МАКТУБ - така е писано и така ще стане...(бедуинска поговорка)

Всичко,което се е случило на тази земя се записва и остава завинаги.Това,което е било,е и ще бъде се намира в енерго-информационния слой наречен АКАША.Цивилизациите,които преди хилядолетия са населявали Земята са имали възможност да използват тази уникална Всемирна памет.След това са злоупотребили с Познанието и са били наказани да вегетират само в трето измерение,което във Вселената отговаря на първи клас.Останали само единици,пръснати по всички краища на планетата,които съхранили божествената дарба -Учителите в Хималаите,бедуините в пустините,посветените алхимици.Тези воини на светлината и познанието знаят къде са скрити тайните на света,къде се пази ключа за мистерията-живот,къде се съхранява матрицата на човешкия генофонд.Но засега премълчават истината и търпеливо чакат подходящия момент.Това нещо,което е дадено на хората,за да могат понякога да се докоснат до великото Тайнство е Любовта.Любовта в поезията,в музиката,в цветовете и ароматите.Любовта,която усещаме с нашите сетива.Любовта е пътят към Бога.Да обичаш означава да пътуваш,дори и насън,ей така без посока.Само хората,които обичат знаят,че човек може да лети като птица.ТОВА е ЗАПИСАНО и се СЪХРАНЯВА във ВРЕМЕТО...http://vbox7.com/play:941c3435
"Поете, многогърб като камила..."
П. Дубарова

От тези каменни цветя
змиите свиват си букети.
Къде си?
Денят събира падащи слънца,
а нощем малък кактус свети,
в очите ти оглежда се света.
Прегарят пясъците
и е мокър вятъра.
От дюните се спуска
под ръка с мираж за бедуини
една камила многогърба
и с мараня от стелеща невинност
завива нежно вечната пустиня,
от хлада нощен
пронизващ дюните
и сухотата,
и солта,
да не изстине.
Веднъж на сто години-
когато ражда се от пясъка вода,
цветя от камъка
от капката - всемирна скръб
и от поета - бедуин.
Като камила многогърб.
http://vbox7.com/play:941c3435