита на природата е забранено пускането на свобода на получени мутанти вътре във вида /без щиглец/. Но дали има реална опасност от това? Могат ли мутантите да преживеят в природата? Най-вероятно – не.
Чрез водене на контролируеми развъдни книги се контролира инбридинговата депресия, за да не се стига до израждане и патологичните изменения да бъдат редуцирани до минимум /Внимание! При създаването на българското певческо канарче!/
От друга страна отдавна е известен благоприятният ефект при вътревидовата хибридизация /бройлери/, кръстосване на отделни линии. Получава се бърз растеж, повишена обмяна на веществата, висока про дуктивност, резис-тентност към заболявания. Тези промени се обозначават като хетерозисен ефект, чрез който се консолидира статусът и виталността на вида.
На практика, това става и в природата – адаптирането на вида към студоустойчивост. Пример: съешаване, кръстосване на вида Carduelis hornemani – полярна елшова скатия, с вида Carduelis flamme.
От научна гледна точка, хибридите в никакъв случай не могат да се възприемат негативно. Напротив, броят на генните комбинации се увеличава, нарушава се броят на хомозиготните алели и по този начин се редуцира броят на патологичните изменения. Екстремно хомозиготните живи същества са продукт на близкородствено размножаване, а негативите от това са добре известни.
Още нещо за противниците на хибридизацията. От 1990 година официално е обявено, че нито един вид от семейство чинкови не е застрашен и не подлежи на специална законова защита. Ето защо, най-много любители на хибриди се намират сред отглеждачите на чинкови птици. Една оптимално отглеждана и хранена чинкова птица, по време на размножи-телния сезон, възприема без проблеми видово чужди партньори. В този смисъл, птица от семейство чинкови може да бъде използвана в две посоки, както за кръстосване с вече одомашненото канарче, така и за междувидова хибридизация.
Остава неясен още един въпрос. Защо този тип хибриди /според закона/, трябва да носят на крачето си пръстен, обозначаващ застрашените от изчезване птици. Тази формалност много затруднява изложителите на хибриди по изложбите. Промените в този неадекватен закон се наложителни и не търпят отлагане.
По-различно е положението при хибриди, които са плодни и могат да се появят и в свободната природа. Става дума за финките /Estrildine/.
Много интересно при доместикацията на чинковите птици е затвърдяването на цветовите мутации. Тук човекът се възприема като “новосъздател”. Такива мутации, много вероятно, възникват и в природата, но те са много нестабилни, а вероятността да се затвърдят е малко възможна. Само при условия на доместикация и целенасочено развъждане, мутиралите при дивите птици гени могат да консолидират. Селекционерите изключват възможността от панмиксия – свободен избор на партньор в една голяма популация, както в природата. Те определят развъдните двойки на базата на фенотипа.
Няма никакво основание да бъде забранявано селекци-онирането на хибриди, респективно мутации на диви форми. Каква опасност носи това, като например катъра /от кон и магарица/ или мулето /от магаре и кобила/?
Съешаването на канарче с канарче винаги води до получаването на ново канарче, като е необходим определен опит и познание, за да се получи желан резултат при селекцията. Неизвестността при хибридизацията с диви птици и непредсказуемостта на резултатите, води до определен хъс при работата в тази насока. Като основна задача, селекци-онерът на хибриди си поставя получаването на по-голям брой приплоди, които да са съвършени в своето оцветяване и да имат по-добра форма от тази при канарчето. При съешаването на диви птици с фигурно-стойкови канари се получават хибриди с много интересни форми, които имат своя индивидуалност и неповторим фенотип. Именно затова, при хибридизацията не могат да бъдат въвеждани стандарти.
Всеки отглеждач на хибриди тръпне в очакване да получи нещо ново и неповторимо, а хъсът се увеличава от факта, че съешаването на различните видове е доста трудно и изисква определен опит.
Често пъти, фантастично оцветените и много витални хибриди съчетават в себе си особеностите на два, понякога твърде различни вида /например канарче и кръсточовка./За мъжките представители от тази кръстоска се твърди,че могат да дават поколение/ .Развъдчиците са наясно, че при хибридизацията трябва да минеш през много незаплодени яйца, умрели ембриони и други трудности, за да получиш накрая един красив екземпляр, който да ти донесе удовлетворение.
Науката също има голяма полза от работата на любителите, по отношение на хибридизацията. Така настъпва едно пренареждане на систематиката, както и по-точното определяне на степента на род-ство между отделните видове. Наблюдението на поведението, социализирането, взаимоотношенията при съешаване, “сватбените” ритуали, също са един много интересен елемент при научното познание. Експерименталната генетика също извлича своите ползи, определяйки фиксирането на дадени алели върху генните локуси на канарчето.
Много е важно, когато започнем да се занимаваме с хибридизация да имаме определени основни понятия в областта на генетиката, защото често пъти получаваме случайни птици, които добиват своята стойност, едва когато попаднат в ръцете на опитни селекционери.
Работата с хибриди може да бъде определена като едно стъпало на практичната генетика, което дава своя неоценим принос към теоретичните постановки. В тази връзка, селекционер на хибриди смело може да бъде наречен “хобиизследовател”.

И още едно писмо до Елена Капинчева(Fridolina).Този път "предсмъртно"

Това е предсмъртното писмо на Un Grande Latinos-Gabriel Garcia Marquez -Лауреат на Нобелова награда за литература за 1982 година
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах още едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб. Дано след като го прочетеш да осъзнаеш колко малко му трябва на човек,за да прости.Преди да е станало късно.Преди утре-то да е дошло за последен път.

"ПРОЩАЛНО" писмо до Fridolina - "Строгата господарка",администратор на www.pernati.com

Приказка за страха, за затворените врати и за канарчетата.
Автор : ivberov

елена, Позволявам си да ползвам личния ти и-мейл, за да изразя за последно пред теб своето мнение във връзка с наложената ми забрана за достъп до www.pernati.com. Административните забрани и цензурата никога не са успявали да блокират пътя на новото, на нестандартното и на независимата мисъл. Множеството, достигнали до съвременността апокрифни документи от Средновековието, картините на Леонардо, поезията на Вапцаров и Ботев, музиката на Pink Floyd, го доказват по безспорен начин. Благодаря на Вашия форум за временно предоставената ми възможност да общувам с истински професионалисти и любители канаровъди. Благодаря Ви, че ме предпазихте от постъпване в едно махленско клубче от кв."Орландовци", чиито членове са достатъчни само за каре белот. Благодаря Ви, че чрез Вашия сайт направихте възможни новите ми контакти с истинските, доказани и международно признати специалисти-канаровъди в България. Благодаря Ви още веднъж и за това, че дискусията на тема "Орфей - мистика или реалност" се превърна неочаквано в творческа "провокация"- импулс да създам http://ivberov-mybirds.blogspot.com и да го направя своеобразен буквар, от който имаха нужда много начинаещи и любители. Там събрах и ще публикувам и занапред, материали от истински предани на канаровъдството професионалисти и чуждестранни автори от Русия, Испания, Германия, Италия, Турция, Хърватска, Сърбия, Сирия, Мароко. Ще търся и публикувам всичко, което е свързано с феномена "Орфей"-изключително амбициозна и интересна програма за създаване, селектиране и обучаване в "славеево и горско" пеене на българското певческо канарче. Надявам се новите ми приятели и симпатизанти да ме подкрепят. Исках тази вечер да пусна една декларация във Вашия форум, че няма да се явявам на конкурси "Златен Орфей", няма да продавам канари от несъществуващата порода "Орфей" и няма да членувам в нито една административна или любителска канаровъдна структура в България с по-малко от четири члена, създадена на квартален принцип. По този начин се надявам да освободя достатъчно поле за нови "творчески" изяви на тандема от "Орландовци"- Tangra и NG11. Така или иначе светът се развива и върви напред с помощта на новите комуникационни технологии. Светът отдавна вече е едно информационно цяло - за добро или за зло. Модерното канаровъдство изисква тези технологии да станат част от целия процес по отглеждане, селекция, обучение и ПРОФЕСИОНАЛНО оценяване на птиците. Информацията трябва да се споделя, а не да се крие и да се използва от полуграмотни "СУБЕКТИ" за техни лични комерсиални цели и биопроекти с неясно бъдеще. Това, което те крият ,вече е открито и се разпространява свободно в Интернет. Те вече няма да могат да пречат на аудиторията,"херметизирайки" нескопосано и преднамерено резултатите от съвместната работа на много честни и достойни хора. Професионализмът означава, освен всичко друго и предаване на опит и знания, обучаване и насърчаване на начинаещите любители, създаване на дискусионни клубове, многостранен обмен на информация. Много качествени професионалисти от България и света го споделят напълно безкористно. Имаш представа какво точно искам да кажа, тъй като много често и ти влизаш в руските канаровъдни сайтове. Предполагам, че ти е направил впечатление и един друг факт, а именно - колко човека бяха влизали в темите за "Орфей", които зададох за дискусия във форума и за какъв период от време. Това не е подготовка за "ядрена"зима, както твърдиш ти. Това е подтискана, чрез тенденциозно укриване на информация, потребност от общуване и диалог, това е рейтинг за Вашия сайт, това е съпричастност, макар и мълчалива и неутрална в по-голямата си част. Вие с лека ръка спуснахте завесата преди представлението да е завършило, изключихте микрофоните и угасихте осветлението. Не казахте каква е истинската причина. Зависимост, страх или навеждане. Недопустимо е по такъв безпардонен начин да затваряш усти. Във Вашия форум, това е техническа опция на софтуера, но в реалния живот е НЕВЪЗМОЖНО. "Не се гаси,туй що не гасне"- свободното слово, свободното мнение, свободното общуване между хората. С този тенденциозен подбор на участници във форума Ви, Вие вървите назад. Това е Ваше право и Ваш избор. Но така неминуемо ще намалявате, ще се свивате. Накрая самоограничавайки се и блокирайки притока на нова свежа и силна кръв във "фолклорната" Ви мозайка от мнения ще останат само ЛЕТАЛНИ "гени".

Посоката е друга.
Векът е XXI.
Годината е 2009.

СЪБУДЕТЕ СЕ и осъзнайте този факт! Това е Ваше право и Ваш избор. Но ИНТИФАДАТА ще продължи, мненията на хората временно ще се предават от ухо на ухо и от уста на уста, но това е най-силното средство за масова информация в България. Най-искрено се надявам тесногръдието, неграмотността и шуробаджанащината да не провалят идеята за създаване на българска певческа порода канари с международно признание.

На приятелите и симпатизантите - "Благодаря".
На сърдитите и на обидените - "Простете".
На враговете -"Big Brother Is Watching You".

Успех на варненския клуб "Одесос",на варненските канаровъди и поздрави за г-н Богдан Чорбаджиев.

КОГАТО елена ОТ ВАРНА ЗАТВАРЯ ЕДНА ВРАТА, ГОСПОД И ИНТЕРНЕТ ОТВАРЯТ НЯКОЛКО НОВИ.
КОГАТО fridolina ОТ www.pernati.com ЗАТВАРЯ ЕДНА УСТА, ТАЗИ УСТА ЗАПОЧВА ДА ГОВОРИ НА ДРУГИ МЕСТА.

елена,древният римски философ Сенека е казал: "Когато губим, не знаем какво печелим и когато печелим не знаем какво губим.

Ти загуби и в двата случая...

Поздрави от София,кв."Коньовица"-люлката на гълъбарството и канаровъдството в България.

ОБУЧЕНИЕ НА ПЕВЧЕСКИТЕ ПОРОДИ КАНАРЧЕТА

Автор : Д-р Б.Велев
За да се научат да пеят правилно,всички канарчета, независимо към коя певческа порода принадлежат,трябва да бъдат обучавани и тренирани.Професионалната певческа подготовка дава гаранция, както за успешно явяване на конкурси, така и за доставяне радост на любителите. Тренировъчният период в Европа започва от началото на месец октомври и трае до края на януари. В цивилизованите страни състезанията и певческите конкурси се провеждат най-често през месец февруари. Казано накратко,тренировката при певческите канарчета се провежда на принципа смяна от тъмно към светло и задължително започва след пълната смяна на перушината на младите птици. Тук вероятно някои любители от по-старата генерация ще възразят, но наше задължение е да изложим всички аргументи, базиращи се на данни от обширно проучване, направено върху тази тема. Напълно сме съгласни със схващането, че от самото си излюпване, канарчето не трябва да чува друга песен, освен тази на която сме решили да го учим, но в никакъв случай не приемаме твърдението, че младото пиленце трябва веднага да се поставя на тъмно и да се “малтретира” като непрекъснато му се “набива” дадена мелодия.
Правилният път за обучение на младите мъжки канарчета по наше мнение се състои в следното. След пременаване на новоизлюпените птици към самостоятелно хранене, последните да се отделят в просторни светли волиери, поставени в помещения, които са звукоизолирани от другите птици. В малки кафези при тях се поставят една или две перфектно пеещи стари птици, най-често наричани “учители”. Тези канарчета трябва взаимно да се допълват в своята песен и да нямат никакви нежелани трели - чавкане,ролади и пр. Често пъти ,това на практика е невъзможно и тогава се прибягва до “технически средства”, като магнитофонен запис, уредба с компактдискове, имаща много по-високо качество на звука. Най- новото и съвременно средство е компютърно контролируем запис, който разрешава строго разделяне на отделните строфи, по-често повтаряне на по-трудните от тях, както и възможността в началото силата на звука да е съвсем слаба, в средата да се засилва до необходимия максимум и в края звукът отново да се намалява. Продължителността на озвучаването да не трае повече от 20 минути с последваща пауза най-малко 30 минути. Най подходящото време за обучение е ранната сутрин, ранния следобяд, и привечер. Общото времетраене на звуковата “интервенция” да не превишава шест часа дневно.
Считаме за неправилно, схващането малките канарчета, да бъдат обучавани още от малки на тъмно, при слаба храна. Такъв подход нарушава естествените физиологични и биологични нужди на птиците. Ге не могат да се развият правилно, остават хилави, нежизнени, болнави. Някои от тях действително пеят добре, но тази песен не е “стабилна “ и поставени при нормални услови, заученото бързо се забравя. Такива методи ,най-често се използуват от недобросъвестни любители, поставящи на преден план търговските си интереси.
Както вече споменахме обучението и тренировката на младите певчески канарчета започва от месец октомври, като всяка млада мъжка птица се пуска в малка клетка, наричана певчески кафез.Той се поставя в специално подготвени рафтове така, че птиците да не се виждат помежду си. Пред тези рафтове се спускат полупрозрачни пердета, които затъмнават клетките до “полутъмно”. Канарите се подреждат по щамове, генетически селекционирани и отговарящи на творческите интерпретации и усет на селекционерите. Би било добре да има поне пет птици ,поставени в една колона- една над друга ,така че при евентуален ”брак” да могат да останат четири птици, които да се състезават на конкурсите в ансамблово пеене. Опитните канаровъди, разполагащи с добри певци разполагат най- отгоре по една възрастна отлично пееща птица, която играе ролята на учител. Кафезите всеки тридесет минути се изваждат от затъмнените рафтови ,като се поставят на светло. Най-добре на маса в близост с хора. По този начин канарчетата свикват с ритъма тъмно-светло-тъмно и когато са на светло пеят. На полутъмно птиците престояват половината ден и нощта. През “тъмната“ част от деня им се пускат “техническо“ средство със звуков запис - птича песен, подбрана от любителя. В периодите, когато канарчетата не слушат запис или “учител” те се прослушват от селекционера. Тогава трябва да се отстранят грешно пеещите птици и да се комплектоват ансабловите групи. Тази фаза е една от най-важните и определя бъдещите успехи или провали. Тук се проявява умението, опита и слуха на любителя, който трябва правилно да прецени както качествата, така и недостатъците на своите канари. Допускането на най-малки компромиси и снизходителност, водят до големи разочарования,защото както добре знаем “лошото “ се учи най-лесно. От познанията, старанието и упоритостта на селекционера зависят резултатите ,които ще се получат на провежданите конкурси. За арбитри при тях, канаровъдните организации трябва да назначават само опитни и неподкупни съдии, които правилно и по достойнство да оценяват уменията на певческите канари. Само по този начин едно прекрасно хоби може да просперира и да създава естетическа наслада, както на запалените специалисти , така и на обикновенния любител на неповторимата птича песен.

ГЕНЕН баланс, ГЕНОТИПНА среда и ИЗМЕНЧИВОСТ НА ОРГАНИЗМИТЕ

Разсъждения на А.Гълъбов (Аце) върху условния път за създаване на порода “БЪЛГАРСКИ ПЕВЕЦ”("Орфей")
Преди да започна с разсъжденията си относно темата, искам дебело да подчертая, че те изцяло се базират на доказани научни факти и заключения на велики учени и генетици.
За създаването на нова порода не е достатачно да се кръстосат две породи, а е нужно стратегия, задълбочени познания по генетика, комплексно изучаване на храните и храненето и подбиране на оптималната среда на живот.
Ако приемем песента на канарчето като признак, то процесьт за развитието на този признак е сложно взаимодейтвие между алелни и неалелни гени - усилване или ослабване действието на главния ген под влияние на генни модификатори или развитието може да зависи от целия генотип на птицата. Въз основа на това е създадено понятието “генен баланс”, т.е. съотношението при взаимодеиствието на всички гени, които влияят вьрху развитието на признака и генотипната среда, в която се проявява действието на даден ген.
При генетично сложно детерминираните признаци наследсвената изменчивост е по-силна, защото мутациите на всеки един от гените, които влияят вьрху развитието на даден признак предизвиква изменение на генния баланс, поради което се изменя развитието на признака. Така мутацията в песента при малиноата и харцера, изменя генния баланс и променя гласовия орган и мозъчните центрове отговарящи за песента. Различните начини на подбор са също метод за изменяне на генния баланс и възникналата изменчивост на признаците е надеждна основа за успех, за които има не малко примери-“власотинско” канарче и нашия български генофонд. При процеса на селекция не са изключени и изненади. В резултат на изменения генен баланс при събиране на елитна двойка да се получи посредствено поколение и обратно -от посредствени родители-елитни птици. С това се обяснява несходството на двойката.
Отделните признаци и качества на птиците са резултат на развитието, което протича под влияние на взаимодеиствието на генотипа и средата, обаче влиянието на генотипа и средата върху конкретно проявяване на различни признаци, т.е. върху фенотипа е различно. То не е еднакво и варира в широки граници. Тук искам да вмъкна едно мое лично схващане, а именно, че песента, като признак, спада към фенотипа. Но това не трябва да означава, че дадена песен се свързва с определен цвят или външен белег. Затова ще цитирам правилото за фенотип: “Под фенотип се разбира външните особености на организмите“, в т.ч. и песента на птиците. Има признаци, които зависят из-ключително от условията. На първо място – начина на хранене. Напри-мер, при пчелите от едно и също яйце може да се излюпи пчела работничка или майка, т.е. генотипът обуславя нормата на реакция на организма по отношение на съответния признак, а от средата зависи конкретното проявяване на потенциалните възможности на организма. От дотук казаното става ясно защо успехите при обучаваните птици са нетрайни и аналогично – при оцветяваните канари
По отношение възприемчвост и из-менчивост имат по-добре изразени качества хетерозиготните птици или както някои наши автори ги наричат “безпородни” или ”всевъзможни кръстоски”. Според Дарвин изменчивоста е един от основните фактори. В съвременните схващания е резултат на взаимодействие между генотипа и условията на средата. Изменчивостта бива наследствена и ненаследствена. Ненаследствените изменения, наречени модификации, засягат фенотипа на организмите и се проявяват под влияние на преобладаващи колебания в условия на средата. Те са свързани с нормата на реакции на генотипа кьм опреде-лени условия на среда и играят известна роля за приспособяването на организмите към определени условия на същестуване.
Наследствената изменчивост е свързана с изменение на генотипа. Тя възниква в резултат комбинираното взаимодеиствие на гените или в следствие на мутация. Изменчивостта, която се наблюдава в следствие различното съчетание на гените се нарича комбинативна изменчивост. При нея гените не се изменят, а става прекомбиниране на наследствеността. Като генетична база на този процес се явява незави-симото разделяне на хромозомите и случайното им съчетаване, а така също и рекомбинация при кросинговъра. При комбинативната изменчи-вост генетичният анализ се основава на метода на кръстосванто и отбора. Ето защо, за достоверността на анализа са необхдими голям брой птици от всяка генерация. Създаването на стандарт и правила на песента на ”Българския певец” се наложи, за да може селекционерите ни да създават и ползват максимален брой птици с максимално уеднаквени качества!
Мутацията е друг вид изменчивост, при която промените в генетичните структури в броя на хромозомите в клетката довежда до стабилни наследствени изменения на признаците. Мутацията предизвиква промени в нормата и реакцията на организмите.
Вследствие на това, в нашите ята възникват нови признаци, които стават предмет на отбора. Тук искам да отбележа, че отборът има много важна роля при мутациите на птиците. Мутациите не винаги възникват спонтанно. Те възникват и в резултат на многоброини дребни изменения, с които се натрупва даден фактор и тука се проявява силата на отбора и подбора. В резултат на отбора генотипът се превръща в добре регулирана взаимно свързана система.
С всичко изложено до тук се надявам да съм до-принесъл с расъжденията си за изясняване на условния път за развитие на породата “Български певец”.
Вижда се, че трябва да имаме ясни познания по генетика, правилно да при-лагаме нейните закони, да бъдем търпеливи и после-дователни при подбора на признака или на гена на песента трябва да се осигурят условия за изява. Той трябва да се усъвършен-ства, а не да се подтискат гени, които влияят върху него. Да не хвърляме усилия за създаване на единични птици. Нека не се задоволяваме с частични успехи. Нашата сила и тайната на успеха при създаването на нашия певец се именно в написаните по горе редове.