понеделник, 12 януари 2009 г.

ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПЕЕНЕТО У ПЕВЧЕСКИТЕ ПОРОДИ КАНАРИ


Автор-Георги Каров
Птиците подражават точно темброво и интонационно своя учител. При тях не е възможно транспониране на вариациите. Затова, неподходящите мелодии се изпълняват лошо, получава се гласово изкривяване и това довежда до фалшиво звучене. Ще бъде голяма грешка птици, които имат склонност да пеят в ниския регистър да слушат вариации в по-висока тоналност и обратно. Самата птица подбира мелодии, които допадат на тембъра й, а колкото до техническото изпълнение – този въпрос зависи от индивидуалните качества, от продължителната селекция в тази насока.
Характерната утвърдена песен на певческите породи довежда до промяна на позицията, до промяна на стойката при пеенето. Ако се вгледате внимателно в пойните птици в природата, ще забележите, че те пеят по различен начин. Едни полуотварят човките си при пеене, други – повече, трети заемат наведена стойка, четвърти вдигат главите си и т.н. Тази певческа стойка е съвсем нормална. Това зависи от преобладаващите високи или ниски тонове в песента, а също и от силата, с която те се изпълняват. Не е възможно птица, която пее в ниския регистър да вдига главата си и обратно – песента се явява във високия регистър, а тя да пее с наведена глава. От това се разбира, че птиците заемат най-подходящото, най-удобното положение, за да изпълнят своята песен.
Певческите породи не са изолиран случай, всичко това важи и за тях. При харц ролера песента се явява роладно свързана. В ниския регистър харцерът пее глухо, тихо. Цялата тази програма се изпълнява чрез най-удобната за породата позиция. Свързаната песен налага силно издуване на гушата, а тихото – глухо пеене се получава чрез затваряне на човката, която служи като сурдинка при пеенето. Звукът излиза пре-работен в най-съвършен вид. За да има стабилност при пеене, тъй като песента е продължителна и свързана, харцерът разтваря малко краката си, стойката е леко приведена.
Малиноа ватерслагер – породата пее на моменти с малко отворена човка. Причината е наличието на някои високи то-нове, които се срещат в мотивите белен, делрол, сталтонен, на моменти и флюйтен. Канарът пее със силно издуване на гушата и със стойка, чувствително издадена напред. Тази позиция се налага от наличието на множество водни мотиви. Изнасянето на тялото напред гарантира пълноценно осво-бождаване и отпускане на гласовия апарат за необходимите водни вибрации, преобладаващи в песента на породата.
Испанската порода тимбрадо съвсем естествено заема най-подходящата стойка, за да изпее своята разнообразна песен, в която акцентите падат върху високите тонове и сложните технически пасажи, които се явяват в различен темпоритъм. Главата е малко из-правена, стойката е сравнително по-прибрана, а човката – на моменти се отваря повече, тъй като песента се изпълнява с по-голяма сила.
От всичко казано дотук разбираме, каква първостепенна роля играе песента на птицата. Първо, тя изпълнява важна функционална задача, второ – песента разкрива отделните особености на породите и трето – песента дава отражение и върху поведението и стойката на птиците при самото пеене.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.