Good Morning, Vietnam. Добро утро, fridolina...

"Канарчетата точно за това пеят, сигурен съм. Тях ги затварят в клетки, защото пеят хубаво, а после те пеят, защото са затворени в клетки. Започвам да се питам коя е онази човешка дейност, която отговаря на пеенето на канарчетата. Изглежда, мисленето. Ние сме построили тази клетка, наречена цивилизация, понеже имаме способност да мислим, а сега трябва да мислим, понеже сме хванати в собствената си клетка.Убеден съм, че все още някъде съществува един истински свят, въпросът е само как да се измъкна от клетката. Но дали пък канарчетата ще пеят толкова много, ако им се даде възможност да живеят на открито и да летят на воля? Не зная. Но се надявам един ден да разбера."

- откъс от "Пилето"/ У.Уортън


ГЛАВА Първа - СЪБОТНИЯ театър на открито.

ПРЕДИ време реших да отглеждам птички - всякакви, шарени, пеещи и със сигурност обичащи СВОБОДАТА. Покрай новото си увлечение попаднах в едно примитивно "затворено" общество, в което почтените хора бяха рядкост.

Ако искате да срещнете част от тях, можете да посетите съботния птичи пазар в кв. "Подуяне". Там се събират всякакви "фокусници", които продават илюзии на наивниците.
Войнстващия пролетариат от крайните квартали на стара София - Ючбунар, Коньовица, Батолова воденица посреща в ежеседмично сутрешно театрално ПРЕДСТАВЛЕНИЕ, майки, бащи и техните дечица. ТАМ "Наивниците" срещат уличните мошеници, бракониерите и селските тарикати. Крайният резултат е винаги един и същ - "Наивниците" губят. Купуват фалшификати и ментета, губят пари, губят време, губят мечтите си.

Накрая си тръгват разочаровани от "Базара на илюзиите" и така до следващото съботно представление на МЪГЪЛИТЕ от Подуяне.

ГЛАВА Втора - Тя се казваше Fridolina и живееше във ВАРНА.

Това "занаятчийско" подмолно съсловие, с което Ви запознах набързо, си имаше форум в интернет. Той беше собственост на една амбициозна женица от Варна, която вместо деца предпочиташе да отглежда липохромни мозайки.( вид шарени канарчета, които не се отличават с гласови възможности - бел. авт.) Тя се казваше Хелена К. ( да не се бърка с Helena Christensen), но се подвизаваше във виртуалното пространство под прикритието на еротичния псевдоним Fridolina.

В началото това име ми напомняше за една многократно и навсякъде ШПРИЦВАНА героиня от култов германски ПОРНО сериал, но по-късно, както подобава на един истински джентЛемен, го приех доста по-снизходително.

Frida четеше писмата, които редовно и изпращах и стенеше провлачено в интелектуална нега - " Das Ist Fantastische, Das Ist Fantastische!" Аз продължавах ентусиазирано и методично с клатушкането и едновременно с това, и с писането, защото бях убеден, че виртуалните оргазми я правеха щастлива и благоразположена към войнстващата ми "публицистика".

Естетският БЕЗПЛАТЕН виртуален кръжец продъжи до момента, в който установих, че всъщност Fridolina се мъчеше да убие скуката във ФОРУМА, чешейки яростно своята скучаеща friGIdolina,( може и мандолина - също има РИМА)... Моите приятели от Варна имат един доста колоритен епитет за тази категория, объркани и дезориентирани от вълнолома на климактериума булки - наричат такива застаряващи каки - ПАСТЪРМИ. възСолени, възКИСЕЛИ, сухи...Заядливи, но в никакъв случай ядливи!

Попаднах във форума на кака Fridolina, воден от желанието да науча повече неща за отглеждането на пойните и декоративни птички. Попаднах в зоната на ЗДРАЧА, в света на мъгълите - същества, които живееха в полумрак, лишени от всякакви магически способности. За кратко установих, че светлината, знанието и любопитството ги дразнят. Осветени, те започваха да джафкат, да хапят и да налагат БАНОВЕ ( виртуални жълти картони т.е. забрани за достъп). Естествено, като главнокомандващ армията на МРАКА се изявяваше "лудата" варненка - fridolina. Дълго време я "масажирах" с изискани мохабети и това определено и харесваше, защото усещах, че настръхва. Накрая обаче, явно заради разстоянието или поради някакво друго РАЗЛИЧИЕ, ТЯ ме изхвърли от виртуалната си спалня. И сега там настана ТИШИНА - тихо и празно легло, тихи и далеч от международните стандарти канарчета и една голяма и убийствено тиха липса от достоен платоничен СЪебеСЕДНИК...

Дотогава, мъгълите все още не бяха чували за proxi-сайтовете и вследствие на това, понесоха доста ИНТЕЛЕКТУАЛНИ удари от рейдовете на неуловимите изтребители на СЪПРОТИВАТА.
Очевидци все още разказват легенди за този епичен сблъсък, а делата и документите се пазят в ПАМЕТТА на Вселената.

ГЛАВА Трета - Fridolina и ДУОТО от " Орландовци".

Хелена- Frida- КАЛО по това време беше оплетена в мрежата на един аЛОГИЧЕН тандем - неук геннен "инженер" от калното софийско предградие "Орландовци" и неговият мазен ибрикчия, държавен служител от компрометираното "протурско" Министерство на земеделието и горите. БЯХА и обещали административен пост в софийска структура и тя се беше "подмокрила" ОБИЛНО в очакване на гастрола към столицата.

ТАКА един път завели еблива провинциалистка на секс-уикенд, отдалечен на голямо разстояние от родното и село. Ощастливили я, обаче само с един единствен, при това бърз и дежурен тек. Когато се върнала, тя възмутена споделила:
" Друг ПЪТ, толкоз ПЪТ за един ПЪТ - никой ПЪТ!"

Така стана и с лековерната Фригидолина от Варна, която си остана във Варна, заобиколена от сенилни ветерани, предпочели навремето "грешното хапче" и от малоумни потребители на птичия и форум, които изпадат в депресия, ако случайно са чули канарчето им да подпръцква или да се уригва неестествено...


ГЛАВА Четвърта - ЗАВЕТЪТ на инката. ( Може и Iv- ката)

В този форум, обаче остана една изключително ЦЕННА епистолария, озаглавена Iv Berov VS. fridolina, част от която Ви предоставям за развлечение и размисъл.
Между другото тази уникална колекция от виртуални писма е поставена в КОШЧЕТО на форума и въпреки това рейтингът и е завидно висок.

Останаха също и двата блога, посветени на отглеждането на пойни и декоративни птички, които направих с голямо желание и в които събрах всички тайни, които успях да науча за домашната орнитология, за славеевите канарчета и за МЕНТЕТАТА, които се произвеждат в орландовските инкубатори.

....................

ГЛАВА Пета - ПИСМОТО до варненската ОТКАЧАЛКА.

Добро утро, Мадам.

След като реших да се оттегля от  "амбразурата" и да се отдам на градивен вътрешен монолог на тема : Генетични експерименти на молекулярно ниво в съвременното българско канаровъдство", духът в мен намери покой и се смири.

Останаха обаче две-три неща за доуточняване именно с теб - моят безценен спаринг-партньор.

Първото нещо, което ме интересува е защо темата Орфей - мистика или реалност", която в момента се предлага на аудиторията, / но в заключен вариант, при това осакатена/просто не я изтриете? Така и така, кротките и послушни канаровъди няма какво да научат от тази преднамерена и тенденциозна размяна на реплики. Всъщност МНЕНИЯТА, които предизвикаха бурята са изтрити, героите са на сигурно място, а са останали само дървените философи. Кому е нужно да чете и ПРОДЪЛЖЕНИЕТО, което се предлага в задния двор на форума? Общо до момента двете теми са събрали около 3500 влизания. Явно нещо ги дърпа хората - харесва им да четат стари вестници в "тоалетната".

Канаровъдсвото в България е много особено занимание, с което се занимават много ОСОБЕНИ хора. Повечето са мъгъли и не притежават магически способности. Не споделят, не са откровени и добронамерени и в никакъв случай няма да разкажат пред всички най-големите си тайни за отглеждането на канарчета и други птички. Професионални секрети никой не издава, а без тях в занаята си поредния посредствен наивник. Тези тайнства се учат на друго място... Във форума само ти подсказват посоката и скритите места, и ако си достатъчно упорит и ентусиазиран ги откриваш.

Казах ти и преди от тази дискусия няма да пострада нито едно ято, най-много да разтърсим нечие его. Продължавам да твърдя, че форумът не страда от такива дискусии, особено, когато става въпрос за нещо, което тепърва се развива, променя или доусъвършенства.

Вчера например разбрах, че се работи върху нов стандартен фиш( различни мелодии, взети от песента, характерна за други пойни птици, с които се обучават пойните канарчета) за обучение на "Орфей". Нещо да кажеш? Защо го правят - нали всичко беше О.К.

Аз обаче малко изпреварвах събитията и това дразнеше определени "субекти"/това е тяхно определение за мен/. А си позволявам да вървя по-бързо, защото слушам внимателно и запомням какво казва Проф.д-р Бобо Велев, Александър Иванов, rudolph. Чета разработки, дисертации и научни доклади на орнитолози от Колумбийския университет, които обясняват и доказват, защо някои неща могат да се случат в реалността, а други само в мечтите.
Но, да се върна на темата. Дори и така в осакатен вариант,тя е интересна. Е, разбира се, че в оригиналният си вариант, тя беше, далеч по-представителна. Защо не изтриете всички мнения и не оставите само заглавието? ЗАЩО не я отключите?

А какво целеше, когато публикува ivberov vs. fridolina? Попита ли shikata преди да го направиш? Там няма нищо конкретно и полезно за птиците. НО,там се говори за хората с птици...А това вече е друго ниво, непонятно за обикновения мъгъл.

Наскоро препрочетох романа "Пилето" на Уилям Уортън. И там се говореше за хората, за птиците и за ВИЕТНАМ, но заедно, на едно и също място. Канарчета, война, човешки драми и мечти.

Форум САМО за птиците има. ЗНАМ мястото му и правилата му отлично. Там птиците се срещат, общуват, размножават- ние не сме им необходими. Нашето присъствие там е нежелателно.

Този форум е Природата.............. Iv Berov

.....................

ГЛАВА Шеста - ПРИТЧА за вързаната камила - един преразказан набързо БЕДУИНСКИ сън.


Голям керван преминавал през пустинята. Пътниците достигнали до оазис, в който решили да пренощуват. Но се оказало, че една скоба за завързване на камилите не достигала. А никой не искал да стои буден и за пази незавързаната камила.

Тогава единият от керванджиите отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения, сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала и нощта преминала спокойно.

На сутринта отвързали камилите. Всички се приготвили за път, с изключение на въображаемо завързаната камила, която отказвала да помръдне. Най-накрая керванджията, който вечерта я "вързал", се сетил какво да направи. Застанал до нея и развързал въображаемата скоба.

Камилата веднага станала.

Същото е и при хората. Те всъщност са свободни, но повечето от тях се остават да бъдат обвързани от умствените си проблеми и привидно потискащи отговорности. Вие сте свободни, разберете!

Това, което трябва да сторите, е да се освободите от въображаемите скоби, към които сте вързани.

.................

ГЛАВА Седма - The END Of The STORY....

Един приятен слънчев ден, един от последните такива дни на лятото, реших да скъсам оковите на "махленската" матрица, в която бях попаднал, преследвайки стара моя детска мечта.

Отидох при клетките на моите пойни птички и ОТВОРИХ всички вратички...

ПОДАРИХ отново свободата на малките крилца, а самият аз се ОСВОБОДИХ от въображаемите окови на въображаемия ЗАТВОР, за което наистина не съжалявам.

ВЪРНАХ на Природата, това което и принадлежеше - свещеното право да се грижи за хората и птиците и да определя БОЖЕСТВЕНИЯ ритъм на нещата.

ГЛАВА Осма - Из " Неиздаваните пътеписи на един ХЕДОНИСТ, който прекаляваше с абсента "...

ВАРНА е град, в който наистина може да се живее добре. Напомня ми малко за Велико Търново или по-скоро за задължителните емоции, които преживявах всеки път, когато гостувах там на моите приятели.
Във ВАРНА има не само откачалки, които гледат шарени канарчета, разбойници, които правят големи БЕЛИ или много клубове за масажи, в които не правят масажи.

ВАРНА е град, в който не ти трябва часовник, защото там всички и всичко е извън ВРЕМЕТО. Така са хората, които живеят непосредствено до морето. Не ти трябва и да знаеш правилата за улично движение, защото така или иначе никой не ги спазва. Във Варна нямаш нужда и от книги, защото там всеки човек може да ти разказва безкрайно интересни истории за жените, за морето и за още НЕЩО...