Порода.Що е то и как се прави ?

ПОРОДА. Класификация и специфични особености на ПОРОДИТЕ.Структура на ПОРОДАТА.Фактори на породообразуването.

В класификацията на растенията и животните основно място заемат следните систематични категории: царство (regnum) тип (philum), клас (klassis), разред (ordo), семейство (familia), род (genus) и вид (species).

Видът е основната системно-структурна форма на живата природа. Според Завадски при растенията се различават 7 вътревидови категории - полувид, подвид, екотип и т.н. В зоологията обаче са приети само две вътрешновидови категории - подвид (subspecies) и локална популация.

Популацията е съвкупност от индивиди от един вид, населяващи за продължителен период от време дадена територия, размножаваща се чрез свободно кръстосване на индивидите помежду им (панмuксuя) и изолирана от съответните съседни популации. Популацията има своя екогенеза, тоест обособила се е при съответните конкретни условия, характеризира се със свои специфични численост, плътност, плодовитост, генетичен и възрастов състав. Популацията е основна еволюираща единица и основна форма за съществуване на вида. В тази връзка видът понякога се определя като "съвкупност от популации", а Майер определя вида като "група фактически или потенциално кръстосващи се природни популации, репродуктивно изолирана от други такива групи".

Най-близка до популацията от зоологическата таксономична класификация е систематичната животновъдна категория порода. Понятието порода (раса) има вероятно италиански произход. За пръв път се появява около средата на 16 век. Според Кисловски до 18 век то означава само "обща конюшна" или "завод", както са се наричали тогава отделните големи стопанства.

Понастоящем като най-приемливо определение за порода може да се приеме, че това е относително еднородна група домашни животни от един вид, изкуствено създадена и поддържана от човека, която притежава и предава на потомството характерни за нея биологични особености и стопански качества.

Основните специфични характеристики на породата са:

1. Еднородност на морфологичните, физиологичните, конституционалните и стопански-полезните качества. Тя е резултат на общността на произхода, еднаквите условия при които се отглеждат животните и преди всичко на общите показатели, по които се извършват отбора и подбора. Естествено еднородността е относителна, а изменчивостта на отделните показатели се колебае в определени граници, обусловени основно от генетичните фактори. Съществуват редица методи, чрез които може да си изчисли генетичната еднородност на животните от една порода, както и степента на нарастване на хомозиготността и увеличаването на генетичното сходство на индивидите чрез натрупването на еднородна наследственост, като резултат например на използването на родственото съешаване или uнбрuдuнга при развъждането на дадена порода.

2. Общност на произхода. При създаването на нова порода обикновено се използват изтъкнати разплодници, които в най-висока степен предават своята наследственост на потомството. Прилага се също уеднаквен (хомогенен) подбор и дори родствено съешаване. Често се използват строго определени изходни форми с родствен корен. При създаването на Българското червено говедо например са използвани Червеното садовско, Червеното датско и Червено-кафявото латвийско говедо, произхождащи на свой ред от Англерската порода.

3. Достатъчен брой животни. В миналото като задължително необходим за една порода се изискваше по-голям брой животни (например поне 4500 кобили и 150 жребеца). Сега ФАО счита за застрашени породи с под 1000 женски животни и 20 разплодника.

4. Район на разпространение (ареал) на породата. Всяка порода е създадена съобразно с икономическите интереси на човека при съответните екологични условия. При евентуално последващо разселване на породата в нея настъпват изменения и възникват т.нар. екотипове. Докато при естествените популации на дивите животни основен момент е тяхната териториална изолация, при домашните животни има породи, които са разпространени по цял свят (Черношарено говедо) и такива, заемащи една ограничена област (Родопското говедо). Човекът пренася породите от един ареал в друг, като за успеха на този процес имат значение комплексните адаптивни способности на животните и аклиматизационните им ресурси.

5. Константност на породата. В продължение на редица поколения характерните белези на породите се запазват непроменени. Създадени са редица теории за константността, за индивидуалната потенция, за силата на предаване на признаците, която зависи от "чистия" или "нечист" произход на родителите (Юстиниус, начало на 19 век). Съвременната наука обяснява константността на признаците чрез съответните генетични закономерности на унаследяването, базирани на увеличаването на хомозиготността и честотата на отделните гени и генотипи в резултат на отбора и хомогенния подбор, както и вследствие на широкото внедряване на наследствените качества на отделни разплодници върху десетки хиляди приплоди в резултат на използването им за изкуствено осеменяване и т .н.

6. Изменчивост на породата. В известна степен изменчивостта е заплаха за специфичните константни качества на породата, но в същото време тя е източник за нейното непрекъснато постоянно усъвършенстване или за поддържане на издръжливостта и жизнеността й. Филогенезата на повечето породи е свързана със сложни кръстоски, които обогатяват техния генофонд и в редица случаи ги правят по-пластични, по-податливи към изменения в желаната насока. На тази основа, когато признаците на една порода престанат да задоволяват потребностите на хората, чрез селекцията се налагат съответните промени в нея (например в продължение на 150 години породата говеда за месо Шортхорн изменя своя тип три пъти).

Класификация на породите. Съществуват различни класификации на породите - според произхода, според характера на продуктивността, според вложения човешки труд, според терена (равнинни, планински), според климатичните зони, растителността и т.н. Според ареала на разпространение породите се делят на: 1. Породи с широк ареал. Разпространени са на практика по цялата планета (черношарено говедо, яйценосния легхорн). 2. Междузонални. Разпространени са широко при различни условия, но в по-малки количества в сравнение с първата група (кафяво алпийско говеда, голямата бяла свиня, цигайските овце). 3. Зонални. Разпространени са в една зона (сиво степно говедо – в Румъния, България и в страните от бивша Югославия). 4. Локални. Това са местни аборигенни породи, приспособени към строго специфични условия (родопско говедо, каракачанската и каракулската овце, планински породи коне). В голямата си част тези породи са застрашени от изчезване и затова се полагат значителни усилия за съхранение на техния генофонд.

Според общността на произхода. От холандското черношарено говедо има създадени много породи по цял свят. Чрез кръстосване с кафявото алпийско говедо са създадени карпатската, лебединската, костромската, алатауската и др. породи.

Според характера на продуктивността. Говедата се разделят на породи говеда за месо, мляко или комбинирано използване; овцете са за вълна, месо, мляко и т.н. Комбинираната продуктивност е биологически сравнително по-сполучлива от едностранно специализираната, тъй като в много случаи тясната специализация е свързана с отслабване на конституцията или израждане.

Според вложения човешки труд породите се делят на примитивни, преходни и културни. В примитивните породи е вложен малко труд, животните са дребни, добре приспособени (дори към неблагоприятни условия). Изменчивостта е малка и животните са с подчертана еднородност. Пример за такава порода е нашата източнобалканска свиня. В културните породи е вложен много труд, дори и неквалифициран (арабския кон, каракулската овца). Често тези породи са тясно специализирани. Обикновено животните са доста разнородни. При добри условия тези породи са добри, но при влошаване на условията те рязко намаляват продуктивността си и си появяват дегенеративни форми. Преходните породи заемат междинно положение. Наблюдават се характерна нееднородност по региони, различия в структурата, в типа на продуктивността или нивото на получаваната продукция.

Важна роля в характеристиката на една порода играе нейната структура. Структурата на породата е плод на вложения човешки труд и се поддържа от целия комплекс от мероприятия на развъдно подобрителната работа. Структурата на породата включва: отродие, породен тип, заводски и племенни гнезда, линии и фамилии (семейства).

Отродието е почти подпорода. Това е най-голямата структурна единица в породата. Среща се обикновено в породи с голям ареал. Отделното отродие се отличава от другите от същата порода по някои особености, обусловени от по-тясната приспособеност към определена зона, където се развъжда. Под влияние на различните географски и стопански условия се формират своеобразни групи животни, отличаващи се с известна специфика в рамките на съответните общи качества на породата. Важен фактор за образуване на отродие може да бъде и използването в даден район на определени мъжки разплодници при липса на обмен на разплодници с останалите райони, в които се развъжда породата. Различни отродия на симентала се отглеждат в Курска, Орловска Воронежка област, в Украйна и т.н.

Породен тип. Както отродието е резултат от приспособяването на съответната група животни към различните еколого-географски условия, така породния тип се обуславя от характера на продуктивността и от конституционалния тип. Освен по продуктивната насоченост животните от различните типове се отличават по някои екстериорни пропорции, физиологични и биохимични показатели и т.н. В района на едно отродие може да има няколко породни типа, както и един и същи тип може да е представен в няколко отродия. Породните типове се разграничават особено ясно при културните породи (симентал – за месо, за мляко, комбиниран тип) и не се срещат при примитивните и строго специализираните за едностранна продуктивност породи.

Заводски и племенни гнезда. Срещат се при културните породи, при които се води задълбочена развъдно-подобрителна работа и обикновено се оформят в рамките на отделните племенни стопанства. Това са заводските гнезда, които имат отделни характерни особености, отличаващи ги от животните в другите стопанства. В по-малките стопанства се оформят аналогични по-малки групи (племенни гнезда), които отразяват едва ли не интереса и майсторството на отделния животновъд.

Линии и фамилии. Това са еднородни групи животни от няколко поколения, които имат общ произход. Обикновено се говори за генеалогични и заводски линии и фамилии. Под генеалогична линия се разбира потомството на даден мъжки родоначалник, а под генеалагична фамилия (семейство) – потомството на определено женско животно. Следователно родоначалник на генеалогична линия или фамилия може да е всяко животно, дало потомство от няколко поколения. Под заводска линия се разбира достатъчно по численост потомство на мъжки родоначалник, което има тясно сходство с него по отношение на типа на телосложението и характера на продуктивността. Аналогично родоначалник на заводска фамилия е женско животно, по отношение на което останалите животни са сходни. Генеалогичната линия (фамилия) са по-широки понятия от заводските, защото включват животни, които могат да се различават съществено от родоначалника.

Както отродията, така и стадата са обикновено съвкупност от няколко линии и фамилии. От друга страна, определена линия, а често и фамилия, може да е разпространена в сравнително широк ареал, в много стада, а в някои случаи дори в цялата порода. Всъщност линиите са онези структурни единици, които в най-голяма степен свързват и обединяват породата като цяло. Понастоящем развъждането по линии е основен метод на развъдно-подобрителната работа, в която определена, макар и относително по-маловажна роля играят и фамилиите.

Фактори, обуславящи създаването, поддържането и усъвършенстването на породите домашни животни: 1. Различния (от различни диви прародители) произход и последваща дивергенция (раздалечаване) на първоначално близки форми. 2. Доброто хранене в продължение на много поколения. 3. Еколого-географските (климатични) условия. 4. Наследствената изменчивост на животните. Обикновено се изразява в малки индивидуални особености, но понякога има значение и съществената (рязко изразена) внезапна мутационна изменчивост. 5. Несъзнателния и съзнателен отбор. 6. Социално- икономическия фактор. 7. т. нар. направлявано отглеждане с оглед съответната експлоатация на животните и т.н.

Особено важна роля в породообразувателния процес има социално- икономическия фактор. Измененията или разнообразяването на изискванията към продукцията неизбежно рефлектират в съответните усилия по усъвършенстването на старите и създаването на нови породи. Ролята на човека (антропогенния фактор) има основно значение при създаването и поддържането на породите. Сформираните за работа с тях научни колективи определят целите, които трябва да се постигнат, очертават желания селекционен тип с неговите стандартни показатели и набелязват съответния комплекс от развъдни мероприятия, които следва да бъдат приложени.

Еколого-географските условия (почва, растителност, релеф, надморска височина, климат и т.н.) също оказват силно влияние при създаването на породите. Особено силно влияние те оказват върху т.нар. аборигенни породи (каракачанска овца, сиво искърско и родопско говедо, камчийски кон). Тези породи са тясно приспособени към строго специфичните условия на съответните географски зони. Голямо влияние еколого-географските условия имат и при културните породи. Например холандското черношарено говедо е създадена в условията на влажен приморски климат при богата и сочна пасищна и ливадна растителност. Швейцарските породи говеда (кафяво алпийско и симентал) изпитват благоприятното влияние на великолепните високопланински алпийски пасища, които са спомогнали за формирането на крепко, силно телосложение и здрава, плътна конституция.