сряда, 14 януари 2009 г.

ГЕОРГИ КОСТОВ - Гого Фърча /из спомените на Г.Каров за някои изтъкнати канаровъди-легенди/





Написа Любо Динев/Материалът е предоставен от г-н Г.Каров
Между нас, любителите канаровъди, наред с постиженията в отглеждането и развъждането на различните породи, много малко се говори за първите стъпки на старите любители, за техния трънлив, но много колоритен път. Сега, когато и аз съм остарял и болен, искам да разкажа за една такава личност, дълбоко уважавана и тачена навремето, а същевременно порицавана и критикувана. Кой всъщност е Георги Костов или Гого Фърча?
”Той бе Гого Фърчолето,
лови птици пролет, лето,
да работи не обича,
по чучулиги, славеи тича.
Щом е пролет тук дошла,
грабва старата торба,
там са старите капани,
позакърпени, продрани...”
Между колегите канаровъди, събрали се на малки или големи групи да разискват някакви проблеми по канаровъдство, сега, а и преди много години с името на бай Гого веднага се появява дискусията какъв е бил той. Едни го считат за основоположник на песента на канарчето, съчетана със славееви, чучулигови, дроздо-косови трели в изпълнението на безпородното канарче, други го отричат. Но за мен той е основоположник на този вид пеене. Говоря за периода преди 50-60 години. Неговите постижения за това време бяха уникални, новост в песента на канарчето. Тогава нямаше подбор от класни породи, работеше се с местни канарчета. Но, ако говорим как и при какви условия работеше, това е дълга тема. Целта ми е да разкажа за няколко прекарани с него незабравими излета в природата, за лов на диви пойни птици, които той използваше в обучението на канарите. Ще гледам да си спомня за някои сбирки, съобразно с годишните времена.
ЧАСТ І На лов за чучулиги
Годините минаваха, но ние не мирясвахме. Много пъти напразно чакахме да се повтори такова време. Тогава решихме да сменим так-тиката. На една от нашите срещи Гого се изправи и със своя гръмък глас рече: «Край, братлета! Започваме по нов начин да се снабдяваме с чучулиги. Планът е следният: отиваме сред нивите тогава, когато житото е покарало. Скриваме се и чакаме. Това е периодът, когато чучулигите ловят чифт и започват да правят гнезда. Ние следим полета на птиците и определяме къде се спускат и от къде излитат. След това започваме да пълзим един до друг, на разстояние по три реда посев и претърсваме земята и израстъците, опипвайки всяка буца и камъче, за да открием има ли нещо подобно на гнезда и яйца. Да се открие гнездо по този начин е доста трудно. Но ние бяхме хора с характер. Повечето пъти се прибирахме безрезултатно, с разранени колене и ръце. Чучулигите са много хитри относно гнезденето. Те никога не падат от високото близо до гнездото. Но има едно нещо, което научихме – там, където е паднала чучулигата от висините, на този ред е нейното гнездо.
ЧАСТ ІІ
На лов за славеи
За славеи сме ходили десетки години. На пролет, всеки излет беше изпъстрен с перипетии. Ето един от тях. Наумил си Гого, че някъде около Своге, по Искърското дефиле са най-добрите славеи-певци. Започна да ме уговаря да отидем да хванем царят на песента. Така една събота решихме да го търсим по Искрешката река. Взехме влака за Своге, а от там – с рейс до Искрец.
Ходейки покрай реката, санаториума и местността “Мечката”, все се ослушвахме за песента на много славеи, но на Гого все не му харесваха. Едни много чавкали, други гласовете им били остри... все имаше някакъв кусур. Така унесени стигнахме високо, а отсреща се виждаше село Брезе. По негово желание решихме да тръгнем към селото, защото имало овце и крави. Той предполагаше, че славеите имат по-богат репертоар, придържайки се покрай реката, а не към боровата гора. Ослушвайки се, ние не обръщахме внимание на времето, а то започнало да притъмнява и не след дълго заваля. Ами сега накъде?! Нагоре-пущинак, надолу-далече е Искрец. Но Гого изпадна във възторг – ето сега вече ще чуем истинската славеева песен. Сега те пеят тихо, нежно, галещо... така взе да ме убеждава той. Не обръщахме внимание как дъждецът започваше да ни мокри. Но въпреки всичко, ние търсехме царя на славеите. При една група малки дръвчета и храсти ние решихме, че тук е това, което търсим. Тихото ромолене на дъжда по младите листа и лекото клокочене на едно ручейче, което се стичаше надолу, се чуваха нежните трели на сла-вея, но понякога сърдито тракащи, сякаш се караше на дъжда. Гого трепереше: “Любе, ето го, това е той!” Внимателно, почти безшумно поставихме три ка-пана, където беше още сухо и се прикрихме в очакване. Но славеят не се движеше много. Унесен в песента си, той продъл-жаваше да пее, а ние мокри треперехме и се питахме докога ще продължава това. Може би около час, а може би и повече продължи всичко това. За наша радост дъждът беше спрял, а ние все така унесени не смеехме да мръднем, докато не ни стресна познатият звук от удара на обръча на единия от капаните върху шперплатовата поставка. Сякаш електрически ток ни удари. Не смеехме да мръднем от страх дали се беше хванал или напразно се е затворил капанът. И докато аз размишлявах, Гого вече прове-ряваше капаните и викаше: “Любе, къде е капанът с дъската?”. Отидох и аз и не вярвах на очите си – славеят се беше хванал.
След малко Гого се зае внимателно да го освободи и прибере. Той никога не носеше преносимо кафезче, а използваше традиционния дамски чорап и торбичка. На дъното на торбичката постла мъх, за да бъде меко и да не се притискат страните на торбичката отгоре. Сложи славея, който беше в чорапа и поехме надолу към Искрец. За наша голяма радост един рейс се готвеше да тръгне за София. Качихме се и след около час бяхме вече в Надежда, пред спирката на трамвай №6. Настанихме се на седалките след това тежко приключение и поехме за вкъщи. Някъде към Централна гара се вдигна голяма врява от изпла-шени гласове. Обърнах се да видя какво е станало. Един мъж обясня-ваше на една жена, че врабче е летяло в трамвая, а всъщност това бе-ше нашият славей. Докато извикам и Гого реагира, човекът пусна славея през прозореца. Всичките ни мъки, умора и емоционални прежи-вявания бяха провалени. Гого едва не припадна. Нахвърли се върху човека и едва не го удуши. Така трагично завърши този лов на царя на славеите. Втори път не отидохме там. Причината за това, което се случи, беше това, че Гого от голяма радост и възбуда беше забравил да завърже чорапа. Славеят при движението си стигнал до края и се измъкнал.
ЧАСТ ІII - За мрави яйца
Аз, жена ми и децата, заедно с едно семейство, решихме да отидем на екскурзия с влака до спирка «Пролет» и от там – до манастира «7-те престола». Не щеш ли, Гого като разбра, веднага се самопокани, като каза, че сега е моментът да пообиколи балкана и да провери за мравуняци. Като стигнахме до манастира, разгледахме го и се разположихме близо до извора, на една полянка. Опънахме трапе-зата на земята и започнахме да се гощаваме, както му е редът в такива случаи. След един хубав разговор, Гого ни напусна, с намерение да разучи района и потърси мрави яйца. Ние със семейството останахме около трапезата. Със смях, приказки и песни, не усетихме как лети времето.
Дори бяхме забравили за бай Гого. И ето, че някъде към 5 часа се зададе нашият герой. В двете си ръце той носеше по една торба мрави яйца. Като ги остави настрана, той седна при нас, за да се подкрепи и отдъхне. Слагайки големи залци от останалото ядене, дъвчеше и непрес-танно говореше, че мравуняците били големи и с много яйца, а мравките-едри, тъмнокафяви и страшно хапели. След около един час тръгнахме за гарата и там постояхме в очакване на влака за София. Влакът, който дойде, беше излетен, със салон-вагони, без отделни купета. Разположихме се добре и приказките се носеха из целия вагон, надер с някои песни. Гого беше оставил торбите под седалката, за да не пречат на пътеката, по която минаваха хора и деца насам-натам. Тъй като влакът беше пътнически и спираше на всяка керемидка, пътуването беше бавно, но никой не обръщаше внимание на това. Всеки беше впечатлен от хубаво прекарания излетен ден. Има една поговорка «Белята не идва сама, без да я повикаш.» След Своге, хората от вагона започнаха да се тупат и пляскат по краката. Мравките от торбите на Гого пълзяха по целия вагон. Хората започнаха да се питат откъде иде това нашествие. За да не се разбере, ние първи се преместихме в друг вагон, а с нас и бай Гого, който сееше мравки от вагон на вагон. Едва дочакали да спре влакът на гара Север, веднага взехме трамвая, за да може бързо да пренесем нашия товар. Не знам какво щеше да стане, ако бяха научили, че истинските виновници за станалото е нашата компания.
С тези кратки разкази искам да разкрия каква непримирима душа притежаваше Георги Костов. Много са преживяванията ми с него и всички са изпъстрени с емоции. Той много добре схващаше, че за да се получи добре пеещ канар, необходимо е той да слуша изпълнението на живата дива птица. Затова бяха тези усилия, на моменти комични. Такъв бе и такъв остана в моето съзнание Георги Костов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.