петък, 16 януари 2009 г.

Анатомични и физиологични фактори,определящи песента на канарчето



Д-р Б. Велев кбн
Материалът е подготвен по данни от книгата на Харалд Фуск
I.Сиринкс - инструментът на песента.
Комуникацията и обменът на жизненоважна информация в животинския свят съществуват от милиони години. Сигналите,необходими за оцеляването на всеки един вид се предават чрез химически вещества,биоелектрични полета,акустични звуци. Най-примитивни тонове издават паяците,раците и щурците.Амфибиите и бозайниците комуникират чрез звуци издавани от ларинкса.Те се образуват в резултат на трептене на гласови струни. Певческите птици използват друг гласов инструмент,наречен СИРИНКС.Той е далеч по-сложно устроен от ларинкса. Намира се в горната част на гръдния кош,на прехода между трахеята и бронхите.Състои се от множество тъпанообразни мембрани,разположени в стените трахеята и в началото на бронхите.Контролира се от тънки мускулни влакна,свързани с гръдната мускулатура.Те са чифтни, цилиндрично разгърнати и според степента им на обтегнатост се контролират силата и честотата на издаваните звуци.Мембраните могат независимо една от друга да трептят и по този начин дават възможност на птиците едновременно да издават различни звуци (важен елемент от песентта на канарчето тимбрадо).Сиринксът е обграден от въздушни мехури , играещи ролята на резонатори и усилватели на звука.В гърлото и въздушните тръби тези звуци се модулират и отново се усилват.Възможностите на сиринкса са впечатляващи.Той може да възпроизвежда тоналности от 6 до 8 октави с продължителност до 15 минути.Ако на нас хората е невъзможно да чуем нещо от един километър и още по-малко да го разберем,то за малките певчески птици това въобще не е проблем.Това е един изключително важен факт,с който трябва да се съобразим,когато обучаваме нашите канарчета и хибриди.Става въпрос за силата на звука на записа,който ще използваме за "импринтинг"-новата музикална матрица,с която те ще бъдат обучавани.

II.Приемник на звука – птичето ухо.

Комуникацията между птиците се осъществява чрез произвеждане и възприемане на определени звуци.Външното ухо на птиците се състои от къса тръба,без ушна мида,покрита с пера.Следва тъпанче –тънка мембрана , разделяща външното от средното ухо,което включва малка “пещера” с налягане,поемащо се от тъпанчето.По този начин достигналите до него трептения се усилват и се предават на вътрешното ухо ,където се поемат от базиларната мембрана и се превръщат в нервни импулси.Птиците притежават къса базиларна мембрана с по-гъсто разположени сетивни клетки,а от там и възможността за възприемане на по-слаби сигнали.Най- високата чувствителност на човешкото ухо е от 80 до 400 херца.Оптималната възприемчивост на канарчето е от 3 200 до 4 000 херца. При вълнистите папагали 2 000 херца е долната граница ,а горната 14 000херца.Другите папагали чуват оптимално в параметрите на човешкия слух.
Долната граница на възприемане при канарчето е 1 100херца ,което означава ,че то не възприема човешкия говор.Горната граница на възприемане на звука при него е 10 000 херца.Разделителната способност на слуха при канарчето е 0.3 %, което ще рече,че в такива граници могат да различават два отделни тона .Определянето на посоката от която идва звук а е също добра –20 градуса.Например женската на горската чучулига може да различи до 200 тона в секунда от песентта на мъжкаря.
Прецизността на слуха при канарчето също е много голяма.

III.Тайните на софтуера на птичата песен.

За повечето хора песента на канарчето е обикновенно приятно чуруликане.Човешкото ухо не е в състояние да раздели една така бърза поредица от звуци ,която се издава от пеещото канарче.В подобно състояние изпадаме и при гледане на кинофилм ,състоящ се от много единични кадри ,които се прожектират много бързо и нашият мозък не е в състояние да ги "види" поотделно - така ,че вследствие на този "недостатък" ние виждаме движещи се фигури т. е. можем да гледаме филми.Доказано е,че песента на канарчето трябва да бъде забавена около 10 пъти,за да може човек да възприеме всички ноти.

IV.Графично изобразявяне песентта на канарчетата

Първоначално песентта на канарчетата трябва да бъде записана на качествен магнетофон с помощта на насочващ се микрофон,ограничен с параболен рефлектор с диаметър 60 см. Ако записа се прави в стая, то стените и трябва да бъдат облицовани със звукопоглъщащ материал,за да се избегне ехото .За честотен анализ се използва уред,наречен соногра.Принципа на неговото действие се състои в това ,че на него се отчитат две оси , х и у,по които се измерва честотата и плътността на звука Съвременните методи на това отчитане стават с помощта на компютри.

V.Срички,турове,строфи.План и плановост на песента.

Наблюдавайки графиката на сонограмата на песента на канарчето,установяваме,че тя не се състои от произволно съчетани звуци, а е изцяло структурирана и представлява поредица от чисти и напълно отделни тонове.В репертоара си канара използва 20-40 ноти, по-точно казано лайтмотиви,наречени теоретично срички. Те стоят в основата на неговия език,подобно на нашата реч.
От/1/ глеж/2/ дай/3/ те/4/ са/5/ мо/6/ доб/7/ ри/8/ пти/9/ ци/10/
Като пример може да бъде даден японският език,който се състои само от 50 срички.
Най-големият импровизатор сред птиците-славеят,използва само 24 срички.При някои тропични пойни птици броят на сричките достига 300.В тази връзка ,спокойно можем да кажем,че канарчето е един посредствен певец,що се касае за певческата му даденост. Типично за неговата песен е повтарянето по няколко пъти на отделните срички ,след което преминава към следваща,все едно слушаме говора на заекващ човек.
И,и,и, / то,то, то,то, / ва,ва, / из,из,из,из,/ глеж,глеж,/ да,да,да,да,/та,та,/ ка,ка,ка,/ Повтарящите се срички се наричат турове. От различните турове птицата изгражда своите строфи .Разбира се не всяка птичка може да бъде един Павароти.Има и много посредствени чалгаджии.Репертоарът и възможностите на всеки един канар са различни. Тези дадености от една страна се унаследяват ,но както ще видим по-нататък се и заучават.Освен разнообразието от различните тоалности на сричките,от голямо значение за качеството на самата песен е и техният строеж и тяхното времетраене.Установено е че,продължителността на паузите между туровете варира сравнително малко /0.02-0.7 сек./,като повече от половината паузи са в обсега 0.08-0.16сек.

VI.Никой не се ражда готов майстор.

Всяко обучение се нуждае от технологично време.Така е и при певческото обучение на канарчетата, които развиват способностите си постепенно.След като се излюпи напролет, малкото пиленце започва да издава първите си тонове.Те по никакъв начин не могат да бъдат оприличени с песен,а по-скоро са писукане.
1.Субпесен. Канарчатата започват сериозно да се занимават с изучаване и запаметяване на песента от 30-40 ден след излюпването./Този период продължава до започване на бебешкото линеене/първата смяна на перушината / и е наречен СУБПЕСЕН.Тя може да се сравни с бебешкото бърборене,което е опит за подражаване на човешкия говор.В този момент от своето развитие, птиците разполагат с много малък набор от срички,които са аморфни,без ясна структура и последователност.Те не могат да повтарят равномерно сричките,което ще рече,че не могат още да изпеят турове.Песента е изключително тиха и приглушена.
2.Пластична песен. Две седмици,непосредствено след първата смяна на перушината,канарчетата са напълно тихи. Някъде между 70-90 ден от излюпването,започва втората фаза на тяхното обучение която се нарича ПЛАСТИЧНА ПЕСЕН.Тя трае до 150 ден и това е времето, когато репертоара значително се подобрява, но все още формата на отделните срички е променлива.Канарчетата са в състояние да изпяват първите турове.Това е и периодът,в който канарчетата са най-възприоемчиви да заучават елементите на песента.
3.Ювенилно /младежко/ есенно пеене. В този период канарчетата вече са сменили перушината си и навлизат в третата фаза,наречена ювенилна,есенна,която трае до 250 ден от излюпването.Сега е времето, когато се разкриват талантите на певците.Някои добри птици разполагат с репептоар от 50 срички и разпределението на паузите е равномерно,което придава ритмичност и завършеност на песента.
4.Пълна песен. На следващата година през януари-февруари,около 300 ден от живота на птиците,те достигат върховата си певческа форма .Това е и времето за повеждане на конкурси и състезания.Едва тогава канарчетата са приключили своето обучение и репертоаът им е стабилен.При качествените певци той обикновено включва 40-50 елемента,които трябва да бъдат изпявани равномерно.Наближава и размножителния период!И тук могат и обикновено се появяват роладите,типичен елемент в езика на канарчетата,който представлява многократно повторение на едни и същи срички.
Трябва да се знае че една част от песента на канарчетата е вродена,но успоредно с тази част от голямо значение е и индивидуалното учение.Схемата на песента ,а именно строфите с определени тонове и ритми са генетично фиксирани,докато финните структури на песентта се заучават.Чрез слуховия си апарат птицата събира познание за своята индивидуална песен.Особенно важно за младото канарче е песента на баща му,но младите птици научават и нещо от другите мъжки,както и от свои връстници /обикновенно най-лошото/.Сричките се различават по тяхната финна структура и това определя звученето на песента.Подобна е ситуацията с човешките диалекти при различните езици. Някои финни структури на песента могат да възникнат в резултат на подражаване,а самата птица е в състояние да импровизира и да прави различни съчетания от отделните заучени срички.Това е и най- ценното качество при певческите канари, които по неповторим начин съчетават заучените елементи на песента и съхраняват своята строга индивидуалност .

VII.Какво става с песента в течение на годините ?

Знаем,че човек не може да разчита на еднократно обучение,което е получил в детските си години и трябва непрекъснато в продължениена целия си живот продължава да се учи. Темповете са различни в отделните фази. Най-много се учи и запаметява в детската и в юношеската възраст,а по-късно придобитите знания се доусъвършенстват и обогатяват. Същото важи и за канарчетата.Както вече казахме върховата си песен певците достигат в периода до началото на размножителния процес.Това ниво на пеене,като качество,а не като времетраене канарчетата запазват до края на размножаването.
1.Есенна песен.
След приключване на размножителния период за нашите певци започва Рефрактерната фаза /невъзприемчива 8.Тогава птиците пеят все по малко,докато настъпи пълно затишие. След втората смяната на перушината,в края на лятото и началото на есента,канарчетата започват да пеят друга песен нареченна есенна. Тя е много по-пластична в сравнение с върховата песен през размножителния период,което на практика означава,че липсва плановост или/структура на изпълнението/ и отделните елементи са много по променливи. Паузите са различно дълги и съотношението на туровете,спрямо отделните елементи наклонява значително към последните. През зимата и началото на пролетта песента започва да се стабилизира и в началото на размножителния период достига върховата си точка.Много често втората година сякаш песента е променена.Някои срички са същите,но други определено са различни. За наша изненада чуваме съвсем нови мелодии,което показва,че канарчетата са в състояние да променят песента си. Ето защо те принадлежат към птиците,наричани от учените - OPEN-ENDED LEARNERS* или възрастово независими ученици.Т.е. птици,при които периодът за заучаване на определени мелодии не е строго фиксиран. Съществува и друга група пойни птици,които са в състояние да заучат песен само до определена възраст.Те спадат към групата на CRITICAL PERIOD LEARNERS* или възрастово зависими ученици.Типичен техен представител е зебровата финка.

VIII.Хардуер на песента или анатомично-физиологичната даденост на канарчетата, осигуряваща песента.Фабрика на песента.
Песента на птиците се контролира и управлява от мозъка,който се е развивал постепенно в процеса на еволюцията.При птиците имаме пет морфологично и физиологично различни субстанции мозъчно вещество.Това са заден мозък,малък мозък,междинен мозък,среден мозък и голям /преден мозък.Всеки от тях има своя определена функция и задача.Важно е да се знае,че птиците възприемат света по различен от бозайниците начин.При тях най- добре са развити зрението и слуха.Доказано е,че те могат прекрасно да различават цветовете.Миризмите при тяхса без значение. За разлика от бозайниците при птиците са силно развити базалтните ганглии.Именно те са отговорни за комплексните функции - размножаване , търсене на храна,движение и ориентация.Мозъчната кора е по-слабо развита и няма директна връзка с гръбначния мозък.Всичко това означава,че птиците в това число и канарчетата нямат индивидуално поведение,а са по-скоро зависими от стереотипни реакции.Средния мозък е добре развит и е отговорен за зрението.Малкият мозък определя равновесието,кординацията на движение и летенето.Всички други функци в това число и песента се определят от главния мозък.Той при папагала ара е осем пъти по голям от този на кокошката.Комплексни психични възможности се наблюдават само при папагалите,гарвани,кълвачи и бухали.

IX.Градивни елементи на мисловния апарат.

Мозъкът е изграден от нервни клетки -неврони,които са свързани помежду си в сложна мрежа,в сравнение,с която компютът е твърде примитивен.Тази мрежа произвежда,провежда и направлява електрични импулси .
Контролиращата система за песента на канарчето е открита от професор Нотенбом Той установява,че песента се управлява не от целият главен мозък,нито от отделни разпръснати в него клетки,а от група неврони,разположени в главния мозък,средния мозък и продълговатия мозък.Тези формации ясно се различават от околните тъкъни.Певческите центрове са свързани помежду си с нервни влакна в строга хирургическа подчиненост. Сигналите се предават последователно,което ще рече,че при отпадане или повреда на един елемент спира да функционира цялата организация.
NIF е най високата инстанция,но тя все още не е достатъчно задълбочено проучена.По настоящем се предполага,че именно тя е отговорна за тактовете на песента.NIF изпраща заповедите си към NVC /висок вокален център/ важен с това,че получава много информация,след което я разпределя,в това число и тази от слуховия център,особено важна за заучаването на песента.NVC изпраща сигнали до следващия по ранг център RA, отговорен за репертоара на песента.Той от своя страна изпраща заповедите си до nXIIb и nXIIstq,командващи достъпите до трахеята и целия певчески апарат-сиринкс.Веригата еферентните и аферентните връзки са добре изучени,но те са твърде сложни и не са толкова важни наза обикновенния любител практик.Важно е да се знае,че системата за регулиране песента на канарчето е напълно развита едва на 240 ден от рождението му . По нататък ще изясним,че това развитие се контролира от хормоните.При мъжките канари центровете,контролиращи песентта са видимо по-големи и развити,от което следва обяснението,защо женските птици не пеят.

Х.Певческите центрове по време на годишните цикли.

Големината на певческите центрове се променя по време на годишния цикъл.Този феномен се наблюдава и при двата пола.HVC центърът при канарите е значително по-голям през пролетта в сравнение с есента .От тук и простичкия извод,че през периода на активно функциониране масата се увеличава .

XI.Управление и контрол на песента.Бавните пощальони -хормоните.

Напоследък все по-често слушаме за значението и влиянието на хормоните.Те играят особенно важна роля и при оформянето и контролирането на песента на канарчетата.Ето защо ще кажем и няколко думи за тяхната същност.
1..Задачи на хормоните.
Заеедно с нервната система,хормоните играят особено важна роля при комуникациите и управлението на тялото.Няма животинска група,при която хормоните да не са от значение. Последните се отделят от специални органи,наречени ендокринни жлези.За да достигнат всички части на тялото,те се разпространяват,чрез кръвоносната система,като контролират растежа или активността на клетките.Тяхното количество е изключително ниско и обхваща милионна част от грама.Хормоните са биологичните информатори,които по строго специфичен начин регулират обмяната на веществата.Хормоналната регулация в сравнение с нервната е много бавна.
2.Ендокринни жлези.
Както вече казахме,хормонпродуциращите клетки представляват жлези,секретиращи подобно на слюнчната жлеза.Те нямат специални канали и директно отделят продуктите си в кръвния поток.Съществуват друг тип клетки,които са видоизменени неврони, секретиращи адреналин и норадреналин.Тези неврохормони влияят директно върху нервната регулация.Една от най важните жлези с вътрешна секреция е разположена в мозъка и се нарича ХИПОФИЗА.Тя отделя хормони,които сами по себе си контролират хормоналната активност на други ендокринни жлези.

3.Стероидни хормони
Връзката им с птичата песен е от голямо значение и то предимно тестостерона.Той се продуцира от гонадните клетки е тестисите,яйчниците и надбъбречните жлези. Съществува пряка зависимост за нивото на тестостерона и дължината на светлинния ден, състоянията на стрес и наличието на полов партньор Друг важен регулаторен хормон е естрадиола.

XII.Годишен цикъл на хормоните.

Нивата на хормоните се променят в същия ритъм,както и песента.Техните количества са свързани с половото поведение и мътенето.Най-добре са изследвани хормоните тестостерон, дехидротестостерон,бета естрадиол,прогестерон,лутеохормон пролактин.В концентрацията на тестостерона в кръвта на мъжкото и женско канарче не са открити големи различия до 235 ден от живота им.Неговото ниво е много ниско и се предполага,че той няма участие в контролирането на песента.
При прогестерона по принцип нивата са по-високи при женските птици,но разликите не са много големи.Най-много прогестерон е открит по време на яйценосенето.Нивата тестостерон при двата пола е най-високо през периода,когато започва линеенето /смяна перушината /.Тогава мъжките се намират във фазата нана субпесен.През периода размножаване,количеството нана прогестерон при мъжките е много високо,докато при женската то остава непроменено.В младежката им възраст,естрадиола при канарите не се променя съществено.При мъжките птици в периода на бебешкото линеене той силно се покачва.Този период съвпада с пластичната песен.След това нивата спадат силно и отново се покачват,като достигат най –високата си стойност в периода на линеенето.Това е времето на есенната песен.По време на мътенето нивото на естрадиола при женските и мъжките канари остава без промяна.Увеличаването на светлинния ден е белязано с повишаване на LH /лутенизиращ хормон/.По това време се откриват и най-високите стойности на естрадиола.При всички птици нивата на LH и естрадиола вървят паралелно и са свързани с мътенето.Нивото на естрадиола в началото на развъдния сезон определя поведението на строежа на гнездото,след като гнездото е готово неговото ниво силно спада. Тук е мястото до вмъкнем, за женските канарки,които оскубват перушината на малките за правене на гнездото.Най-важният ” родителски “ хормон е пролактина.В тази статия няма да се спираме на него,защото той няма пряка връзка с основната ни тема-песента на канарчетата.
Преди замътването на яйцата,стойностите на пролактина при женските канарки са много ниски,но в периода на мътене те се увеличават и достигат максимума си.По времето хранене те постепенно спадат и приемат първоночалното си положение.Точно обратното се случва с хормона LH.Когато пролактина отива нагоре LH стойностите спадат и обратно.При строежа нана гнездото LH остава висок и е такъв до снасянето на яйцата.Вероятно пролактина стопира отделянето на LH и свързаните с него стероиди,което от своя страна обяснява ниските нива на последните по време на мътенето.При младите канари пролактина отсъства в кръвта,но стойностите на стероидните хормони са високи .В края периода на хранене при мъжкия се понижава количеството на пролактина при което отпада блокирането на стероидните хормони /тестостерона/ и се отчита повишен синтез. Започва второто мътене.При мъжките птици от видовете,които участват при мътенето яйцата,като например гълъби,нивото на пролактина е високо.При канарите,които участват в храненето на малките пролактина се вдига едва след излюпването.Това ще рече : високо ниво на пролактин –добри храначи.А можем ли да добавяме пролактин в храната по време на размножителния период?Да,но по определена схема,сварзан с носители на хормона от аминокиселинен характер.

XIII.Връзката мозък- хормон – песен.

Вече знаем основните неща за песента на канарчетата,как тя се структурира,как се развива в различните периоди от живота им.Разбрахме и,че в мозъка се образуват формации,представляващи своеобразен център за контрол и регулиране на пеенето, подаващ своите сигнали до сиринкса-органът за пеене.Наясно сме вече за командната роля на хормоните и постепенно достигаме с разбраните и изучени досега данни,към същността на тази разработка,а именно - взаимната връзка на тези сложни механизми,обуславящи прекрасната птича песен.
От гледна точка на биологията и съвременната медицина мозъкът е орган,който се развива и през всяка една определена възраст в него настъпват промени и част от функциите му постепенно отслабват.До колко това касае и мозъка на птиците? Смело и категорично можем да твърдим, на базата на изложените до тук данни,че настъпващите процеси преустройство се отразяват и върху системата за контрол на песента у птиците.Със сигурност съществува пряка връзка между хормоните,мозъка и неговите певчески центрове.Така например някои автори приемат,че големината на певческите центрове са зависими от обема на репертоара на дадения вид птици.Мъжките канарчета с много богата песен притежават значително по-голям НVС-център в мозъка си.Но не е редно да се правят прибързани заключения,защото както ще видим по-късно,чрез третиране с тестостерон,може да се повлияе на певческото поведение,като веднага се установява и промяна в обемите на мозъка.

XIV.Хормон----- Система за регулиране на песента -------Сиринкс------Песен

Тук трябва да отбележим,че нещата не са толкова прости,защото експериментите показват, че птици с малко тестостерон в кръвта си,показват висока мотивация към пеене.Вече е установено,че в сиринкса има рецептори за тестостерон,което предполага и една друга схема на действие.Високото ниво на тестостерон се възприема от сиринкса,който изпраща по аферентен път сигнали до центровете за регулиране на песента.


Цнтър за РП
----------
----- Сиринкс ----------О------------Хормон
Пеене

При канарчетата половата зрялост настъпва по-рано от календарната година,но възрастта за размножаване не трябва да бъде преди птиците да навършат 12 месеца.Тук е важно да отбележим,че канарите имат полова зрялост и размножителна зрялост,които не са едно и също нещо.
Много важен момент от развитето на птиците е така нареченият рефрактерен период,през късната есен.Тогава все още дългият ден може да подтикне канарите към размножаване- /след смяна на перушината /.Важен фактор тогава се оказва хипофизата,която блокира отделянето на гонадотропин и по този начин се предотвратява излюпването на млади птици,през зимния период,който е напълно неподходящ за това.Хипофизата посредством лутео хормона и фоликуло стимулиращия хормон,стимулира растежа на гонадите /яйчник,тестис/ и от там отделянето на стероиди.
Следващият период за мотивиране на мътене и размножаване,включва поведенчески танц и песента на мъжката птица.Снасянето и готовото вече гнездо включват родителското поведение,като мътене и взаимно хранене.
Както вече споменахме HVc центъра в главния мозък на канарчето притежава рецептори за естрогените и чрез тях хормоните регулират растежа на HVС и индиректно всички останали центрове,свързани с пеенето,които не притежават рецептори за хормони.Този феномен се нарича индиректна хормонална зависимост.
При канарчетата е доказано,че още в ранната им възраст,те притежават естрогенно сенсибилни клетки в HVС /определяме го като главен контролен мозъчен център регулиране и контролиране на песента./Около 60-100 ден от живота на нашия певец, HVС центърът е достигнал своя окончателен размер.Всяка по-късна промяна в обема HVС - центъра за контрол на песента се дължи на влиянието на тестостерона,оестродиола и други хормони на метаболизма.
През есента една част от HVС центъра се изгубва,поне неговата периферия/кора/.Настъпва известно “разкъсване “ на нервната мрежа,което води до предположението,че именно този факт се дължи нестабилната песен нана канарчето.
Експериментите проведени с хормони,вкарани по изкуствен начин в организма,доказват,че именно те са едни от основните медиатори на песента на нашите любимци.Затъмняването и храненето,косвенно влият на тези функции,чрез стимулиране отделянето на различните хормони .
Задълбоченото познаване на тези механизми дава възможност на интелигентният селекционер да вникне в същността на процесите и познавайки ги сам да си изгради схеми за работа.

XV.Всичко е манипулация.Шампиони – резултат от употреба на допинг.

На всички е добре известно,че не малък брой от спортистите използват допинг и по този начин те удвояват,или най-малкото,силно увеличават своите физически възмжности.Много голяма част от стимулиращите медикаменти се базират на тестостерона,който не само води до уголемяването на мускулната маса,но и до порастване на бради и поява на дълбоки и плътни гласове.Типичен пример за това бяха плувкините от бившата ГДР,които говореха като мъже,но в крайна сметка тяхната задача бе не да пеят хор,а да плуват и резултатите бяха на лице.
Учените решиха,че щом този метод помага при човека,той ще бъде полезен и при канарчетата.Те третираха млади мъжки след 60 ден с тестостерон и постигнаха забележителни резултати при пеенето.Както вече знаем в този период канарите са в състоянието на СУБПЕСЕН и са им необходими още цели 8 месеца, за да навлезат в периода на върхова изява.Репертоара на птицата обхваща 20-30 различни срички и може да се състезават с възрастни мъжки канари.Стимулираната песен е стабилна и съдържа ясно обособени турове.При по-нататъшни експерименти бяха третирани канарчета в още по-ранна възраст/след 40ден /.Резултатът след 20 дневно даване на тестостерон доведе до песен сравнима с есенния период.От тук следва изводът,че постигането на качествено пеене е свързано с правилното третиране и познаването на специфичните хормонални реакции,които се извършват в организма на птицата.

XVI.Мозъкът на канарчетои заучаване на песента.

Независимо ,че в периода на третиране с тестостерон /60 ден / центърът за контрол песента в главния мозък все още не е напълно развит птицата е в състояние да заучава песен.Това показва,че проекцията на един тур от песента е заложен още от песента бащата.Чрез тестостерона само става едно активиране на паметта на птицата,която възпроизвежда запаметените в най-ранно детство мелодии.От тук отново се връщаме към ролята на наследствеността и необходимостта от сериозна селекция за постигане на гарантирано добри певчески резултати.

XVII.Допингът променя поведението и мозъка на канарчето .
Като заключение може да се каже,че песента на нашите канарчета е дълъг еволюционен процес,а механизмите за нейната регулация са изучени в най-общи линии.Ако се върнем към първата част на нашата разработка,трябва да кажем,че в песента си канарчето говори заеквайки/повтаря различен брой пъти отделни срички ./Тези срички то заучава чрез слушане на песента на баща си и неговите съседи.
Какво ще стане ако баща му е “Българин “,а яйцата са подложени на “Белгийска майка Малиноа”? Малкото осиновено "българче" ще научи ли само белгйски /френски/ или при проговарянето си ще запее на български ?"Моето лично/ Д-р Борис Велев кбн / мнение е,че подложеното "българче" ще пее един ужасен български с френски акцент като мога и генетически да се обоснова.Децата на това българче съешени с белгийки и живеещи в белгийско обкръжение все повече ще пеят на френски,но вече с български акцент.
Нещата стоят по-същия начин,когато малките канарчета слушат Големия Учител - СЛАВЕЯТ. За тях първоначално неговият език ще бъде неразбираем, но защо да не му подръжават,поне по акцент и ритъм.При правилно обучение,което включва много елементи и е в повечето случаи професионална тайна,някои канарчета проговарят славеев език.Как да затвърдим това тяхно умение и да го предадем на децата им ?Трябва да четем много и да разберем правилата на генетиката и тези на селекцията.Само тогава можем да имаме успех.
_________________
Знанието води до успехи !

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.