Лечение на къса памет в българското канаровъдство

Болестта "къса памет" се среща най-вече сред хората।Симптоми на заболяването са неприемането на чуждо мнение,чувството за собствена значимост и грандоманията।Заболелите от "къса памет"се изживяват като Първоучители и откриватели на всичко।Те твърдят,че преди тях не е съществувало нищо и летоброенето започва от тях.Лечение-Най-правилното лечение е чрез принципа на припомняне।Родовата и професионалната памет,спомените на очевидците,хрониките на летописците са единствените лекарства,които могат да се взимат в неограничени дози и без лекарско предписание।Тези редове са написани,за да припомнат на Новите експерти в българското канаровъдство,че Началото е поставено много преди тях।Че достойни,скромни и всеотдайни любители на пойните птици са започнали да пишат историята десетки години назад в миналото।Без претенции за божественост,без лазене и наколенки,без йерархични и административни амбиции।Тези истински Учители са били водени единствено от голямата си любов към птиците.Защото лакеите и послушният антураж живеят само в изкуствено създадените от човек обществени и социални структури।В природата вместо тях съществува единствено законът за естествения подбор и по-силният,по-качественият индивид винаги побеждава.।
ИСТОРИЯ на БЪЛГАРСКОТО КАНАРОВЪДСТВО /из спомените на Г.Каров/

Световните войни се оказват фатални за сформираното любителско движение у нас. През 1943 г. във вестник “Зора” се появява интересно съобщение: “Изкупувам канари”. В тези тежки години е имало все пак хора, които са милеели и искали да запазят постигнатите резултати. След 1946 г. се чувства известно съживяване. Любителите проявявали нови амбиции за подобряване и обогатяване на канарената песен. Макар че всеки е работил самостоятелно, влагайки своя вкус, все пак е имало нещо обединяващо. Това е преди всичко националното влечение към песента на горските птици, най-вече славея. Любителите отглеждали в домашни условия горски птици, които вече служели като учители при обучението на канарите. Като най-ярък представител на този стремеж за обогатяване на канарената песен се явява Георги Костов /Гого фърча/. В малката къща на ул.”Одрин”, където живееше с многочленното си семейство, беше отделил едно помещение за училище на канари. В тази насока работи още Любо Огнянов, който имал музикално образование. Негови приятели разказват как заставал изправен пред кафезите и дирижирал песента на канарите. Други любители, които работят в тази област са: Асен Шейтанов, Д-р Шуманов, братята Коце и Диньо Хаджикостови, Борислав Митов, Васил Александров, Георги Марков, Иван Павлов, Александър Георгиев и Георги Алексиев /бакалина/.
За първи път се използва магнетофонен запис при обуче-нието на местното канарче. Подбирали се най-хубавите мотиви от песента на славея и други диви пойни птици, за да се обогати песента. Наред със софийските си колеги, любители от Пловдив също работели в тази насока. Това са Боян Джонджоров, Борис Христов, Агоп Кьосеян, Георги Папукчиев, Атанас Николов и Оник Дердерян от Кричим.
В същото време започва увлечение и по цветните канари, преди всичко липохромни. Известни били лимоновите канари на бай Андро, внесени от Унгария; белите качулати на бай Стефан Мучетанов, който имал също и прекрасни оранжеви и розови канари; Георги Алексиев и червените канари на Йорданов.
Първата певческа раса, която намира прием в България е харц ролер. Много хора, които учели или работели в чужбина са внасяли от тези птици. Харцерът задоволява желанията на любителите на по-тихо пеене, а извън това неговият ансамбъл е превъзходен. Не случайно той се сочи като благороден салонен певец. Като най-известен представител на харц ролер у нас се явява Асен Тодоров /бай Здравко/. Той е внасял птиците си от Германия и проявявал голямо умение при отглеждането и обучението им. Друг известен любител на харц ролер е Любо Динев – човек с големи познания и прецизен вкус към ансамбловото пеене. Макар напредналата си възраст, той продължава и сега да отглежда и се радва на тяхната песен. Други любители са Тодор Попов, Д-р Дамянов, Кирил Брънджев, Георги Каров, Борис Методиев, Васил Димитров /руски/, Георги Георгиев, Васил Босилков.
Модата по цветните канари надминала своите граници. В България за-почнало да се внасят птици от Югославия, Ита-лия и Англия. Появяват се първите канари от групата меланинови-пастелни, ахатови, исабелови, бакъ-рени и най-вече модната за времето червено-черно аворио, както ние ги нари-чаме вишневи. Известни от този период са прек-расните вишневи на бай Йордо, Георги Алексиев /бакалина/, който внасял птици от Югославия. Същият притежавал голяма колекция от цветни канари. От този период развива любителска дейност и Пейо Ников. Трябва да споменем още Мильо Василев, Сашо Мишев, Борис Флоров, Шекерлийски /певец от Софийската опера/, Георги Георгиев /Джо/, Кирил Симеонов, Хр.Димитров /скулптора/
Любителите на канарената песен занемарили старите традиции. Те били обхванати от нова треска – хибридното развъждане. Търсела се най-добрата имитация на славея. Хибридът от конопка давал най-добри резултати. Като най-известен представител на хибридната песен се явява Димитър Митов – художник. Той обикновено обучавал хибрид от конопка на пеещ славей. Негови птици са получавали най-висока оценка на конкурси. Известни са още Стоян Петков /Тане Шпинта/,Борислав Лазаров, Александър Георгиев и Васил Методиев.
За да се разкрие докрай нашия стремеж и любов към кафезните птици, бе издадена книга за канарчето с автор Никола Грудев. Тя изигра положителна роля за развитието на канаровъд-ството в България. По-късно, през 1987 г. Никола Грудев издава втора книга. Тази литература и досега служи като помагало на лю-бителите. Никола Грудев е роден през 1915 г. в Пловдив. Завър-шва френски колеж. От ранна възраст се увлича по кафезната ор-нитология. Човек с голям авторитет не само у нас, но и в чужбина, където има публикувани негови статии. Стреми се да създаде национално движение на любителите на кафезната орнитология.