сряда, 14 януари 2009 г.

Диви пойни птици и хибриди.Обучение в горско и славеево пеене.





ДИВИТЕ ПОЙНИ ПТИЦИ – ПЪРВОУЧИТЕЛИ НА КАНАРИ И ХИБРИДИ

Автор : г-н Г.Каров
Дивите пойни птици се отглеждат преди всичко заради тяхната песен. Обикновено те са семеядни и при домашни условия свикват по-лесно с новия начин на живот, тъй като получават необходимите храни или тeхни заместители. От насекомоядните птици най-много се отглеждат славей и чучулига, независимо от трудностите, които се създават при изхранването им и поддържането на песента за по-дълго време. Любителите полагат големи грижи, за да обучават канари и хибриди на тяхната песен. И трите певчески породи - харц ролер, малиноа и тимбрадо посочват славея като първоучител. За потвърждение на това се явяват мотивите кнор, което наподобява славеевото къркане, сталтонен, металните звуци, които се чуват и при славея; множество флейти, които преобладават при славея, при малиноа – тьокен, вутен и водните ролади са характерни за славеевата песен; при тимбрадо – типичните “тракания на кастанети” ги има и в песента на славея. Така че, славеевата песен се явява преработена и възможна за изпълнение от всички птици. Както знаем, всяка певческа порода има своите гласови особености, което допринася интерпретацията на оригинала да ни се поднася с различен тембър,с различно темпо и съответното видоизменение.
Наред с певческите породи голям брой любители са увлечени от песента на хибридите. Няма да преувелича, ако кажа, че ХИБРИДЪТ е най-добрия изпълнител-имитатор на горските птици . В областта на певческите породи имаме постигнати резултати. Местното певческо канарче и неговото утвърждаване и международно признаване остават все още едно голямо предизвикателство. В областта на хибридната песен обаче, ние бележим резултати на световно ниво. Притежаваме записи на тези постижения. Трудно се прави разлика между славея и имитиращия го хибрид. Дори в природата съществуват славеи с по-лоша песен от тази на хибридите-имитатори. Искам да спомена прочутие хибриди на Димитър Митов, Васил Димитров /Руски/ и Борис Лазаров. Постигнатите резултати ни задължават да поговорим по-подробно на тази тема.
Както знаем, хибридът представлява кръстоска, обединяване на наследствените белези и качества на два или повече родители. По този начин са създадени нови видове. При цветните канари венецуелската скатия спомага за получаване на червения фактор при канарите. Органелът също може да послужи за подобряване на зеления цвят при
канарите. Най-разпространен е хибридът между женска канарка с дива семеядна птица. Получавани са хибриди и между дивите семеядни птици от различини видове. Като най-красив се посочва хибридът от женска червенушка и мъжки щиглец, женски флор и мъжки щиглец.
Световната организация СОМ определя цяла секция за хибридите – Н-хибриди. Хибридът се оценява на конкурси по следните показатели – цвят, оперение, стойка.
Правилник за оценяване на хибриди според СОМ:
І цвят – до 40 точки
органел Х канарка
ІІ оперение – до 15 точки
ІІІ стойка – до 15 точки
ІV държание – до 10 точки
V сложност на хибридизацията – забележка:
Органел х канарка – 4 точки
Щиглец х канарка – 5 точки
Елшова скатия х канарка – 5 точки
Брезова скатия х канарка – 6 точки
Флор х канарка – 6 точки
Конопка х канарка – 7 точки
Червенушка х канар – 8 точки
Кръсточовка х канарка – 9 точки
VІ общо впечатление – до 10 точки
Световната организация е приела следните класове за хибриди:
І Хибриди – едногодишно опръстенени
Класове:
1. щам 4 чернокафяви канари
2. индивидуално
3. щам 4 мутация хибриди
4. индивидуално
5. щам 4 екзотика
6. индивидуално
7. щам 4 европейска фауна
8. индивидуално
9. щам 4 екзотика /европейска фауна/
10. индивидуално.
Както виждате, хибридизацията представлява огромно поле за работа, което има научна стойност.
В България хибридите се отглеждат и използват изключително заради тяхната песен. Хибридът, както казах по-горе, най-добре имитира гласово славея и песента му се запазва за по-дълго време, разбира се, ако се полагат необходимите грижи за това. От получените резултати в тази област, най-голямо внимание заслужават хибридите от женска канарка х мъжка конопка и мъжки щиглец х женска канарка. Това са най-
сполучливите и най-разпространените хибриди. Песента на щиглеца е по-бърза, по-игрива и припряна, което безспорно се отразява и на хибрида. Може да се препоръча женската канарка да бъде от певческата порода харц ролер.
Тъй като песента на дивата птица е в по-раздвижено темпо, за обучението на хибрида може да се подготви по-разнообразен репертоар, който да включва славееви мотиви, горска чучулига, синигер и някои други птици – тогава хибридът от щиглец ще се реализира най-добре.
Песента на конопката се отличава с една нежност и замечтаност. Тя звучи по-спокойно, меланхолично. На моменти се явява забързване, след което започва пак бавно да нарежда своята песен. За хибрида от конопка най-естествено и сполучливо се явява обучението на южен славей и по възможност с живо изпълнение – тогава може да се радваме на отлични резултати.
На любителите на хибридната песен искам да препоръчам хибрид от мъжки флор х женска F2 от органел /както знаем, женските са плодни/. Репертоарът на този хибрид трябва да бъде разнообразен.
Искам да обърна внимание първо на песента на дивата птица. Знаем, че и между дивите птици има добри и лоши певци. За съжаление, винаги от посредствените певци се получават посредствени хибриди. Затова и резултатите много често са неубедителни. Друго важно условие при хибридите е женската канарка, която също носи своите качества. Хубаво е тя да бъде от певческите породи. Друго, не по-малко важно условия представлява обучението на хибридите. Хибридът е особено чувствителен към начина на обучение. Обикновено се използва магнетофонен запис или живо изпълнение на славей. Най-добри резултати се получават при обучение от пееща птица. Трето важно условие е да се работи с еднородни хибриди – само от конопка или щиглец. Хибридите са темпераментни птици, те бързо се развиват и затова запяването на друга птица действа отрицателно. При певческите породи такава опасност не съществува, тъй като те са спокойни, ансамблови птици и могат да се обучават повече на едно място. Хибрид, който пропява най-късно и пее спокойно, трябва да бъде запазен, тъй като по-дълго време възприема песента на учителя, а спокойното пеене дава гаранция за добри резултати. Не забравяйте, че истинското обучение продължава 2-3 години.
Обикновено се казва, че хибридите са безплодни, с изключение на органела. За това категорично мнение не може да се даде. Виждал съм хибрид от щиглец ІІро и ІІІто поколение. Както знаем, процентът на плодовитост при венецуелската скатия с канарка е много малък.
Въпреки това, любители с голямо търпение получават резултати. Отглеждането на хибридни птици е едно увлекателно занимание. Получават се изненадващи резултати, които радват любителя. Радостта идва не само от песента, но и от красивото оперение. Тези резултати имат и научна стойност. Добре е да се води дневник, в който да се описват някои по-забележителни резултати. Може да се даде следната препоръка към дружествата и клубовете в страната.
1. Да се обърне по-голямо внимание на хибридите
2. Да се разгледат следните теми: “Поведение на дивата птица в домашни условия”, “Необходими храни и техните заместители за семеядни и насекомоядни птици”, “Какви женски канарки трябва да се използват, за да се получат красиви оцветявания при хибрида”. Иска ми се, любителите, които имат постигнати резултати в тази област да не се отклоняват в други посоки, а да се заемат с тези въпроси.
3. Изложбите да се обогатят с красивите разцветки на хибридните птици, а в конкурсите за песен да се представят повече участници с хибриди.
Като заключение искам да обърна внимание на дивите птици, които ще се използват за хибриди. Грижите за тях трябва да бъдат по-големи. Знаете, че те изразходват енергия в една неприсъща за тях среда. Дивата пойна птица създава контакта между любителя и природата и ние трябва да й бъдем благодарни за това.

ГЕОРГИ КОСТОВ - Гого Фърча /из спомените на Г.Каров за някои изтъкнати канаровъди-легенди/





Написа Любо Динев/Материалът е предоставен от г-н Г.Каров
Между нас, любителите канаровъди, наред с постиженията в отглеждането и развъждането на различните породи, много малко се говори за първите стъпки на старите любители, за техния трънлив, но много колоритен път. Сега, когато и аз съм остарял и болен, искам да разкажа за една такава личност, дълбоко уважавана и тачена навремето, а същевременно порицавана и критикувана. Кой всъщност е Георги Костов или Гого Фърча?
”Той бе Гого Фърчолето,
лови птици пролет, лето,
да работи не обича,
по чучулиги, славеи тича.
Щом е пролет тук дошла,
грабва старата торба,
там са старите капани,
позакърпени, продрани...”
Между колегите канаровъди, събрали се на малки или големи групи да разискват някакви проблеми по канаровъдство, сега, а и преди много години с името на бай Гого веднага се появява дискусията какъв е бил той. Едни го считат за основоположник на песента на канарчето, съчетана със славееви, чучулигови, дроздо-косови трели в изпълнението на безпородното канарче, други го отричат. Но за мен той е основоположник на този вид пеене. Говоря за периода преди 50-60 години. Неговите постижения за това време бяха уникални, новост в песента на канарчето. Тогава нямаше подбор от класни породи, работеше се с местни канарчета. Но, ако говорим как и при какви условия работеше, това е дълга тема. Целта ми е да разкажа за няколко прекарани с него незабравими излета в природата, за лов на диви пойни птици, които той използваше в обучението на канарите. Ще гледам да си спомня за някои сбирки, съобразно с годишните времена.
ЧАСТ І На лов за чучулиги
Годините минаваха, но ние не мирясвахме. Много пъти напразно чакахме да се повтори такова време. Тогава решихме да сменим так-тиката. На една от нашите срещи Гого се изправи и със своя гръмък глас рече: «Край, братлета! Започваме по нов начин да се снабдяваме с чучулиги. Планът е следният: отиваме сред нивите тогава, когато житото е покарало. Скриваме се и чакаме. Това е периодът, когато чучулигите ловят чифт и започват да правят гнезда. Ние следим полета на птиците и определяме къде се спускат и от къде излитат. След това започваме да пълзим един до друг, на разстояние по три реда посев и претърсваме земята и израстъците, опипвайки всяка буца и камъче, за да открием има ли нещо подобно на гнезда и яйца. Да се открие гнездо по този начин е доста трудно. Но ние бяхме хора с характер. Повечето пъти се прибирахме безрезултатно, с разранени колене и ръце. Чучулигите са много хитри относно гнезденето. Те никога не падат от високото близо до гнездото. Но има едно нещо, което научихме – там, където е паднала чучулигата от висините, на този ред е нейното гнездо.
ЧАСТ ІІ
На лов за славеи
За славеи сме ходили десетки години. На пролет, всеки излет беше изпъстрен с перипетии. Ето един от тях. Наумил си Гого, че някъде около Своге, по Искърското дефиле са най-добрите славеи-певци. Започна да ме уговаря да отидем да хванем царят на песента. Така една събота решихме да го търсим по Искрешката река. Взехме влака за Своге, а от там – с рейс до Искрец.
Ходейки покрай реката, санаториума и местността “Мечката”, все се ослушвахме за песента на много славеи, но на Гого все не му харесваха. Едни много чавкали, други гласовете им били остри... все имаше някакъв кусур. Така унесени стигнахме високо, а отсреща се виждаше село Брезе. По негово желание решихме да тръгнем към селото, защото имало овце и крави. Той предполагаше, че славеите имат по-богат репертоар, придържайки се покрай реката, а не към боровата гора. Ослушвайки се, ние не обръщахме внимание на времето, а то започнало да притъмнява и не след дълго заваля. Ами сега накъде?! Нагоре-пущинак, надолу-далече е Искрец. Но Гого изпадна във възторг – ето сега вече ще чуем истинската славеева песен. Сега те пеят тихо, нежно, галещо... така взе да ме убеждава той. Не обръщахме внимание как дъждецът започваше да ни мокри. Но въпреки всичко, ние търсехме царя на славеите. При една група малки дръвчета и храсти ние решихме, че тук е това, което търсим. Тихото ромолене на дъжда по младите листа и лекото клокочене на едно ручейче, което се стичаше надолу, се чуваха нежните трели на сла-вея, но понякога сърдито тракащи, сякаш се караше на дъжда. Гого трепереше: “Любе, ето го, това е той!” Внимателно, почти безшумно поставихме три ка-пана, където беше още сухо и се прикрихме в очакване. Но славеят не се движеше много. Унесен в песента си, той продъл-жаваше да пее, а ние мокри треперехме и се питахме докога ще продължава това. Може би около час, а може би и повече продължи всичко това. За наша радост дъждът беше спрял, а ние все така унесени не смеехме да мръднем, докато не ни стресна познатият звук от удара на обръча на единия от капаните върху шперплатовата поставка. Сякаш електрически ток ни удари. Не смеехме да мръднем от страх дали се беше хванал или напразно се е затворил капанът. И докато аз размишлявах, Гого вече прове-ряваше капаните и викаше: “Любе, къде е капанът с дъската?”. Отидох и аз и не вярвах на очите си – славеят се беше хванал.
След малко Гого се зае внимателно да го освободи и прибере. Той никога не носеше преносимо кафезче, а използваше традиционния дамски чорап и торбичка. На дъното на торбичката постла мъх, за да бъде меко и да не се притискат страните на торбичката отгоре. Сложи славея, който беше в чорапа и поехме надолу към Искрец. За наша голяма радост един рейс се готвеше да тръгне за София. Качихме се и след около час бяхме вече в Надежда, пред спирката на трамвай №6. Настанихме се на седалките след това тежко приключение и поехме за вкъщи. Някъде към Централна гара се вдигна голяма врява от изпла-шени гласове. Обърнах се да видя какво е станало. Един мъж обясня-ваше на една жена, че врабче е летяло в трамвая, а всъщност това бе-ше нашият славей. Докато извикам и Гого реагира, човекът пусна славея през прозореца. Всичките ни мъки, умора и емоционални прежи-вявания бяха провалени. Гого едва не припадна. Нахвърли се върху човека и едва не го удуши. Така трагично завърши този лов на царя на славеите. Втори път не отидохме там. Причината за това, което се случи, беше това, че Гого от голяма радост и възбуда беше забравил да завърже чорапа. Славеят при движението си стигнал до края и се измъкнал.
ЧАСТ ІII - За мрави яйца
Аз, жена ми и децата, заедно с едно семейство, решихме да отидем на екскурзия с влака до спирка «Пролет» и от там – до манастира «7-те престола». Не щеш ли, Гого като разбра, веднага се самопокани, като каза, че сега е моментът да пообиколи балкана и да провери за мравуняци. Като стигнахме до манастира, разгледахме го и се разположихме близо до извора, на една полянка. Опънахме трапе-зата на земята и започнахме да се гощаваме, както му е редът в такива случаи. След един хубав разговор, Гого ни напусна, с намерение да разучи района и потърси мрави яйца. Ние със семейството останахме около трапезата. Със смях, приказки и песни, не усетихме как лети времето.
Дори бяхме забравили за бай Гого. И ето, че някъде към 5 часа се зададе нашият герой. В двете си ръце той носеше по една торба мрави яйца. Като ги остави настрана, той седна при нас, за да се подкрепи и отдъхне. Слагайки големи залци от останалото ядене, дъвчеше и непрес-танно говореше, че мравуняците били големи и с много яйца, а мравките-едри, тъмнокафяви и страшно хапели. След около един час тръгнахме за гарата и там постояхме в очакване на влака за София. Влакът, който дойде, беше излетен, със салон-вагони, без отделни купета. Разположихме се добре и приказките се носеха из целия вагон, надер с някои песни. Гого беше оставил торбите под седалката, за да не пречат на пътеката, по която минаваха хора и деца насам-натам. Тъй като влакът беше пътнически и спираше на всяка керемидка, пътуването беше бавно, но никой не обръщаше внимание на това. Всеки беше впечатлен от хубаво прекарания излетен ден. Има една поговорка «Белята не идва сама, без да я повикаш.» След Своге, хората от вагона започнаха да се тупат и пляскат по краката. Мравките от торбите на Гого пълзяха по целия вагон. Хората започнаха да се питат откъде иде това нашествие. За да не се разбере, ние първи се преместихме в друг вагон, а с нас и бай Гого, който сееше мравки от вагон на вагон. Едва дочакали да спре влакът на гара Север, веднага взехме трамвая, за да може бързо да пренесем нашия товар. Не знам какво щеше да стане, ако бяха научили, че истинските виновници за станалото е нашата компания.
С тези кратки разкази искам да разкрия каква непримирима душа притежаваше Георги Костов. Много са преживяванията ми с него и всички са изпъстрени с емоции. Той много добре схващаше, че за да се получи добре пеещ канар, необходимо е той да слуша изпълнението на живата дива птица. Затова бяха тези усилия, на моменти комични. Такъв бе и такъв остана в моето съзнание Георги Костов.

РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА МЕСТНОТО ПОЙНО КАНАРЧЕ



Автор : Георги Каров
Под местно пойно канарче, което ние наричаме “Орфей”, аз разбирам:
1. Птица, която има определени гласови качества, характерен тембър, постановка,техника на пеене и някакви външни белези.
2. Определен репертоар или стандартна песен, която се формира от показаните певчески качества и наклонност на птицата.
Ние трябва да сме наясно какво точно искаме от нашите птици. Стара е българската традиция към песента на славея и различните пойни птици, които огласят нашата природа. При създаването на певческите породи, като първоучител се сочи славея, но виждате, че от тази песен са останали бегли следи. Навсякъде преобла-дават роладите – в малиноа роленде, тьокенрол, белрол и самото клокенде е дълбока водна ролада. При харцера – холрол, вассеррол и клингелрол, флюйтенрол и т.н., навсякъде има разнообразна ролада. Всъщност тя се среща и в славея. Всичко това ни подсказва, че канарът е силно зависим от нея, а нашето голямо желание е тя да бъде елиминирана от репертоара на птиците.
Ако сте проследили месечния бюлетин на дружеството, в една от темите аз разглеждам този въпрос. Там посочвам като средство вкарване на дива кръв в канарите, за да се разгради вродената канарена песен.
За нашите условия, органелът може да свърши най-добра работа в тази насока. Дивата птица е предразположена да пее при всички условия – волиерно и в малък кафез. Хиб-ридът, поставен в компания с щиглец и конопка, сформира приятна песен. Грижите и вниманието, обаче, трябва да бъдат насочени към второ и евентуално трето поколение. Новата птица ще има различни темброви качества и възможности да имитира дивите птици. Ще има и нови външни белези.
За тази цел направих един експериментален запис, в който включих фрагменти от песента на 7 птици – южен славей, чучулига, синигер, авлига, коприварче, кос и поен дрозд. Това са птици с различен тембър и изпълняват своята песен в различно темпо. Моята цел е да установя кои фрагменти от песента ще допаднат на новите птици, за да оформят своя репертоар. Въз основа на показаните тази година резултати, догодина, ако е рекъл господ, ще напра-вя нов запис, след който ще следва продължителен процес на селекция.
Надявам се, че птиците ще покажат някакви вродени качества, но без обучение няма да се получи резултата, който всички ние желаем.
Направил съм схема, която не дава възможност да се получи отклонение от хибридната птица. Това са кратки обяснения по този въпрос, което представлява лично мое мнение.
Искам да изкажа благодарност към Николай Кацаров, който ми предостави птици от 3 линии второ и трето поколение. В тази насока работят още Георги Урумов от Пловдив, Никола Нанчев от Търговище и други. Така с общи усилия ще постигнем желаните резултати.
Когато провеждаме някакво състезание, трябва да имаме птици с еднакви качества. Тогава може да се говори за справед-ливи оценки. В противен случай, подгот-веният запис няма да има покритие, защото всеки разполага с различни канари. Поради тези съображения, певческите породи имат различна стандартна песен и съответната оценка.
Не случайно специалистите обявяват харц-ролера като певец без конкуренция, защото тази певческа раса запазва стила и начина на пеене без да бъде обучаван. Може да получи І награда на конкурс в резултат само на добра селекция. Може да съжи-телства с други канари, но не променя своята песен.
Разбирам вашите жела-ния и голям ентусиазъм, които приветствам.
P.S.Разяснение на редактора:
Птиците се подлагат на рехибридизация, за да се избегне поглъщателното кръстосване.
Дотук аз разгледах въпроса за създаване на местно пойно канарче, като използваме плодния хибрид от органел. По този въпрос ще дам някои обяснения. Представих снимки на дивата птица, хибриди – F1, F2 и F3. Получиха се много интересни реакции. Някои любители погледнаха с насмешка, други се разтревожиха да не би да се получи някакъв резултат, трети ронеха сълзи, че всичко това може да отклони любителя от неговата целенасочена дейност. Намериха се, обаче, хора, които се заеха с тази идея и резултатите не закъсняха. Тази година Георги Урумов представи на конкурса в Пловдив птица – второ поколение от органел, която прекрасно изпълни подготвения репертоар. Аз, използвайки тези птици, също получих много добри резултати. Най-важното от всичко това е, че поставихме на масата певчески материал за работа. Тази година затваряме схемата, както следва:
F1 хибрид Х мъжки F3
Органел
F2 женски Х мъжки F3
F2 женски Х мъжки F2
F1 хибрид женски Х мъжки F2
F3 женски Х мъжки F2
Заслужава да се замислим за проме-ните, които са настъпили в цвета и фигурата на канарите. В момента съществуват 371 вида цветни канари и около 25 фигурно-стойкови. В замяна на това имаме само 3 певчески породи. Първата певческа порода тимбрадо е създадена преди 300 години, в 1700-та година. Въпреки това, тя е призната последна от световната организация. През 1850 г. се явява харцера, а през 1870 г. – малиноа ватерслагер. Това показва каква трудност представлява да се промени паметта и възпроизвеждането на зву-ка на птиците. Трите певчески породи се различават по тембъра, динами-ката и темпото на изпълнение. Извън това и трите породи имат характерни особености, които и днес пораждат спорове, дават се различни тълкува-ния. Например, как се е получило пеенето на харцера със затворена човка, водното меко изпълнение на малиноа или тракащото насечено пеене на тимбрадо. Това са въпроси, които навярно занимават всеки. Човешките усилия не са престанали да работят в тази насока. Така, през 1975 г. се появява канарът, наречен тиролски славей. 30-те години на 9
миналия век една група специалисти от Германия, Белгия и Италия създават фиуме, 1920 г. се явява еделролер, 1950 г. – смет, същата година – американски певец. Както виждате, всеки дава наименования на своите певчески канари, но те не получават признание от световната организация, където специална комисия се занимава с това. Те прос-ледяват ансамбловите изпълнения, характерните белези, запазването на песента и много други показатели. Всичко това не го казвам, за да обезсърча нашите скромни желания. Напротив, канарчето “Орфей” трябва да се появи, за да възнагради нашите усилия и да открие нов клас в местните певчески конкурси.

вторник, 13 януари 2009 г.

Едно мнение за орфеите,написано през 2004 година


ДИСКУСИЯ: “Българско певческо канарче”
ГОЛЯМАТА НИ ЦЕЛ…
Д-р Борис А. Велев к.б.н.
Схващането, което от години съм споделял е, че за да създадеш нещо ново и стойностно, преди всичко трябва да имаш ясно поставена цел. В тази връзка горещо адмирирам инициативата на няколко клуба в България да поставят началото на организирано развъждане на Българското певческо канарче, някъде наричано “Орфей”.
Основното и решаващото при създаването на нова порода, /нещо не чак толкова трудно в модерното животновъдство/, е ясното и точно детерминиране на нейните качества, било то в бъдеще време. Ето защо, създаването на единен оценителен фиш, който определя броя, вида и оценката на задължителните певчески мелодии е решителна стъпка към успеха на начинанието. Остава отворен въпросът, кой и как ще постигне поставените цели. Твърдо съм убеден, че за начините, по които отделните любители достигат желаното пеене, не трябва да има ограничения. Всеки трябва да опитва, да се очарова и разочарова, но бавно и сигурно да върви към поставените цели. Тази свобода на действие и липса на всякакви табута, би довела до създаване на един много широк генофонд, насочен към певчески качества. Това от друга страна ще предотврати бързо рухване на вече постигнати резултати.
Като пример мога да посоча селекционната работа на колегите ни от Сърбия, които от много години се стремят да създадат канарите “Славояр“, пеещи като славей. В своите подходи те си позволяват редица отречени от класическата селекция методи, като кръстосване на доминантно бял с доминантно бял, интензивно с интензивно и др. При тях резултати има, но не се знае доколко постигнатото е генети-чески стабилно и укрепено.
Във всички случаи мо-жем да твърдим, че при “Власотинските канари“ със сигурност е постигната целта да възпроизвеждат славеевата песен.
Някои любители смятат, че никога не можем да постигнем канар, пеещ така добре като славей.
Да, никога канарът няма да пее така силно и отчетливо като славея, но нашата цел е да получим СТАЕН ПЕВЕЦ, хранещ се със зърнена смеска, пеещ за разнообразие освен славеевите трели и мелодии на някои други диви пойни птици, обитаващи страната ни.
Да, това е голямата ни цел, която ще се нарича Българско певческо канарче “Орфей “.


Трябва да знаем, че ако сега не сме ЯСНИ и СТРИКТНИ, то нашите поколения ще бъдат силно затруднени при постигането на крайния резултат. Една нова порода, особено в областта на птичата песен се създава с години, а може да бъде унищожена лесно и бързо.

Организиране на състезание за харцери.Правила и изисквания.

Организирането и провеждането на конкурс за певчески канари е нелека задача.Професионалната оценка за труда на участниците е един от най-важните и деликатни моменти.Подборът на съдийската комисия и точните критерии за оценка гарантират на всеки от състезателите равнопоставеност и обективност.Всички конкурси и състезания завършват с победители и победени.За победителите са наградите,а за победените надеждата и амбицията,че следващия път ще станат по-добри.В България от няколко години се провеждат конкурси за канари "Орфей".Организацията и провеждането на тези състезания все още е далеч от световните еталони.Проблем е малкият брой подготвени съдии, липсата на утвърдени и унифицирани критерии за оценка на качествата на птиците,като например критерий за тембър и за темпо.Но това са неща,които произтичат от факта,че "Орфей" е все още отворена програма,която се развива,обогатява и изчиства.Професионалистите искат качествени птици.На качествените птици са необходими перфектно организирани конкурси с обективно съдийство,на които те да бъдат забелязани и оценени.Конкурси от такъв ранг се организират за породите малиноа,харцролер и тимбрадо.По-надолу можете да прочетете един материал за това как се прави такова състезание за канари харцролер.
Ние смятаме, че е необходимо да обясним как се организира конкурс за канари харц. Това е една дейност, която отнема много време, за да се организира. Птиците се приемат от организационен комитет в малки, индивидуални кафези, предложени и одобрени модели от клуба-организатор. Изготвя се фиш с опис на пръстена, името на притежателя и в кой клас ще участва. Обикновено в конкурса се представят птици в пет класа, понякога и повече, в зависимост от възможностите на клуба. Първите три класа са резервирани винаги за млади птици.
Клас 1 – за една птица
Клас 2 – за две птици, пеещи едновременно
Клас 3 – ансамбъл от четири канара, щам, който също се представя пред журито в едно и също време и точките се събират общо за целия ансамбъл
Клас 4 – определен е за стари птици с пръстен на клуба
Клас 5 – свободна група птици от всякакъв вид - млади, стари, опръстенени или не.
Трябва да се знае, че кафезите са пломбирани и не се знае техния собственик. Един аматьор, който притежава 10 млади канара, може да участва с 4 индивидуални в клас 1, 2 канара в клас 2 и 4 канара в клас 3. Така пред него се открива по-голяма възможност за награда.
След получаването на птиците се залепва една книжна лента, на която се слага печата на клуба, залепва се и № от 1 до 100 /ако има 100 птици/, поставя се и номер от 1 до 5, което определя в кой клас ще се явява птицата. Тази операция завършва, след като птиците се нахранят и се поставят в шкаф, затворен със зелена памучна завеса и отделени един от друг с малки прегради. Така птиците са поставени в идентични условия, както е в учебния период. Съдиите винаги заемат място изолирано, по възможност близо до птиците.
Този, който е определен да подрежда птиците за конкурса, не трябва да участва в състезанието. Той се оттегля в момента, когато канарите са поставени на определеното място и не влиза в стаята, докато не го повикат отново да вземе оценените птици и ги замести с други. Съдията остава сам през цялото време, докато трае тази операция. Автор:Раул Карпентиер

Подготовка на птиците за конкурс

Всички птици от един род и от едно гнездо не са еднакво способни и годни да участват в певчески конкурс. Някои рядко достигат много високо ниво, други са от средна класа, а останалите направо са слаби певци. Подготовката за конкурса трябва да започне три седмици преди датата на конкурса. След една добра селекция, птиците със спокойно и дълбоко пеене, с малко допуснати грешки, които анализирахме, може да се допуснат до участие в конкурс. От този момент трябва да започне най-рационална подготовка на бъдещите конкуренти. Тази подготовка трябва да бъде методична и сериозна. Птиците, стояли в певчески шкаф и поставени за първи път на маса, не трябва да бъдат държани повече от 1 час. Пели или не, те трябва да бъдат върнати отново в своя шкаф, респективно на същото място.
На другия ден те се изваждат отново и се поставят на същата маса, отделени с малки прегради. След около 15 минути, техните кафези се поставят един върху друг. На следващия ден те ще бъдат отнесени в съседно помещение, поставени на друго място, а след това на земята. Това се прави, за да могат бъдещите шампиони да свикнат да пеят при различни условия. Тези опити трябва да се правят в различни моменти на деня, “както” на изкуствена светлина и полусветлина. Увлечени по този начин, птиците не се смущават и пред журито показват максимално възможностите си. Всичко това идва да покаже, че е възможно да се получат добри резултати,когато птиците са добре обучени. Конкурсът представлява един добър завършек на целогодишна работа. Всеки аматьор меч-тае най-хубаво класиране за своите фаворити, за да бъде въз-награден неговия труд–с диплома,І награда или почетно място.
Конкурсът се провежда през месец декември до месец февруари – тогава мъжките са в най-зряло състояние и активно пеене. Всеки аматьор трябва да запази за себе си птици, които имат най-добро пеене, обикновено тези от първото люпило на годината, а също и женски за резерв. Птиците, получили награда или от реномиран ред, лесно намират купувач. След това идва време на почивка и спокойствие за аматьора. Но това ще бъде за кратък период. Трябва да се мисли за новия сезон, който приближава с бързи стъпки.
Проверявайте материалите, подгответе птиците за разплод, за цикъла от многото операции, които описахме до тук. Това е лесно за любител на птици – практик. Птиците са вече добре познати, техните качества и грешки – бързо доловими от ухото. При тези обстоятелства това, което е допуснато като грешка през миналата година, тази година ще бъде избегнато и всичко ще бъде успешно. Така аматьорът е постигнал този опит за практика и наблюдение. Автор:Г.Каров

Един ден сред певците "Орфей"



В миналото ни птичите песни са били възпявани от цели народности. Но днес – цял ден група хора, посветили се на идеята да селектират – създадат Българска порода певчески канарчета – Орфей, се наслаждаваше на песните на 11 птици. От които птици съдийската бригада от Пазарджик имаше за цел да оцени с най-висока оценка само една птица. Всяка птица в рамките на 20 минути имаше възможност да покаже на какво е била научена от нейният собственик – пред съдиите.

Точно така – връзката между птица и човек, белязана още и от генното наследство на птицата и нейните възможности трябваше в днешният ден да доведе до победа и висока оценка за всяка птица, която чрез своето певческо майсторство доказваше пред съдиите умението на човека да я обучи по стандарта и по точна, но и по авторска методика. Точно методиката на обучението и генотипа на птицата ще даде идеалната комбинация за победа или поне добра или висока оценка.

Съдийската бригада в състав:
Тодор Игнатов и Иван Петричев – 2ра категория
Борислав Лазаров

От 22 ден на излюпването на птичето – то започва да се обучава по специален метод – да запомни определен чрез единен стандарт птичи песни или трели. За да може фиша за оценки да е пълен по всички точки – а те са 17 – от малкото птиче се изисква да бъде с много добри качества. Които се селектират от страна на Канаровъда – човека, който се занимава с отглеждането – развъждането и обучението на всички птици.

Във всеки регионален конкурс участват само млади птици – ненавършили 1 година. Птицата, която победи – вземе 1 място участва в националния конкурс в България. Софийския клуб певчески канари „Никола Грудев” наброява около 13 активни членове. За тази малка гилдия успехите са забележими. Хората се раздават за песента на малките и нежни певци.

Интересното при обучението на канарите е, че освен чисти птичи песни от сладкопойни диви птици – могат да научат и нестандартни звуци като: звън на мобилен телефон и други...подражаването или заучаването на нестандартните звуци при тях е силно изявено. Но това научаване не е 1 към 1, тоест звъненето на мобилният телефон е като песен на птица, пречупено през трелите на канарчето всичко е красиво – дори баналното звънене на телефона.

По (фиша за оценка) стандарта задължителните турове при оценка са 17 на брой. Има и 4 свободни славееви турове. Има поощрителни точки за Тембър; Активност и Темпо на песента. Но в рамките на 20те минути състезателно време има и наказателни точки? За да има присъден клас за качество точкуването има следния вид: 50т – НЕ; от 50 до 65 ІІІ; от 66 до 80т ІІ; 80 или над 80т І място...

Задължителните турове са 17 на брой – като всеки се оценява различно и носи на птицата точки. По вид различни за всеки тур...колкото повече турове (звуци-песни) изпее канара за 20 минути и да са разнообразни в рамките на стандарта – 17броя. Толкова птицата ще бъде по-сериозно оценена. Ако изпее песента на Авлигата или Горската чучулига или Щуреца дори – тя птицата получава висок набор от точки...
Днес поснимахме за вас в репортажен стил и се надяваме да сме ви били полезни. Всяка птица до момента на пеенето и трябва да стои в тъмно място – защото изнасяйки я на светло пред съдийте почти веднага започва да пее. Много е важно психиката на птиците преди и по време на самото пеене. За това в помещението за изпита стоят само съдийте и птицата. Пази се тишина и спокойствието на канарчето трябва да се гарантира, за да може то младото пеещо пиленце да не се притеснява за нищо. А да се насочи само към това да покаже на съдийте на какво го е научил човека.

В друго помещение (общото) пред телевизор и звукова система са се събрали всички участници; приятели и фенове на певческите канарчета и наблюдават по телевизора самото пеене и го слушат. Всеки състезателен момент от 20 минути – тоест всяка птица се записва на видео, за да може след това нейната песен да се анализира от всички в клубът. Да се направи разбор на цялото усилие на човека. Който обучава птицата около 6-7 месеца – период, който на пръв поглед е достатъчен да се научи птицата да пее точно определени неща по стандарт. Но не всеки успя днес да покаже канарче което да пее цели 20 минути. Да влее песента си в човешкото ухо...?

Победител днес е Васил Пенев София – поне според мен неговото канарче успя най-добре, най-нежно да влее песента си в моето ухо...но не съм съдия, но и те оцениха със 79т. Птицата му?

Самите птици като цена започват от 50лв и нагоре...ако искате да имате пеещ канар, трябва да го закупите на възраст около 45-50 дни. И ако сте търпелив и всеотдаен и имате свободно време можете да го научите да пее. Или пък направо да станете член на Софийски клуб певчески канари „Никола Грудев” 0889 581 291 – Ангел. Автор: Стамен Стаменов

понеделник, 12 януари 2009 г.

ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПЕЕНЕТО У ПЕВЧЕСКИТЕ ПОРОДИ КАНАРИ


Автор-Георги Каров
Птиците подражават точно темброво и интонационно своя учител. При тях не е възможно транспониране на вариациите. Затова, неподходящите мелодии се изпълняват лошо, получава се гласово изкривяване и това довежда до фалшиво звучене. Ще бъде голяма грешка птици, които имат склонност да пеят в ниския регистър да слушат вариации в по-висока тоналност и обратно. Самата птица подбира мелодии, които допадат на тембъра й, а колкото до техническото изпълнение – този въпрос зависи от индивидуалните качества, от продължителната селекция в тази насока.
Характерната утвърдена песен на певческите породи довежда до промяна на позицията, до промяна на стойката при пеенето. Ако се вгледате внимателно в пойните птици в природата, ще забележите, че те пеят по различен начин. Едни полуотварят човките си при пеене, други – повече, трети заемат наведена стойка, четвърти вдигат главите си и т.н. Тази певческа стойка е съвсем нормална. Това зависи от преобладаващите високи или ниски тонове в песента, а също и от силата, с която те се изпълняват. Не е възможно птица, която пее в ниския регистър да вдига главата си и обратно – песента се явява във високия регистър, а тя да пее с наведена глава. От това се разбира, че птиците заемат най-подходящото, най-удобното положение, за да изпълнят своята песен.
Певческите породи не са изолиран случай, всичко това важи и за тях. При харц ролера песента се явява роладно свързана. В ниския регистър харцерът пее глухо, тихо. Цялата тази програма се изпълнява чрез най-удобната за породата позиция. Свързаната песен налага силно издуване на гушата, а тихото – глухо пеене се получава чрез затваряне на човката, която служи като сурдинка при пеенето. Звукът излиза пре-работен в най-съвършен вид. За да има стабилност при пеене, тъй като песента е продължителна и свързана, харцерът разтваря малко краката си, стойката е леко приведена.
Малиноа ватерслагер – породата пее на моменти с малко отворена човка. Причината е наличието на някои високи то-нове, които се срещат в мотивите белен, делрол, сталтонен, на моменти и флюйтен. Канарът пее със силно издуване на гушата и със стойка, чувствително издадена напред. Тази позиция се налага от наличието на множество водни мотиви. Изнасянето на тялото напред гарантира пълноценно осво-бождаване и отпускане на гласовия апарат за необходимите водни вибрации, преобладаващи в песента на породата.
Испанската порода тимбрадо съвсем естествено заема най-подходящата стойка, за да изпее своята разнообразна песен, в която акцентите падат върху високите тонове и сложните технически пасажи, които се явяват в различен темпоритъм. Главата е малко из-правена, стойката е сравнително по-прибрана, а човката – на моменти се отваря повече, тъй като песента се изпълнява с по-голяма сила.
От всичко казано дотук разбираме, каква първостепенна роля играе песента на птицата. Първо, тя изпълнява важна функционална задача, второ – песента разкрива отделните особености на породите и трето – песента дава отражение и върху поведението и стойката на птиците при самото пеене.

Лечение на къса памет в българското канаровъдство


Болестта "къса памет" се среща най-вече сред хората।Симптоми на заболяването са неприемането на чуждо мнение,чувството за собствена значимост и грандоманията।Заболелите от "къса памет"се изживяват като Първоучители и откриватели на всичко।Те твърдят,че преди тях не е съществувало нищо и летоброенето започва от тях.Лечение-Най-правилното лечение е чрез принципа на припомняне।Родовата и професионалната памет,спомените на очевидците,хрониките на летописците са единствените лекарства,които могат да се взимат в неограничени дози и без лекарско предписание।Тези редове са написани,за да припомнат на Новите експерти в българското канаровъдство,че Началото е поставено много преди тях।Че достойни,скромни и всеотдайни любители на пойните птици са започнали да пишат историята десетки години назад в миналото।Без претенции за божественост,без лазене и наколенки,без йерархични и административни амбиции।Тези истински Учители са били водени единствено от голямата си любов към птиците.Защото лакеите и послушният антураж живеят само в изкуствено създадените от човек обществени и социални структури।В природата вместо тях съществува единствено законът за естествения подбор и по-силният,по-качественият индивид винаги побеждава.।
ИСТОРИЯ на БЪЛГАРСКОТО КАНАРОВЪДСТВО /из спомените на Г.Каров/

Световните войни се оказват фатални за сформираното любителско движение у нас. През 1943 г. във вестник “Зора” се появява интересно съобщение: “Изкупувам канари”. В тези тежки години е имало все пак хора, които са милеели и искали да запазят постигнатите резултати. След 1946 г. се чувства известно съживяване. Любителите проявявали нови амбиции за подобряване и обогатяване на канарената песен. Макар че всеки е работил самостоятелно, влагайки своя вкус, все пак е имало нещо обединяващо. Това е преди всичко националното влечение към песента на горските птици, най-вече славея. Любителите отглеждали в домашни условия горски птици, които вече служели като учители при обучението на канарите. Като най-ярък представител на този стремеж за обогатяване на канарената песен се явява Георги Костов /Гого фърча/. В малката къща на ул.”Одрин”, където живееше с многочленното си семейство, беше отделил едно помещение за училище на канари. В тази насока работи още Любо Огнянов, който имал музикално образование. Негови приятели разказват как заставал изправен пред кафезите и дирижирал песента на канарите. Други любители, които работят в тази област са: Асен Шейтанов, Д-р Шуманов, братята Коце и Диньо Хаджикостови, Борислав Митов, Васил Александров, Георги Марков, Иван Павлов, Александър Георгиев и Георги Алексиев /бакалина/.
За първи път се използва магнетофонен запис при обуче-нието на местното канарче. Подбирали се най-хубавите мотиви от песента на славея и други диви пойни птици, за да се обогати песента. Наред със софийските си колеги, любители от Пловдив също работели в тази насока. Това са Боян Джонджоров, Борис Христов, Агоп Кьосеян, Георги Папукчиев, Атанас Николов и Оник Дердерян от Кричим.
В същото време започва увлечение и по цветните канари, преди всичко липохромни. Известни били лимоновите канари на бай Андро, внесени от Унгария; белите качулати на бай Стефан Мучетанов, който имал също и прекрасни оранжеви и розови канари; Георги Алексиев и червените канари на Йорданов.
Първата певческа раса, която намира прием в България е харц ролер. Много хора, които учели или работели в чужбина са внасяли от тези птици. Харцерът задоволява желанията на любителите на по-тихо пеене, а извън това неговият ансамбъл е превъзходен. Не случайно той се сочи като благороден салонен певец. Като най-известен представител на харц ролер у нас се явява Асен Тодоров /бай Здравко/. Той е внасял птиците си от Германия и проявявал голямо умение при отглеждането и обучението им. Друг известен любител на харц ролер е Любо Динев – човек с големи познания и прецизен вкус към ансамбловото пеене. Макар напредналата си възраст, той продължава и сега да отглежда и се радва на тяхната песен. Други любители са Тодор Попов, Д-р Дамянов, Кирил Брънджев, Георги Каров, Борис Методиев, Васил Димитров /руски/, Георги Георгиев, Васил Босилков.
Модата по цветните канари надминала своите граници. В България за-почнало да се внасят птици от Югославия, Ита-лия и Англия. Появяват се първите канари от групата меланинови-пастелни, ахатови, исабелови, бакъ-рени и най-вече модната за времето червено-черно аворио, както ние ги нари-чаме вишневи. Известни от този период са прек-расните вишневи на бай Йордо, Георги Алексиев /бакалина/, който внасял птици от Югославия. Същият притежавал голяма колекция от цветни канари. От този период развива любителска дейност и Пейо Ников. Трябва да споменем още Мильо Василев, Сашо Мишев, Борис Флоров, Шекерлийски /певец от Софийската опера/, Георги Георгиев /Джо/, Кирил Симеонов, Хр.Димитров /скулптора/
Любителите на канарената песен занемарили старите традиции. Те били обхванати от нова треска – хибридното развъждане. Търсела се най-добрата имитация на славея. Хибридът от конопка давал най-добри резултати. Като най-известен представител на хибридната песен се явява Димитър Митов – художник. Той обикновено обучавал хибрид от конопка на пеещ славей. Негови птици са получавали най-висока оценка на конкурси. Известни са още Стоян Петков /Тане Шпинта/,Борислав Лазаров, Александър Георгиев и Васил Методиев.
За да се разкрие докрай нашия стремеж и любов към кафезните птици, бе издадена книга за канарчето с автор Никола Грудев. Тя изигра положителна роля за развитието на канаровъд-ството в България. По-късно, през 1987 г. Никола Грудев издава втора книга. Тази литература и досега служи като помагало на лю-бителите. Никола Грудев е роден през 1915 г. в Пловдив. Завър-шва френски колеж. От ранна възраст се увлича по кафезната ор-нитология. Човек с голям авторитет не само у нас, но и в чужбина, където има публикувани негови статии. Стреми се да създаде национално движение на любителите на кафезната орнитология.

събота, 10 януари 2009 г.

Песента на канарите Малиноа Waterslager.



МАЛИНОА ВАТЕРСЛАГЕР

д-р Христо Христов

Това е една от трите световно признати породи в света. Разпространена е в цял свят и е много популярна у нас. Създадена е в Белгия, областта Фландрия чрез кръстосване на „Голямото жълто холандско канарче” с местни птици. По-късно тези птици се кръстосват с немски канарчета, като се създават линии с песен, ориентирана към песента на славея. Възникват „течения” към подбора на песента в зависимост от географското местоположение на канаровъдите, като всеки се е стремял да подправи песента според личния си вкус. Първият клуб е създаден в Анверс през 1872 г. и породата е наречена „Голямо жълто канарче”, като основен белег са специфичните водни звуци, взаимствани от славея. През 1926 г. за първи път е направен опит да се унифицира песента в зависимост от различните предпочитания за песен, но това става през 1956 г. на конгрес в Париж.
Името на канарчето е Малиноа (от грд Malines около Брюксел) и Ватерслагер (термин който показва движение на вода).

Независимо от това, че всяка страна (федерация) може да изработва стандарт за песента, клетките за обучаване, аксесоарите към тях за утвърдените породи, тя трябва да се съобразява с международните норми и стандарти. Като цяло във всички страни е приет стандарт за песента на Малиноата (с изключение на Холандия) на базата на белгийския и утвърден от C.O.M. Независимо, че се предполага, че ще има промяна в стандарта за песента и то по-специално в разделяне на някои турове и начина на оценяване, сега действащия стандарт включва следните неща: екстериор (външен вид), песен, клетки, хранене и условия по време на конкурс.

1. Екстериорът включва:
- глава – която е малка с конична човка и черни лъскави очи
- шия – тясна и дълга
- тяло – закръглено с широк гръб и дълбоки гърди
- криле – прилепнали към тялото и не кръстосващи се върхове
- крака – средно дълги
- опашка – добре затворена
- оперение – гладко и лъскаво без дефекти
- цвят – жълт като се допускат сивочерни петна (не повече от 25%)
- стойка – леко извита
- дължина – 16.5 см.
- кондиция – добра и без признаци на заболяване

2. Песента се разделя на три групи в зависимост от оценката:
- основни турове (много добри)
- второстепенни (добри)
- задоволителни

КЪМ МНОГО ДОБРИТЕ СЕ ВКЛЮЧВАТ:

- Klokkende – до 12 точки
- Bollende – до 9 точки
- Staaltonen – до 9 точки
- Fluiten – до 9 точки

КЪМ ДОБРИТЕ СЕ ВКЛЮЧВАТ:

- Rollende – до 6 точки
- Knorr-Chorr – до 6 точки
- Bellen – до 6 точки
- Woeten – до 6 точки
- Belrol – до 6 точки
- Fluitrol – до 6 точки
- Tjokken – до 6 точки

КЪМ ЗАДОВОЛИТЕЛНИТЕ СЕ ВКЛЮЧВАТ:


- Schokkel – до 3 точки
- Onvoorziene toon – до 3 точки
- Indruk – до 3 точки

Освен това има и някои разновидности на основните турове като по-важни са:

- Tionken – вид метал с оценка да 9 точки
- Suiten – вид флейта с оценка до 9 точки
- Chorr – вид Knorr с оценка да 6 точки
- Tjokkenrol – вид Tjokken с оценка до 6 точки
- Wasserol – рулада от вода
- Wasser-schokkel – воден смях

Като цяло звуците се подразделят на положителни и отрицателни.

ПОЛОЖИТЕЛНИ СА:

1. Klokkende – прекъснат звук на вода
2. Bollende – бърз звук на вода
3. Rollende – течаща вода
4. Knorr или Chorr – хъркане/грухтене
5. Staaltonen – метален звук
6. Fluiten – флейта
7. Woeten – звук от славей
8. Bellen – звук от звънец
9. Belrol – рулада от звук на звънец
10. Fluitrol – рулада от флейта
11. Tjokken или Tjokkenrol – звук от славей (почукване)
12. Schokkel – смях
13. Onvoorziene toon – Indruk – непредвидени вариации (общо впечатление)

ОТРИЦАТЕЛНИТЕ СА:

1. Ophaal-Riet - звук от вдишване
2. Hoge spitse tonen - остър звук
3. Snitter-snetter - чува се както е написано
4. Neuzige - носови звуци
5. Tijep-tjep, tsiet - чивкане
6. Tjap - чавканe

3. Клетките за конкурс в различните страни са с различни размери.
Така например в Италия са с дължина 21см. ширина 14см. височина 15см., в Испания дължина 21см. ширина 15см. височина 20см. При всички случаи са изработени от дърво (предимно бук), не лакирани или боядисани. От януари 2002г. е прието клетките на конкурс при изложение на четворка (щам) да се разполагат в следния ред:

АС
ВD

4. Храна и вода
Поставят се на лицевата къса страна, като водата е от ляво а храната от дясно. Първата кацалка е на третия тел от лицето, а втората на шестия тел от вратичката. От януари 2000г. е прието по време на престоя на конкурса да се хранят със смес от 40% рапица и 60% канарено семе.

5. Условия за конкурс
Температурата при престоя на птиците трябва да е около 15 градуса, а по време на прослушване около 20 градуса. Разтоянието между съдията и канарчетата е приблизително 1.5 метра. Оценяването продължава 20 минути. В залата за прослушване не трябва да има достъп на естествена светлина, а да е осветена изкуствено.

Следва анализ на песента и начин на оценяване

ПЕСЕНТА НА МАЛИНОА
анализ и оценяване

д-р Христо Христов

За да направим анализ на песента на канарчето Малиноа и начина на оценяване, трябва да отбележим, че тя е съставена от ясно определени последващи звуци, фонетично представени в срички, които могат да бъдат прости и сложни. От изключителна важност при формиране на сричките е избора на гласните и съгласните букви. Тъй като интерпретацията на песента в началото е трудна, е необходимо време и настойчивост за разбирането и. Основно значение има наследствеността, околната среда, храненето и здравето. Песента е нещо, което търпи развитие.

ПОЛОЖИТЕЛНИ ТУРОВЕ

Кlokkende waterslager (прекъснат звук на вода)
Означава се на кратко като "KLOK”. Става въпрос за един сложен тур, който е съчетание на флейта с течаща вода, в който винаги присъства съгласната "L”. Изпълнението е със затворен клюн, двугласово и звучи като капка падаща в съд с вода. По принцип започва винаги със съгласни ”WL”, ”GL”, ”BL” и рядко “HL”, след което следват гласните “OI”, ”UI” или “О”, ”U” които са за предпочитане, а може и “А”, ”Е”, ”I” с по-малка стойност и по-малка сладост. Сричките при изпълнение на добрия "klok” са ясни, прекъснати и с дълбок звук. Колкото е по-дълбоко звученето, толкова е по-добро. Фонетичното представяне е следното (чертата означава пауза):
Wloic-Wloic-Wloic
Wluic-Wluic-Wluic
Wlui-Wlui-Wlui
Gluic-Gluic-Gluic
Gluc-Gluc-Gluc
Glui-Glui-Glui
Blui-Blui-Blui
Hloic-Hloic-Hloic
Hluic-Hluic-Hluic
Hloc-Hloc-Hloc

Изпълнението може да бъде в права, възходяща, низходяща или в крива линия.

Bollende Waterslager (бърз звук на вода или кипяща вода)
На кратко се означава като”BOL”. Характерното за този тур е, че паузите между сричките са по-кратки, изпълнението е по-бързо и липсва “L” при звученето. Може да се представи като сложен звук, съчетаващ звука на звънец и движеща се вода или може да се сравни със звука при духането със сламка в полузатворен съд с вода. Изпълнява се със затворен клюн. Фонетичното представяне е следното:
Wu-Wu-Wu
Bu-Bu-Bu
Hu-Hu-Hu

Основните разлики между прекъснатия и бързия звук на вода се състоят в дълбочината и ритъма. Тъй като гласовият орган на малиноата е много подходящ за изпълнението на "Bol”, той никога не трябва да липсва. При оценяване е от значение избора на съгласни и гласни букви, дълбочина, продължителност (но не преувеличено), водно звучене (никога метално).

Rollende Waterslager (течаща вода)
На кратко се означава като "ROL” и е специфична за породата. Изпълнява се със затворен клюн и е със средна стойност. Прилича на "Bol”, но паузите почти не се усещат, дълбочината е по-малка и изпълнението е по-бързо. Основните съгласни са "L” и “W”, a гласните “O” и “U”. Фонетично изглежда така:
Lululululu
Lololololo
Wuwuwuwu

Tук също става въпрос за сложен звук, който е съчетание на рулада от звънци и звук на течаща вода. Това е един приятен за ухото тур, когато е изпълнен с подходящия ритъм, чистота и благозвучност, но може да е и неприятен когато се изпълнява с отворен клюн и птицата аспирира по средата на вариацията.

Кnorr и Chorr (хъркане/грухтене)
Това са два тура, които се различават по дължината на изпълнение. Chorr е прекъснат, с малка продължителност звук и съчетава съгласните “Ch” с гласните "О” и "U” и завършва на "R”. Изпълнява се със затворен клюн 3-4 пъти и фонетично се представя като:
Chorr-Chorr-Chorr
Churr-Churr-Churr

Knorr е непрекъснат с по-голяма продължителност. Чуват се съгласните "N” и "R” по-високо от гласните "О” и "U”. Също се изпълнява със затворен клюн.
Кnor-r-r-r
Knur-r-r-r

Oт двата тура, за предпочитане е втория.
Когато в началото се чува дълбок и вълнообразен звук преди Chorr, се означава като Chokkel-Chor и се изпълнява 3-4 пъти.

Staaltonen (метални звуци)
Тези звуци произлизат от славея и приличат на удряне с чукче по метална тръба или наковалня. Чува се и ехото от звука. Колкото е по-бавно изпълнението, толкова е по-ценно. Представя се със съгласните "Т” и "J” и гласните “О” и "U” с надставка “NG”.
Tung-Tung-Tung
Tong-Tong-Tong
Tjong-Tjong-Tjong
Tjung-Tjung-Tjung

Особенно ценни са звуците "Тjongs” с оценка 7 до 9 точки.

Fluiten (флейта)
Всички птици от породата изпълняват флейти в различни варианти.
Флейта с остър звук - нямат стойност и често се разглежда като негатив.
Звучи така: Tsiet-Tsiet, Ziet-Ziet
Деформираща флейта - Tsut-Tsut, Sut-Sut, Zut-Zut
Флейта с дълбоки гласни "О” и "U” – това е от най-добро качество.
Най-добрата флейта е “Sueten” която се оценява от 7 до 9 точки и звучи: S-u-t или Z-u-t.
Има и флейта която наподобява "klok” но липсва звука на водата:
Wlui-Wlui-Wlui
Blui-Blui-Blui
Hlui-Hlui-Hlui


Woeten(звук от славей)
Понякога пеенето на славея започва със съгласната "W”, следва гласната “U” и завършва с “I”, което не се чува. Представя се като: Wut-Wut-Wut.
За съжаление при съвременната малиноа тези звуци липсват.

Bellen (звук от звънец)
Винаги започва със съгласната "L”, клюнът е затворен и паузите между сричките са минимални.
Li-Li-Li-Li
Ling-Ling-Ling-Ling
Lung-Lung-Lung-Lung
Lu-Lu-Lu-Lu


Belrol (рулада от звънци)
Това е един непрекъснат тур, започващ със съгласната “R”, която трябва да е с метален звук, комбинирана с гласните “I”, “U” и “O”. Наподобява звука на електрически звънец, като клюна е леко отворен и “R” не трябва да се чува по-високо от гласните. Предпочитат се късите и повтарящи се рулади, а не продължителните. Представя се така:
RiRiRiRiRi
RoRoRoRo
RuRuRuRu


Fluitrol (рулада от флейти)
Тази рулада не е нищо повече от последователни флейти изпълнени в ускорен ритъм със затворен клюн и едвам доловима съгласна “R”. Фонетично изглежда така:
DiDiDiDi
DuDuDuDu
TuTuTuTu


Tiokken и Tiokkenrol (звуци от славея)
Това са звуци произлизащи от славея които трябва да се изпълняват бавно, с минимална пауза между сричките и затворен клюн. Наподобява чукането с пръст по дървена врата. Основното е да се чува гласната “О”, а не “U”, “E” и “I”. Когато се изпълнява по-бързо се означава с Tiokkenrol.

Schokkel (смях)
Не се оценява

ОТРИЦАТЕЛНИ ЗВУЦИ

Това са грешни звуци които се подразделят както следва:

Малки - наказват се с изваждане на 1 точка
Средни - наказват се с изваждане на 2 точки
Големи - наказват се с изваждане на 3 точки

В случай на сериозни грешни звуци, които могат да се копират от другите канарчета участващи в конкурса, се предвижда декласация.

Ophaal-Riet (звук от вдишване)
По принцип правилното пеене е - пее и издишва, а грешното е - пее и вдишва. Грешката при пеене с вдишване става с отворен клюн и се чува "rie-et”. Ако изпълнението не е високо и продължително не се смята за грешка.

Hoge spites tonen (остри звуци)
Понякога някои турове като Bellen и Fluiten се изпълняват силно и остро. Такива са флейта която завършва на "le” със “S” или “Ts” и бързите bellen с много остри “I” и “U”. Те се наказват.

Snitter-snitter
Става въпрос за комбиниране на срички, изпълнени последователно и бързо като:
Si-Si-Si-Si
Tsi-Tsi-Tsi-Tsi
Zit-Zit-Zit-Zit
Tsee-Tsee-Tsee
Tjee-Tjee-Tjee
The-The-The

Neuzige Toenen (носови звуци)
Птиците се отстраняват от конкурса

Tijep-tjep-tsiet (чифкане)
Под каквато и да е форма (продължително или изолирано) се наказва с отрицателна оценка.

Tjap (чафкане)
Забележително дефектен звук, който лесно се предава на другите канарчета. Птицата се декласира и веднага се отстранява от конкурса.

КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ПЕСЕНТА

Пеенето на Малиноата се представя от различни звуци или турове, които се разделят на две големи групи на базата на ритъма при изпълнение на всеки тур:

Прекъснати (с паузи между сричките) - Klokkende, Bollende, Chorren, Staaltonen, Tionkken, Fluiten, Soeten, Bellen, Woeten, Schokken.

Непрекъснати (без паузи между сричките) - Rollende, Knorren, Fluitenrollen, Tiokkenrollen, Belrollen.

Преимуществото като количество и качество трябва да е на страната на прекъснатите турове. Продължителността и силата се предпочитат да са средни.
Оценяването на песента се извършва по правилото на Wolf за кратност на 3. Имаме три нива като оценка за всеки тур, като това се определя по следния начин:

Оценка до 3 точки:
- достатъчна - 1 т.
- добра - 2 т.
- много добра - 3 т.

Оценка до 6 точки:
- достатъчна - 1, 2 т.
- добра - 3, 4 т.
- много добра - 5, 6 т.

Оценка до 9 точки:
- достатъчна - 1, 2, 3 т.
- добра - 4, 5, 6 т.
- много добра - 7, 8, 9 т.

Оценка до 12 точки:
- достатъчна - 1, 2, 3, 4 т.
- добра - 5, 6, 7, 8 т.
- много добра - 9, 10, 11, 12 т.

Точките получени от положителните турове, включително и точките за общо впечатление се събират и умножават по три. Ако има точки за отрицателни звуци се изваждат от крайния резултат и тогава се получава крайната оценка. При представяне на щам (четири птици в екип) всяка птица се оценява самостоятелно и към сбора от оценките на четирите може да се добави от 1 до 3 точки за хармония, след което се определя крайната оценка на екипа.

Когато се оценява даден тур се обръща внимание на: тоналност, тембър, ритъм, структура, настойчивост и интерпретация.
Високата песен е с ниско качество, средната със средно и ниската с високо.

Тайните на софтуера при песента на канарчето


канарчета
Д-р Б. Велев кбн

Материалът е подготвен по данни от книгата на Харалд Фуск


канарчеОбмяната на информация е била и става все по- важна за човека . В последното столетие темповете на развитие в тази насока са едни от най-бързите / радио, телефон, телевизия, Интернет / В животинския свят телекомуникацията съществува от милиони години. Сигнали се обменят чрез химически вещества, електрични полета, акустични звуци.
Най-примитивните тонове издават паяците, раците и щурците.Амфибиите и бозайниците комуникират чрез звуци издавани от ларинкса, които се образуват в резултат на трептене на гласови струни.

Певческите птици използват друг гласов инструмент наречен, СИРИНКС .Той е далеч по-сложно устроен от ларинкса. Разположението му е в горната част на гръдния кош на прехода между трахеята и бронхите.Състои се от множество тъпънообразни мембрани, разположени в стените на трахеята и в началото на бронхите. Контролира се от тънки мускулни влакна, свързани с гръдната мускулатура.Те са чифтни, цилиндрично разгърнати и според опъваемостта си контролират силата и честотата на издаваните звуци. Мембраните могат независимо една от друга да трептят и по този начин дават възможността на птиците едновременно да издават различни звуци / важен елемент от песента на канарчето тимбрадо/.Сиринкса е обграден от въздушни мехури, играещи ролята на резонатори и усилватели на звука.В гърлото и въздушните тръби тези звуци се модулират и отново се усилват.Възможностите на сиринкса са впечатляващи.Той може да възпроизвежда тоналности от 6 до 8 октави с продължителност от 15 минути. Ако за нас хората е невъзможно да чуем нещо от един километър, още по-малко да го разберем, то за малките певчески птици това въобще не е проблем.

Приемник на звука – ухо

За комуникацията на птиците, освен възпроизвеждането на звуци, възприемането им е също от голямо значение.Външното ухо на птиците се състои от къса тръба, без ушна мида, покрита с пера.Следва тъпънче–тънка мембрана, разделящо външното от средното ухо, което включва малка “пещера” с налягане, поемащо се от тъпънчето.По този начин достигналите до него трептения се усилват и се предават на вътрешното ухо, където се поемат от базиларната мембрана и се превръщат в нервни импулси.

Птиците притежават къса базиларна мембрана с по-гъсто разполагане на сетивни клетки и от там възможността за възприемане на по-слаби сигнали.Най-високата чувствителност на човешкото ухо е от 80 до 400 херца.Оптималната възприемчивост на канарчето е от 3 200 до 4 000 херца. При вълнистите папагали 2 000херца е долната граница , а горната 14 000 херца. Другите папагали чуват оптимално в параметрите на човешкия слух.

Долната граница на възприемане при канарчето е 1 100 херца, което означава, че то не възприема човешкия говор.Горната граница на възприемане на звук при него е 10 000 херца.Разделителната способност на слуха при канарчето е 0.3 %, което ще рече, че в такива граници могат да различават два отделни тона. Определянето посоката от която идва слуха е също добра –20 градуса.Бухалите разпознават посока с параметър 1 градус, а човек 8.4 градуса.Прецизността на слуха при канарчето е много голяма.Например женската на горската чучулига може да различи до 200 тона в секунда от песента на мъжкаря.



Софтуера на птичата песен

За повечето хора песента на канарчето е обикновено приятно чуруликане.Човешкото ухо не е в състояние да от диференцира една така бърза поредица от звуци, която се издава от пеещото канарче.В подобно състояние изпадаме и при гледане на кинофилм, състоящ се от много единични кадри, които се прожектират много бързо и нашият мозък не е в състояние да ги раздели-така, че виждаме движещи се фигури.

Графично изобразяване песента на канарчетата
Първоначално песента на канарчетата трябва да бъде записана на качествен магнитофон с помощта на насочващ се микрофон, ограничен с параболен рефлектор с диаметър 60 см.Ако записа се прави в стая, то стените и трябва да бъдат облицовани със звукопоглъщащ материал за да се избегне ехото.За фреквенционен анализ се използва уред наречен соногра.Принципа на неговото действие се състои в това, че на него се отчитат две оси, "х" и "у" по които се измерва честотата и плътността на звука.Съвременните методи на това отчитане стават с помощта на компютри.

Срички, турове, строфи

Наблюдавайки графиката на сонограмата на песента на канарчето, установяваме, че тя не се състои от произволно съчетани звуци, а е изцяло структурирана и представлява поредица от чисти и напълно отделни тонове.В репертоара си канарчето използва 20-40 ноти, по точно казано лайтмотива, наречени теоретично срички. Те стоят в основата на неговия език, подобно на нашата реч.

От/1/ глеж/2/ дай/3/ те/4/ са/5/ мо/6/ доб/7/ ри/8/ пти/9/ ци/10/


Като пример може да бъде даден японският език, който се състои само от 50 срички.
Великия, приет за най-добър певец, славей използва само 24 срички.При някои тропични пойни птици броят на сричките достига 300. В тази връзка, спокойно можем да кажем, че канарчето е един посредствен певец, що се касае за певческата му даденост. Типично за неговата песен е повтарянето по няколко пъти на отделните срички, след което преминава към следваща, все едно слушаме говора на заекващ човек.
И,и,и, / то,то, то,то, / ва,ва, / из,из,из,из,/ глеж,глеж,/ да,да,да,да,/та,та,/ ка,ка,ка,/.

Повтарящите се срички се наричат турове. От различните турове птицата изгражда своите строфи. Разбира се не всяка птичка може да бъде един Павароти, има и много посредствени чалгаджии. Репертоара и възможностите на всеки един индивид са различни.Тези дадености от една страна се унаследяват, но както ще видим по-нататък се и заучават.Освен разнообразието на различната тоналност на сричките, от голямо значение е и строежа по времетраене на песента.Това ще рече, че продължителността на паузите между туровете варира сравнително малко /0.02-0.7 сек./, като повече от половината паузи са в обсега 0.08-0.16 сек.

Никой не се ражда готов майстор
chiks

Всяко учение си изисква своето време.Така е и при канарчетата, които развиват способностите си постепенно. След излюпването си напролет от яйцето малкото пиленце издава първите си тонове.Те по никакъв начин не могат да бъдат оприличени с песен, а поскоро са писукане.

Субпесен

Канарчетата започват сериозно да се занимават с изучаването на песента от 30-40 ден след излюпването/научно доказано/ до започване на бебешкото линеене/смяна на перушината/.Този период е първата фаза на обучение наречен СУБПЕСЕН.Тя може да се оприличи с ученето на говор на човека /бебешка възраст/.Тогава птиците разполагат с много малък набор от срички, които са аморфни, без ясна структура и последователност.Те не могат да повтарят равномерно сричките, което ще рече, че не могат още да изпяват турове.Песента е изключително тиха и приглушена.

Пластична песен

Две седмици, непосредствено от началото на първата смяна на перушина, канарчетата са напълно тихи.Някъде между 70-90 ден от излюпването, започва втората фаза на обучение, която се нарича ПЛАСТИЧНА ПЕСЕН.Тя трае до 150 дена и това е времето, когато репертоара значително се подобрява, но все още формата на отделните срички е вариабилна. Канарчетата са в състояние да изпяват първите турове.Това е и периода в който канарчетата са най-възприемчиви с заучават елементите на песента.

Ювенилно /младежко / есенно пеене

В този период канарчетата вече са сменили перушината си и навлизат в третата фаза наречена Ювинилна, есенна, траеща до 250 дена от излюпването.Сега е времето когато се откриват талантите на певците.Някои добри птици разполагат с репертоар от 50 срички и разпределението на паузите е равномерно, което придава ритмичност и завършеност на песента.

Пълна песен

На следващата година през януари най късно февруари, 300 дена от живота на птиците те достигат върховата си певческа форма.Това е и времето за повеждане на конкурси и състезания.Едва тогава канарчетата са приключили своето обучение и репертоара им е стабилен, включва 40-50 елемента, изпявани равномерно.Наближава и размножителния период!
Трябва да се знае че една част от песента на канарчетата е вродена, но успоредно с тази част от голямо значение е и индивидуалното учение.Схемата на песента, а именно строфите с определени тонове и ритми са генетично фиксирани, докато фините структури на песента се заучават.Чрез слуховия си апарат птицата събира познание за своята индивидуална песен.Особено важно за младото канарче е песента на баща му, но младите птици научават и нещо от другите мъжки, както и от свои връстници /обикновено най-лошото /.Сричките се различават по тяхната фина структура и това определя звученето на песента.Подобна е ситуацията с човешките диалекти при различните езици. Някои фини структури на песента могат да възникнат в резултат на подражаване, а самата птица е в състояние да импровизира и да прави различни съчетания от отделните заучени срички.Това е и най ценното при певческите канари които по неповторим начин съчетават заучените елементи на песента и съхраняват своята строга индивидуалност .

rollerКакво става с песента в течение на годините?

Знаем, че човек не може да разчита на еднократно обучение и непрекъснато в продължение на целия си живот продължава да се учи.Темповете са различни в отделните фази. Най-много се учи в детска и юношеска възраст, а по късно придобитите знания се до усъвършенстват и обогатяват.Същото важи и за канарчетата.Както вече казахме върховата си песен певците достигат в периода на началото на размножителния процес.Това ниво на пеене, като качество, а не като времетраене те запазват до края на размножаването.

Есенна песен

След приключване на размножителния период за нашите певци започва Рефрактерната фаза /невъзприемчива /. Тогава птиците пеят все по-малко, докато настъпи пълно затишие.След смяната на перушината, в края на лятото и началото на есента, канарчетата започват да пеят друга песен наречена есенна.Тя е много по-пластична в сравнение с върховата песен през размножителния период, което на практика означава, че липсва плановост/структура на времето/ и отделните елементи са много по вариабилни.Паузите са различно дълги, и съотношението на туровете, спрямо отделните елементи наклонява значително към последните. През зимата и началото на пролетта песента започва да се стабилизира и в началото на размножителния период достига върховата си точка.Много често втората година сякаш песента е променена. Някои срички са същите, но други видимо слухово са различни.За наша изненада чуваме съвсем нови мелодии, което показва, че канарчетата са в състояние да променят песента си.Ето защо те принадлежат към птиците- OPEN-ENDED LEARNERS* възрастово независими ученици. Съществува и друга група пойни птици , които са в състояние да заучат песен само до определена възраст те спадат към групата на CRITICAL PERIOD LEARNERS* */възрастово зависими ученици /.Типичен техен представител е зебровата финка.



Хардуер на песента

или анатомично физиологичната даденост на канарчетата осигуряваща песента

Фабриката на песента

Когато мислим за нещо и искаме да го предадем на някого се налага да напрегнем мозъка си.От тук следва, че първоначално мислим, после изказваме мисълта си.Именно това доказва, че и песента се контролира и управлява от мозъка, а той се е развивал постепенно в процеса на еволюцията.При птиците имаме пет морфологично и физиологично различни субстанции мозъчно вещество.Те са заден мозък, малък мозък, междинен мозък, среден мозък и голям/преден/ мозък.Всеки вид мозък има своя определена функция и задача.Важно е да се знае че птиците възприемат света по различен от бозайниците начин.При тях най-добре са развити зрението и слуха.Доказано е, че те могат прекрасно да различават цветовете.Миризмата при тях е без значение.За разлика от бозайниците силно са развити, базалтните ганглии.Именно те са отговорни за комплексните функции, което ще рече, размножаване, търсене на храна, движение и ориентация.Мозъчната кора е по- слабо развита и няма директна връзка с гръбначния мозък.Всичко това означава, че птиците в това число и канарчетата нямат индивидуално поведение, а по скоро имат стереотипни реакции.Средния мозък е добре развит и е отговорен за зрението.Малкия мозък определя равновесието и координацията на движение и летенето.Всички други функции в това число и песента се определят от главния мозък.Той при папагала ара е осем пъти по голям от този на кокошката.Комплексни психични възможности се наблюдават само при папагалите, гарвани, кълвачи и бухали.



Градивните камъни на мисловния апарат



Мозъкът е изграден от нервни клетки-неврони, които са свързани помежду си в сложна мрежа, спрямо която компютъра е твърде примитивен.Тази мрежа произвежда, провежда и направлява електрични импулси.

Контролиращата система за песента на канарчето е открита от професор Нотенбом.Той установява, че песента се управлява не от целият главен мозък, нито от отделни разпръснати в него клетки, а от група неврони, разположени в главния мозък, средния мозък и продълговатия мозък.Тези формации ясно се различават от околните тъкани.Певческите центрове са свързани помежду си с нервни влакна в строга хирургическа подчиненост.Сигналите се предават последователно, което ще рече, че при отпадане или повреда на един елемент спира да функционира цялата организация.

NIF е най високата инстанция, но около нея има още много да се проучва.По настоящем се предполага, че именно тя е отговорна за тактовете на песента. NIF изпраща заповедите си към NVC /висок вокален център/, важен с това, че получава много информация, след което я разпределя, в това число и тази от слуховия център, особено важна за заучаването на песента. NVC изпраща сигнали до следващия по ранг център RA, отговорен за репертоара на песента.Той от своя страна изпраща заповедите си до nXIIb и nXIIstq, командващи достъпите до трахеята и целия певчески апарат-сиринкс.Веригата на еферентните и аферентните връзки са добре изучени, но те са твърде сложни и не са толкова важни за обикновения любител практик. Важно е да се знае ,че системата за регулиране песента на канарчето е напълно развита едва на 240 ден от рождението му.По нататък ще изясним, че това развитие се контролира от хормоните.При мъжките канарчета, центровете контролиращи песента са видимо по-големи и развити от което следва обяснението, защо женските птици не пеят.

Певчески центрове по време на годишните цикли

Големината на певческите центрове се променя по време на годишния цикъл.Този феномен се наблюдава и при двата пола.HVC центъра при канарите е значително по-голям през пролетта в сравнение с есента.От тук и простичкия извод, че през периода на активно функциониране масата се увеличава .

Управление и контрол на песента -
Бавните пощальони - хормоните канрчета


Напоследък все по-често слушаме за значението и влиянието на хормоните.Те играят особено важна роля и при сформирането и контролирането на песента на канарчетата.Ето защо ще кажем и няколко думи за тяхната същност.

Задачи на хормоните

Непосредствено след нервната система, хормоните играят особено важна роля при комуникациите и управлението на тялото.Няма животинска група при която хормоните да са без значение.Последните се отделят от специални органи, наречени ендокринни жлези.За да достигнат всички части на тялото, те се разпространяват, чрез кръвоносната система, като контролират растежа или активността на клетките.Тяхното количество е изключително ниско и обхваща милионна част от грама.Хормоните са биологични информатори, които по строго специфичен начин регулират обмяната на веществата.Хормоналната регулация в сравнение с нервната е много бавна.

Ендокринни жлези

Както вече казахме, хормон продуциращите клетки представляват жлези, секретиращи подобно на слюнчната жлеза.Те нямат специални канали и директно отделят продуктите си в кръвния поток.Съществуват друг тип клетки, които са видоизменени неврони, секретиращи адреналин и норадреналин, тези неврохормони влияят директно върху нервната регулация.Една от най важните жлези с вътрешна секреция е разположена в мозъка и се нарича ХИПОФИЗА.Тя отделя хормони, които сами по себе си контролират хормоналната активност на други ендокринни жлези.

Стероидни хормони


Връзката им с птичата песен е от голямо значение и то предимно тестостерона.Той се продуцира от гонадните клетки е тестиса, яйчника и надбъбречните жлези.Съществува пряка зависимост за нивото на тестостерона и дължината на светлинния ден, състоянията на стрес и наличието на полов партньор.Друг важен регулаторен хормон е естрадиола.


Годишен цикъл на хормоните

Нивата на хормоните се променят в същия ритъм както и песента.Техните количества са свързани с половото поведение и мътенето.Най-добре са изследвани хормоните тестостерон, дехидротестостерон, 17бета естрадиол, прогестерон, лутеохормон пролактин.В концентрацията на тестостерона в кръвта на мъжкото и женско канарче не са открити големи различия до 235 ден от живота им.Неговото ниво е много ниско и се предполага, че той няма участие в контролирането на песента.

При прогестерона по принцип нивата са по-високи при женските птици, но разликите не са много големи. Най-много прогестерон е открит по време на яйценосенето.Нивата на тестостерон при двата пола е най-високо през периода на началото на линеенето/смяна на перушината/.Тогава мъжките се намират във фазата на субпесен.

През периода на размножаване, количеството на прогестерон при мъжките е много високо, докато при женската то остава непроменено.В младежката им възраст, естрадиола при канарите не се променя съществено.При мъжките птици в периода на бебешкото линеене той силно се покачва.Този период съвпада с пластичната песен.След това нивата спадат силно и отново се покачват, като достигат най–високата си стойност в периода на линеенето.Това е времето на есенната песен.По време на мътенето нивото на естрадиола при женските и мъжките канари остава без промяна.

Увеличаването на светлинния ден е белязано с повишаване на LH/лутенизиращ хормон/.По това време се откриват и най-високите стойности на естрадиола.При всички птици нивата на LH и естрадиола вървят паралелно и са свързани с мътенето.Нивото на естрадиола в началото на развъдния сезон определя поведението на строежа на гнездото, след като гнездото е готово неговото ниво силно спада.Тук е мястото до вмъкнем, за женските канарчета, които оскубват перушината на малките за правене на гнездото.Най-важният ” родителски “ хормон е пролактина.В тази статия няма да се спираме на него, защото той няма пряка връзка с основната ни тема, песента.


Преди замътването на яйцата, стойностите на пролактина при женските канарчета са много ниски, но в периода на мътене те се увеличават и достигат максимума си.По времето на хранене те постепенно спадат и приемат първоначалното си положение.Точно обратното се случва с хормона LH.Когато пролактина отива нагоре LH стойностите спадат и обратно.При строежа на гнездото LH остава висок и е такъв до снасянето на яйцата.Вероятно пролактина стопира отделянето на LH и свързаните с него стероиди, което от своя страна обяснява ниските нива на последните по време на мътенето.

При младите канарчета пролактина отсъства в кръвта, но стойността на стероидните хормони са високи.В края на периода на хранене при мъжкия се понижава количеството на пролактина при което отпада блокирането на стероидните хормони/тестостерона/ и се отчита повишен синтез.Започва второто мътене.При мъжките птици от видовете които участват при мътенето на яйцата, като например гълъби, нивото на пролактина е високо.При канарчетата, които участват в храненето на малките пролактина се вдига едва след излюпването.Това ще рече: високо ниво на пролактин–добри храначи.А можем ли да добавяме пролактин в храната по време на размножителния период?Да, но по определена схема,свързана с носители на хормона от аминокиселинен характер.Членовете на БНКЦК ще имат тази възможност.

канарчетаВръзката мозък- хормон – песен

Вече знаем основните неща за песента на канарчетата, как тя се структурира, как се развива в различните периоди от живота им.Разбрахме, че в мозъка се образуват формации, представляващи център за контрол и регулиране на пеенето, подаващ своите сигнали до сиринкса органа за пеене.Наясно сме вече за командната роля на хормоните и постепенно достигаме, с разбраните и изучени досега данни, към същността на тази разработка, а именно за взаимната връзка на тези сложни механизми, обуславящи прекрасната птича песен.

От гледна точка на биологията и съвременната медицина мозъка се развива през младежката възраст, след което настъпват малко промени в него, а при застаряване неговите функции постепенно отслабват.До колко това касае, можем смело да твърдим, на базата на изложените до тук данни, че през целия му живот настъпват процеси на преустройство, които касаят системата за контрол на песента.Със сигурност съществува пряка връзка между хормоните, мозъка и неговите певчески центрове.Така например, някои автори приемат, че големината на певческите центрове са зависими от обема на репертоара на песента.Мъжките канарчета с много богата песен притежават значително по-голям НVc-център в мозъка си.Но не е редно да се правят прибързани заключения, защото както ще видим по-късно, чрез третиране с тестостерон, може да се повлияе певческото поведение, като веднага се установява промяна в обемите на мозъка.

Хормон - Система за регулиране на песента - Сиринкс - Песен

Тук трябва да отбележим, че нещата не са толкова прости защото експериментите показват, че птици с малко тестостерон в кръвта си, показват висока мотивация към пеене.Вече е установено ,че в сиринкса има рецептори за тестостерон, което предполага и една друга схема на действие.

Високото ниво на тестостерон се възприема от сиринкса, който изпраща по аферентен път сигнали до центровете за регулиране на песента.


singing_canaryЦентър за РП - О - Хормон - Сиринкс - Пеене

При канарчетата половата зрялост настъпва по-рано от календарната година, но възрастта за размножаване не трябва да бъде преди птиците да навършат 12 месеца.Тук е важно да отбележим, че канарите имат полова зрялост и размножителна зрялост, които не са едно и също нещо.
Много важен момент от развитието на птиците е така наречения рефрактерен период, през късната есен.Тогава все още дългия ден може да подтикне канарите към размножаване/след смяна на перушината/.Важен фактор тогава се оказва хипофизата, която блокира отделянето на гонадотропин и по този начин се предотвратява излюпването на млади птици, през зимния период, напълно неподходящ за изхранването им.През ранната пролет, когато дните стават постепенно дълги, хипофизата посредством лутео хормона и фоликоло стимулиращия хормон, стимулира растежа на гонадите/яйчник, тестис/ и от там отделянето на стероиди.

Следващият период за мотивиране на мътене и размножаване, включва поведенчески танц и песента на мъжката птица.Снасянето и готовото вече гнездо включват родителското поведение, като мътене и взаимно хранене.
Както вече споменахме HVc центъра в главния мозък на канарчето притежава рецептори за естрогените и чрез тях хормоните регулират растежа на HVc и индиректно всички останали центрове свързани с пеенето, които не притежават рецептори за хормони. Този феномен се нарича индиректна хормонална зависимост.

При канарчетата е доказано, че още в ранната им възраст, те притежават естрогенно сенсибилни клетки в HVc/определяме го като главен контролен мозъчен център за регулиране и контролиране на песента/.Около 60-100 ден от живота на нашия певец е постигнат окончателен размер на HVc центъра.Всяка по късна промяна в обема HVc - центъра за контрол на песента се дължи на влиянието на тестостерона, оестродиола и други хормони на метаболизма.
През есента една част от HVc центъра се изгубва, поне неговата периферия /кора/.Настъпва известно “разкъсване “ на нервната мрежа, което води до предположението, че именно на този факт се дължи нестабилната песен на канарчето.

Експериментите проведени с хормони, вкарани по изкуствен начин в организма, доказват, че именно те са едни от основните медиатори на песента на нашите любимци.Затъмняването и храненето, косвено влияят на тези функции, чрез стимулиране отделянето на различните хормони.
Задълбоченото познаване на тези механизми дава възможност на интелигентният селекционер да вникне в същността на процесите и сам да си изгради схеми за работа.

Всичко е манипулация

Шампиони – резултат от употреба на допинг

На всички е добре известно, че не малък брой от спортистите използват допинг, по този начин те удвояват, или най-малко силно увеличават своите физически възможности.Един от тези средства се базира на тестостерона, който не само води до уголемяването на мускулната маса, но и до порастване на бради и поява на дълбоки хубави гласове.Типичен пример за това са ГДР плувкините, които говореха като мъже, но в крайна сметка тяхната задача бе не да пеят хор, а да плуват.
Учените решиха, че щом този метод помага при човека, той ще бъде полезен и при канарчетата.Те третираха млади мъжки след 60 ден с тестостерон и постигнаха забележителни резултати при пеенето.Както вече знаем в този период канарите са състоянието на СУБПЕСЕН и са им необходими още цели 8 месеца за да навлязат в периода на върхова изява.Репертоара на птицата обхваща 20-30 различни срички и може да се състезават с възрастни мъжки канари.Стимулираната песен е стабилна и съдържа ясно обособени турове.При по нататъшни експерименти бяха третирани канарчета в още по ранна възраст/след 40-я ден/ резултата след 20 дневно даване на тестостерон доведе до песен сравнима с есенния период/.От тук следва извода, че постигането на качествено пеене е съобразено с времето на третиране.


Мозъка на канарчето – заучаване на песента

Независимо, че в периода на третиране с тестостерон/60 дена/ центъра за контрол на песента в главния мозък все още не е напълно развит птицата е в състояние да заучава песен. Това показва, че проекцията на един тур от песента е заложен още от песента на бащата.Чрез тестостерона само става едно активиране на паметта на птицата, която възпроизвежда запаметените в най-ранно детство мелодии. От тук отново се връщаме към ролята на наследствеността и необходимостта от сериозна селекция за постигани на добри певчески резултати.

Допинга променя поведението и мозъка на канарчето.
Като заключение може да се каже, че песента на нашите канарчета е дълъг еволюционен процес, а механизмите на нейната регулация са изучени в най-общи линии. Ако се върнем към първата част на нашата разработка, трябва да кажем, че чрез песента си канарчето говори заеквайки/повтаря различен брой пъти отделни срички/.Тези срички то заучава чрез слушане на песента на баща си и неговите съседи.
Какво ще стане ако баща му е “Българин “, а яйцата са подложени на “ Белгийска майка-Малиноа” ?
Малкото осиновено българче ще научи ли само белгийски/френски/, или при проговарянето си /пропяване / ще запее на български.Моето лично/на Д-р Б.Велев/ обяснение и мнение е, че подложеното българче ще пее един ужасен български с френски акцент/мога генетически да се обоснова/.Децата на това българче съешени с белгийки и живеещи в белгийско обкръжение все повече ще пеят на френски, но вече с български акцент.
Нещата стоят по-същия начин когато малките канарчета слушат “ Чичо Славей”.
За тях първоначално неговият език ще бъде неразбираем, но защо да не му подражават, поне по акцент и ритъм.При правилно обучение, което включва много елементи и е в повечето случаи професионална тайна, някои канарчета проговарят на славеев език.Как да затвърдим това тяхно умение и да го предадем на децата им?Трябва да четем много и да разберем правилата на генетиката и тези на селекцията.Само тогава можем да имаме успех.Но това което в никакъв начин не трябва да пропускаме е съществуването на ОРГАНИЗАЦИЯ, защото “ сговорна дружина планина повдига “.