Седемте степени на израстване за развъждача.

Author : Unknown
Преработка и редакция : orpheus
1. Начинаещият : Прави всичко грешно. Купува грешно.Храни птиците си грешно.Обучава ги грешно.Кръстосва ги грешно.

2. Учещият се : Той вече е осъзнал,че е започнал лошо и помнейки грешките,допуснати в началото вече прави всичко възможно,за да следва правилната насока.

3. Новобранецът : Той вече е поправил грешките си от миналото и е започвал да става познато лице сред другите отглеждачи и участници в конкурсите.

4. Вечният новобранец : Това често е приятен човек с приятни птици.За него канарчето е удоволствие,а кафезната орнитология интересно хоби.

5. Средната класа развъждач : Това е най-многочислената група и попадналите там притежават различни вариации.Това е "златната среда",средната класа в обществото на развъждачите.Представителят на това съсловие се различава като отговорен,поддържащ добри линии,а канарчетата му са прилични.Отличава се с набито око за особеностите на всяка една птица,с възможности да запази за себе си поне няколко чифта,за да доразвива и подобрява качеството в своето ято.Това ниво отглеждачи е гръбнака,основата,за която и да е порода.Такива любители са крайно необходими,защото доставят голямата част от средната класа канарчета за продажба. Те обслужват търсенето и контролират пазара в града,в който работят с няколко развъдни линиии и по този начин формират основната маса от изложителите на една регионална изложба или конкурс.Тези хора най-често са членове на клубове и имат няколко различни породи канарчета в развъдниците си.Участват активно в клубния живот и подкрепят всички възможни дейности в орнитологията. Обикновено те са страстни изложители,които се опитват постоянно да доказват и подпомагат любимата си порода по изложбите.

6. Добрият развъждач : Това е сравнително по-рядка категория от канаровъди,които са осъзнали нещо важно,което средната класа все още не е А именно,че съществува категорично определение за добро канарче и че една поносима,сносна птица не изпълва значението на дефиницията за добра такава.Добрият развъждач винаги н е спрял да се учи и да актуализира познанията си по основните точки,включени като задължителни позиции в стандарта на породата,с която той се занимава.Добрият развъждач знае какво означава добра песен за едно канарче;знае какво определя качеството в песента,съответно в тембъра и в темпото на изпълнението на птицата;може да разчете веднага отделните строфи в песента на птицата и определя,доколко тя отговря на утвърдения стандарт за породата .Добрият отглеждач има добър запас от знания и се е научил да ги използва по най-добрия начин.Той може да продължава да зависи от други развъдчици,които имат добри линии,за да повишава качеството на бъдещите си люпила,но се е научил,че титлата “Шампион” не означава непременно,че канарчето,което я притежава е задължително най-доброто.Добрият канаровъд се опитва да се доказва постоянно и затова ще продаде дори женско или мъжко канарче,което средната класа развъждачи най-вероятно биха запазили за себе си,осъзнавайки,че има по-добри екземпляри в ятото си или че би могъл да произведе още по-добри от това,което продава.Това са любители-орнитолози,които “снабдяват” средното ниво развъдчици с по-добър генетичен материал,като самите те се стремят да повишават техния стандарт.Добрият развъждач почти винаги има десет или повече годишен стаж зад гърба си.

7. Топ развъждачът : Това е една изключително трудна за определение категория.През годините има около дузина от тях за всяка една порода.Те продължават,привидно вечно и винаги са способни да произведат добри канарчета.Те притежават винаги квалитетно обучени и подготвени конкурсни птици,които имат повече предимства,отколкото недостатъци,не пропускат нищо от изискванията в стандарта.Техните птици имат изчистен и утвърден фенотип - стил,стойка или цвят.Често те са на върха от много години,създали са свое виждане за добрия екземпляр в породата,като са изградили свой модел за това и всички останали могат да разпознаят техния индивидуален стил.Те никога не изчезват и само много малка част от другите развъдчици могат да се присъединят към тях.Те са елитно общество,световноизвестни имена,познати по цял свят и ако ние можем да посочим дори два нови топ развъдчика в последното десетилитие,които имат влияние върху цяла една порода,то тогава и ние и любимата ни порода сме големи късметлии.

За да се доближите до нивото на обикновената средна класа развъждачи,трябва да сте си научили домашното,да сте развъждали активно канарчета в последните три години,да сте работили поне три развъдни сезона,да сте открили и оправили грешките,които вие самите сте направили при досегашното си развъждането на канарчета.И тогава вие сте станали част от големия запас на развъдчиците,които правят породата.Този запас се допълва от начинаещите.Лесно е да влезете в него,ако сте сериозно заинтересовани от кафезната орнитология и имате възможността да я превърнете в главно ваше хоби.Но е много трудно да излезете от там и да отидете в средната класа развъдчици - повечето никога и не успяват.
Първият въпрос е може ли да се справите с това? Трябва да имате възможност да държите при себе си минимум 5-6 чифта,да произвеждате по 2-3 люпила от всеки един от тях през развъдния сезон,да държите поне една-две двойки канарчета от всяко люпило до момента,в който видите кое е най-доброто,което в повечето случаи се оказва един породължителен период.Необходимо е да имате специални помещения,достатъчно клетки и толерантни съседи.Разбиране от страна на съпругата ви и нейната помощ са важен фактор,който в един момент,когато ятото е в развъдния сезон се оказва от особено значение.Не бива да забравяте и децата си,които също могат да бъдат отлични помощници.
Как да излезете от средното ниво развъдчици и да отидете в по-горното – на добрите развъдчици? Много отглеждачи никога не успяват да направят този скок и причините за това са достатъчно разнообразни.
Един от големите проблеми е как да се измъкнете от средата,където качеството е средна класа и да отидете на челните места при истинските професионалисти.Като новаци трябва да сте открили всички груби грешки,които са започвали още с покупката на посредствени или некачествени канарчета.Ние всички почваме с клас домашен любимец,който сме закупили импулсивно от приятел или зоомагазин.След този "фалстарт" това,което трябва да се направи е да се отиде при един добър и доказан отглеждач и да се закупи чифт-два с добро качество.Необходимо е да се съобразим с факта,че добрият канаровъд или топ специалиста,никога няма да ви продаде своите най-добри екземпляри.Да знаете това ви е необходимо,когато искате да развъждате свои собствени линии,а не да презентирате продукцията на чужд развъдник.Така че новака почти винаги започва с чифтове,които притежават едно поносимо качество или казано с други думи - с това,което канаровъдът-специалист е склонен да му продаде като за начало.
Така вече средния отглеждач има добър потенциал,помни грешките си,има женски и мъжки птици с добро качество от различните поколения.Така стигаме до първата пречка – всяко развъдено от него и продадено на друг канарче ще бъде конкуренция на неговата колекция от конкурсни птици.Тези,които са най-лоши ще бъдат продадени.Всяко по-добро качество ще бъде оставяно,но често и всяко посредствено ще бъде запазвано като добро. Така той ще клонира в ятото своята собствена посредственост.При този начин на работа качеството в развъжданите от канаровъда линии ще се доказва бавно.
Всяка една птица,произведена от него ще бъде приемлива за нивото си и когато отиде на изложба или конкурс,тя ще продължава да бъде прилична за класата си, защото и всички останали средна класа развъждачи ще имат канарчета от точно същото ниво.
Стандартът и качеството на добрите развъждачи естествено ще бъде на много по-високо ниво. Затова канарчетата на средните развждачи ще бъдат съпоставяни срещу по-високата класа птици,които идват от развъдници, в които всеки недостатъчно добър индивид е бил отдавна продаден и е попаднал именно сред тях.Ако средната класа развъждачи осъзнае това навреме,ще може да подобри и стандарта и качеството на своето ято и по този начин ще продължи пътя си към по-добрите нива.

Следващото препятствие за средната класа отглеждачи са изложбите и конкурсите,на които се явяват неговите приятели средна класа отглеждачи и техните птици,които са явна конкуренция.Представителите на средната класа развъждачи,които не участват в састезанието,но имат някакви познания без достатъчно опит ще изберат очевидно по-доброто канарче,погледнато отстрани – добре балансирано,добре обучено и подготвено,добре предствящо се като изпълнение и поведение.
Това, което стоящите в залата не знаят,е че съдията може да открие дори и у най-популярното канарче според тях недостатъци,които нарушават стандарта.Но съдията професионално е преценил,че канарчето на топ развъдчика в същия изложбен клас е птицата,която в момента на оценяването е показала по-малко дефекти и затова я поставя на първото място,като игнорира фаворита на стоящите отвън любители.Те от своя страна са съгласни помежду си,че още един път неправдата е възтържествувала,че още един път името и само то на топ канаровъда е победило,че резултатите са нагласени както винаги.
Това препятствие е много съществено,защото в него средната класа канаровъди може да открие безброй извинения за собствената си загуба.И вместо да погледнат обективно на своите моментни възможности,съпоставени с топ канарчетата на истинските професионалисти,те се съгласяват с публиката,съставена предимно от техни приятели,че винаги заради влиянието,което имат печелят имената и авторитетите,а не канарчетата.
Много от средната класа развъждачи се провалят на следващото препятствие - “невежеството и незнанието”.Те никога не са си научили домашното,не са изследвали породата,не знаят за какво,кога и как е създадена.Техните знания се базират на старите снимки и статиите на специалистите от миналото.Те никога не си поставят за цел да изучат спецификите на породата,стандарта за песента и елементарните изисквания,за да бъде отсъдена коректно една конкурсна птица и т.н.Те се учат от приказките на другите учещи се развъждачи,без да си правят труда да прочетат нещо допълнително или нещо ново.Те не познават стандарта и биха приели наготово всеки един мит относно това,какво би трябвало да има в песента на едно канарче и как то трябва да я изпълни правилно.Често пъти те сляпо следват думите,казани от техния кумир,който те обожествяват.И ако победителят в породата не е от типа на техния кумир-развъждач или председател на съответния клуб,то той според тях е най-ужасното пиле.Те претендират с познания и опит,но когато срещнат едно добро канарче,не успяват да го забележат и не притежават потенциал ,за да го оценят адекватно.
Това е и мястото,на което много отглеждачи от средното ниво зациклят и остават докрая.Ако те не могат да продължат,това е защото им липсват конкретни знания за обективна преценка,с която да разпознаят качествените птици.Ако добият от тези знанията,техните очи на слепци биха могли да се отворят и биха им помогнали да осъзнаят огромната разлика между едно прилично посредствено канарче и едно наистина добро канарче.Ако те могат да извлекат полза от този опит,то тогава те ще намерят правилния път за по-нататъшното си развитие.Между другото,изглежда че има много хора,принадлежащи към средната класа развъждачи,които не могат да асимилират абсолютно нищо от доброто качество на едно канарче,което са им показали.Те могат винаги да открият грешките на това канарче,но никога не си правят труда да изучат неговите достойнства и добрите му черти.Те ще останат винаги собственици на прилични,но посредствени птици малко над средното ниво с по няколко недостатъка,но никога няма да имат конкурсни екземпляри,притежаващи безспорни достойнства.
Следващата пречка на развъждача,опитващ се да се измъкне от средната класа,е че в повечето случаи,той е претъпкал волиерите си със свои не особено качествени птици.Той не може да се освободи лесно от грешките,които е допуснал в процеса на развъждане,обучение и селекция и е принуден да тъне в посредственост.Интересно е да се спомене и една друга причина за посредствеността в ятото.Средната класа отглеждач често е привързан до такава степен към своите птици,че не може да се раздели с нито една от тях по чисто сантиментални причини.Той пази по две чифта от първите си люпила,развъжда една дузина чифтове всяка година и иска още люпила от първата си женска.Тогава той решава да запази вече и няколко мъжки за нови линии,но не осъзнава че вече е задръстил развъдника си с 50-60 или повече канарчета.Съпругата му и приятелите му се оплакват от броя на птиците,а и грижите по тях стават непосилни.В този случай има само едно спасение - канаровъдът трябва да осъзнае какво и как да продаде,за да се запази за себе си само най-ценното,което да осмисли труда му и да му донесе конкурсни награди.

През годините числото на средната класа отглеждачи изглежда,че си остава непроменено. Те винаги сформират най-многочислената група.Само няколко от тях изглежда че успяват да отидат в категорията на добрите специалисти.Някои от тях напредват,защото са подобрили стандарта и нивото на развъдната си дейност,но повечето се провалят по много причини.Една от тях е ,че когато имат свободни женски,те решават да ги заплодят с топ шампион мъжки,което да им помогне да изкачат следващото стъпало в йерархията. Незнайно защо те си мислят,че кръстосвайкиайки я с топ шампиона,тя ще се превърне също в топ женска и съответно ще се получи уникално шампионско поколение.Генетиката определя принципа на унаследяването на качества от родителите в бъдещото поколение и там нещата не стоят толкова категорично по шампионски."Амбицираните" канаровъди рядко се замислят,доколко този топ мъжки канар е изобщо подходящ за женската птица. Важното за тях е,че канарчетата,чийто баща е известна премирана на конкурси и състезания птица ще се продават доста по-лесно.Но така или иначе в повечето случаи резултатът от това заплождане е меко казано спорен.
Естествено,че средната класа канаровъди не разполагат все още с достатъчно качествен собствен генетичен материал,за да използват само него,както правят старите развъждачи и най-добрите професионалисти.
Използвайки разумно едно мъжко канарче шампион,съчетавайки по най-добрия начин неговото родословие с това на определени женски птици,те биха могли да се изкачат много нагоре по стълбата на развъждачите,доказвайки че знаят как да избегнат потенциалните опасности и грешки при работата с линиите,които отглеждат.
Но много от тях дори не се замислят над това.Те просто развъждат с някой от братята на най-големия шампион или с близки роднини на канарчето,което се рекламира най-много. Веднага след като някой мъжки стане топ шампион,средната класа развъждачи започват да търсят екземпляри от това поколение и от точно тази премирана линия.
За да може един средна класа отглеждач да се издигне до следващото ниво,той трябва да изучава задълбочено потенциала,който има в развъдника си.Задължително трябва да има поглед върху различните птици от предпочитаната от него линия.Освен това трябва да знае какви точно канари би искал да има и как да ги обучава и селектира.
За да израснеш до ранга на добър специалист с авторитет и влияние е необходимо да се замислиш върху собствената си стратегия,върху това,което правиш,без да пренебрегваш и това,което съдиите или другите канаровъди мислят за твоите птици. Веднъж постигнал това и започнал да получаваш канарчетата,които би искал,ти можеш да се изкачваш по стъпалата на йерархия много по-бързо,защото си се научил да следваш правилата и да развъждаш по правилния начин,получавйки все по-добър и по-добър генетичен материал.