ГЕНЕН баланс, ГЕНОТИПНА среда и ИЗМЕНЧИВОСТ НА ОРГАНИЗМИТЕ

Разсъждения на А.Гълъбов (Аце) върху условния път за създаване на порода “БЪЛГАРСКИ ПЕВЕЦ”("Орфей")
Преди да започна с разсъжденията си относно темата, искам дебело да подчертая, че те изцяло се базират на доказани научни факти и заключения на велики учени и генетици.
За създаването на нова порода не е достатачно да се кръстосат две породи, а е нужно стратегия, задълбочени познания по генетика, комплексно изучаване на храните и храненето и подбиране на оптималната среда на живот.
Ако приемем песента на канарчето като признак, то процесьт за развитието на този признак е сложно взаимодейтвие между алелни и неалелни гени - усилване или ослабване действието на главния ген под влияние на генни модификатори или развитието може да зависи от целия генотип на птицата. Въз основа на това е създадено понятието “генен баланс”, т.е. съотношението при взаимодеиствието на всички гени, които влияят вьрху развитието на признака и генотипната среда, в която се проявява действието на даден ген.
При генетично сложно детерминираните признаци наследсвената изменчивост е по-силна, защото мутациите на всеки един от гените, които влияят вьрху развитието на даден признак предизвиква изменение на генния баланс, поради което се изменя развитието на признака. Така мутацията в песента при малиноата и харцера, изменя генния баланс и променя гласовия орган и мозъчните центрове отговарящи за песента. Различните начини на подбор са също метод за изменяне на генния баланс и възникналата изменчивост на признаците е надеждна основа за успех, за които има не малко примери-“власотинско” канарче и нашия български генофонд. При процеса на селекция не са изключени и изненади. В резултат на изменения генен баланс при събиране на елитна двойка да се получи посредствено поколение и обратно -от посредствени родители-елитни птици. С това се обяснява несходството на двойката.
Отделните признаци и качества на птиците са резултат на развитието, което протича под влияние на взаимодеиствието на генотипа и средата, обаче влиянието на генотипа и средата върху конкретно проявяване на различни признаци, т.е. върху фенотипа е различно. То не е еднакво и варира в широки граници. Тук искам да вмъкна едно мое лично схващане, а именно, че песента, като признак, спада към фенотипа. Но това не трябва да означава, че дадена песен се свързва с определен цвят или външен белег. Затова ще цитирам правилото за фенотип: “Под фенотип се разбира външните особености на организмите“, в т.ч. и песента на птиците. Има признаци, които зависят из-ключително от условията. На първо място – начина на хранене. Напри-мер, при пчелите от едно и също яйце може да се излюпи пчела работничка или майка, т.е. генотипът обуславя нормата на реакция на организма по отношение на съответния признак, а от средата зависи конкретното проявяване на потенциалните възможности на организма. От дотук казаното става ясно защо успехите при обучаваните птици са нетрайни и аналогично – при оцветяваните канари
По отношение възприемчвост и из-менчивост имат по-добре изразени качества хетерозиготните птици или както някои наши автори ги наричат “безпородни” или ”всевъзможни кръстоски”. Според Дарвин изменчивоста е един от основните фактори. В съвременните схващания е резултат на взаимодействие между генотипа и условията на средата. Изменчивостта бива наследствена и ненаследствена. Ненаследствените изменения, наречени модификации, засягат фенотипа на организмите и се проявяват под влияние на преобладаващи колебания в условия на средата. Те са свързани с нормата на реакции на генотипа кьм опреде-лени условия на среда и играят известна роля за приспособяването на организмите към определени условия на същестуване.
Наследствената изменчивост е свързана с изменение на генотипа. Тя възниква в резултат комбинираното взаимодеиствие на гените или в следствие на мутация. Изменчивостта, която се наблюдава в следствие различното съчетание на гените се нарича комбинативна изменчивост. При нея гените не се изменят, а става прекомбиниране на наследствеността. Като генетична база на този процес се явява незави-симото разделяне на хромозомите и случайното им съчетаване, а така също и рекомбинация при кросинговъра. При комбинативната изменчи-вост генетичният анализ се основава на метода на кръстосванто и отбора. Ето защо, за достоверността на анализа са необхдими голям брой птици от всяка генерация. Създаването на стандарт и правила на песента на ”Българския певец” се наложи, за да може селекционерите ни да създават и ползват максимален брой птици с максимално уеднаквени качества!
Мутацията е друг вид изменчивост, при която промените в генетичните структури в броя на хромозомите в клетката довежда до стабилни наследствени изменения на признаците. Мутацията предизвиква промени в нормата и реакцията на организмите.
Вследствие на това, в нашите ята възникват нови признаци, които стават предмет на отбора. Тук искам да отбележа, че отборът има много важна роля при мутациите на птиците. Мутациите не винаги възникват спонтанно. Те възникват и в резултат на многоброини дребни изменения, с които се натрупва даден фактор и тука се проявява силата на отбора и подбора. В резултат на отбора генотипът се превръща в добре регулирана взаимно свързана система.
С всичко изложено до тук се надявам да съм до-принесъл с расъжденията си за изясняване на условния път за развитие на породата “Български певец”.
Вижда се, че трябва да имаме ясни познания по генетика, правилно да при-лагаме нейните закони, да бъдем търпеливи и после-дователни при подбора на признака или на гена на песента трябва да се осигурят условия за изява. Той трябва да се усъвършен-ства, а не да се подтискат гени, които влияят върху него. Да не хвърляме усилия за създаване на единични птици. Нека не се задоволяваме с частични успехи. Нашата сила и тайната на успеха при създаването на нашия певец се именно в написаните по горе редове.