Развъждане на хибриди.Междувидови ( бастардни ) и вътрешновидови кръстоски

Prof. Werner Stanek
Превод-Д-р Б.Велев кбн
Прастара мечта на човека е да отглежда в дома си една добре оцветена, добре пееща и издръжлива птица. Именно това го е накарало още от древността да отглежда и развъжда хибриди между канари и диви птици от семейство чинкови /carduelidis/. Според моето скромно мнение, всичко това по никакъв начин не противоречи на моралния кодекс на любителите на птици. Създаването на хибриди е било на почит от много години, но все пак се налага едно разясняване или по-точно уточняване на това понятие.
Говори се за размножаване на хибриди – бастардно размножаване, чинково хибридно размножаване и т.н. В същност, става дума за създаване на хибрид /бастард/ мелез, кръстоска от две различно-видови птици в семейство чинкови. Това уточнение е важно, защото бастарди са и кръстоски между две породи /раси/, следователно подвидове /пример: негри, жълти, бели/ и те са плодни. Една голяма част от враговете на хибридизацията смятат, че при размесването на гени в резултат на доместикацията, се нарушават морални принципи. Това не е така, защото в свободната природа кръстоските на отделни подвидове са фертилни и това сигурно има своето значение.
По друг начин стои въпросът с хибридизацията при чинковите. В DKB /германският съюз/, където е забранено размножаването на хибриди от един и същи вид /хибрид от щиглец с хибрид от щиглец/. Разрешено е само кръстосването между два отделни вида. По този начин се подсигурява, че получените приплоди са инфертилни и не се нарушава законът за биологичната чистота на видовете. Тази хипотеза първо-начално бе проучена от проф.Тим Биркхед от Зоологическия институт към Алфред Дениския Университет, USA. Целта на експеримента бе доказването на стерилитета на хибриди, получени при близки до природата условия. В Германския канаровъден съюз DKB е създаден “Codex pro species” 2001 г., който защитава чистотата на вида и е съобразен с природозащитните закони на страната. Едно много голямо изключение е фактът, че хибридите от канарче с венецуелска скатия са фертилни. А то, от своя страна, бе много рационално експлоатирано. Тук имаме казуса, че птици от два различни вида дават плодовито потомство. Това е почти невъзможно за осъще-ствяване в природата, а става само при доместицирането на птиците.
Венецуелската скатия има своя биотоп на американския континент, а дивото канарче живее на Канарските острови. При естествени условия, срещата на двата вида е невъзможна.При определението за “вид”, към неговата дефини-ция се включва, че при съешаване на два индивида от различни видове, в случаите, когато е възможно да се получи приплод, той е инфертилен /безплоден/. Това явно не е в сила при чинковите птици.
Понятието мелез отговаря на бастард, а според лексикона на Майер, това са живи същества с генетично различни родители. А нима ,ние не сме такива, защото гените на нашите родители са винаги различни. Казано по друг начин, какъв е смисълът за поддържането на чистотата на вида.
Според законите за защита на природата е забранено пускането на свобода на получени мутанти вътре във вида /без щиглец/. Но дали има реална опасност от това? Могат ли мутантите да преживеят в природата? Най-вероятно – не.
Чрез водене на контролируеми развъдни книги се контролира инбридинговата депресия, за да не се стига до израждане и патологичните изменения да бъдат редуцирани до минимум /Внимание! При създаването на българското певческо канарче!/
От друга страна отдавна е известен благоприятният ефект при вътревидовата хибридизация /бройлери/, кръстосване на отделни линии. Получава се бърз растеж, повишена обмяна на веществата, висока про дуктивност, резис-тентност към заболявания. Тези промени се обозначават като хетерозисен ефект, чрез който се консолидира статусът и виталността на вида.
На практика, това става и в природата – адаптирането на вида към студоустойчивост. Пример: съешаване, кръстосване на вида Carduelis hornemani – полярна елшова скатия, с вида Carduelis flamme.
От научна гледна точка, хибридите в никакъв случай не могат да се възприемат негативно. Напротив, броят на генните комбинации се увеличава, нарушава се броят на хомозиготните алели и по този начин се редуцира броят на патологичните изменения. Екстремно хомозиготните живи същества са продукт на близкородствено размножаване, а негативите от това са добре известни.
Още нещо за противниците на хибридизацията. От 1990 година официално е обявено, че нито един вид от семейство чинкови не е застрашен и не подлежи на специална законова защита. Ето защо, най-много любители на хибриди се намират сред отглеждачите на чинкови птици. Една оптимално отглеждана и хранена чинкова птица, по време на размножи-телния сезон, възприема без проблеми видово чужди партньори. В този смисъл, птица от семейство чинкови може да бъде използвана в две посоки, както за кръстосване с вече одомашненото канарче, така и за междувидова хибридизация.
Остава неясен още един въпрос. Защо този тип хибриди /според закона/, трябва да носят на крачето си пръстен, обозначаващ застрашените от изчезване птици. Тази формалност много затруднява изложителите на хибриди по изложбите. Промените в този неадекватен закон се наложителни и не търпят отлагане.
По-различно е положението при хибриди, които са плодни и могат да се появят и в свободната природа. Става дума за финките /Estrildine/.
Много интересно при доместикацията на чинковите птици е затвърдяването на цветовите мутации. Тук човекът се възприема като “новосъздател”. Такива мутации, много вероятно, възникват и в природата, но те са много нестабилни, а вероятността да се затвърдят е малко възможна. Само при условия на доместикация и целенасочено развъждане, мутиралите при дивите птици гени могат да консолидират. Селекционерите изключват възможността от панмиксия – свободен избор на партньор в една голяма популация, както в природата. Те определят развъдните двойки на базата на фенотипа.
Няма никакво основание да бъде забранявано селекци-онирането на хибриди, респективно мутации на диви форми. Каква опасност носи това, като например катъра /от кон и магарица/ или мулето /от магаре и кобила/?
Съешаването на канарче с канарче винаги води до получаването на ново канарче, като е необходим определен опит и познание, за да се получи желан резултат при селекцията. Неизвестността при хибридизацията с диви птици и непредсказуемостта на резултатите, води до определен хъс при работата в тази насока. Като основна задача, селекци-онерът на хибриди си поставя получаването на по-голям брой приплоди, които да са съвършени в своето оцветяване и да имат по-добра форма от тази при канарчето. При съешаването на диви птици с фигурно-стойкови канари се получават хибриди с много интересни форми, които имат своя индивидуалност и неповторим фенотип. Именно затова, при хибридизацията не могат да бъдат въвеждани стандарти.
Всеки отглеждач на хибриди тръпне в очакване да получи нещо ново и неповторимо, а хъсът се увеличава от факта, че съешаването на различните видове е доста трудно и изисква определен опит.
Често пъти, фантастично оцветените и много витални хибриди съчетават в себе си особеностите на два, понякога твърде различни вида /например канарче и кръсточовка./За мъжките представители от тази кръстоска се твърди,че могат да дават поколение/ .Развъдчиците са наясно, че при хибридизацията трябва да минеш през много незаплодени яйца, умрели ембриони и други трудности, за да получиш накрая един красив екземпляр, който да ти донесе удовлетворение.
Науката също има голяма полза от работата на любителите, по отношение на хибридизацията. Така настъпва едно пренареждане на систематиката, както и по-точното определяне на степента на род-ство между отделните видове. Наблюдението на поведението, социализирането, взаимоотношенията при съешаване, “сватбените” ритуали, също са един много интересен елемент при научното познание. Експерименталната генетика също извлича своите ползи, определяйки фиксирането на дадени алели върху генните локуси на канарчето.
Много е важно, когато започнем да се занимаваме с хибридизация да имаме определени основни понятия в областта на генетиката, защото често пъти получаваме случайни птици, които добиват своята стойност, едва когато попаднат в ръцете на опитни селекционери.
Работата с хибриди може да бъде определена като едно стъпало на практичната генетика, което дава своя неоценим принос към теоретичните постановки. В тази връзка, селекционер на хибриди смело може да бъде наречен “хобиизследовател”.