ОБУЧЕНИЕ НА ПЕВЧЕСКИТЕ ПОРОДИ КАНАРЧЕТА

Автор : Д-р Б.Велев
За да се научат да пеят правилно,всички канарчета, независимо към коя певческа порода принадлежат,трябва да бъдат обучавани и тренирани.Професионалната певческа подготовка дава гаранция, както за успешно явяване на конкурси, така и за доставяне радост на любителите. Тренировъчният период в Европа започва от началото на месец октомври и трае до края на януари. В цивилизованите страни състезанията и певческите конкурси се провеждат най-често през месец февруари. Казано накратко,тренировката при певческите канарчета се провежда на принципа смяна от тъмно към светло и задължително започва след пълната смяна на перушината на младите птици. Тук вероятно някои любители от по-старата генерация ще възразят, но наше задължение е да изложим всички аргументи, базиращи се на данни от обширно проучване, направено върху тази тема. Напълно сме съгласни със схващането, че от самото си излюпване, канарчето не трябва да чува друга песен, освен тази на която сме решили да го учим, но в никакъв случай не приемаме твърдението, че младото пиленце трябва веднага да се поставя на тъмно и да се “малтретира” като непрекъснато му се “набива” дадена мелодия.
Правилният път за обучение на младите мъжки канарчета по наше мнение се състои в следното. След пременаване на новоизлюпените птици към самостоятелно хранене, последните да се отделят в просторни светли волиери, поставени в помещения, които са звукоизолирани от другите птици. В малки кафези при тях се поставят една или две перфектно пеещи стари птици, най-често наричани “учители”. Тези канарчета трябва взаимно да се допълват в своята песен и да нямат никакви нежелани трели - чавкане,ролади и пр. Често пъти ,това на практика е невъзможно и тогава се прибягва до “технически средства”, като магнитофонен запис, уредба с компактдискове, имаща много по-високо качество на звука. Най- новото и съвременно средство е компютърно контролируем запис, който разрешава строго разделяне на отделните строфи, по-често повтаряне на по-трудните от тях, както и възможността в началото силата на звука да е съвсем слаба, в средата да се засилва до необходимия максимум и в края звукът отново да се намалява. Продължителността на озвучаването да не трае повече от 20 минути с последваща пауза най-малко 30 минути. Най подходящото време за обучение е ранната сутрин, ранния следобяд, и привечер. Общото времетраене на звуковата “интервенция” да не превишава шест часа дневно.
Считаме за неправилно, схващането малките канарчета, да бъдат обучавани още от малки на тъмно, при слаба храна. Такъв подход нарушава естествените физиологични и биологични нужди на птиците. Ге не могат да се развият правилно, остават хилави, нежизнени, болнави. Някои от тях действително пеят добре, но тази песен не е “стабилна “ и поставени при нормални услови, заученото бързо се забравя. Такива методи ,най-често се използуват от недобросъвестни любители, поставящи на преден план търговските си интереси.
Както вече споменахме обучението и тренировката на младите певчески канарчета започва от месец октомври, като всяка млада мъжка птица се пуска в малка клетка, наричана певчески кафез.Той се поставя в специално подготвени рафтове така, че птиците да не се виждат помежду си. Пред тези рафтове се спускат полупрозрачни пердета, които затъмнават клетките до “полутъмно”. Канарите се подреждат по щамове, генетически селекционирани и отговарящи на творческите интерпретации и усет на селекционерите. Би било добре да има поне пет птици ,поставени в една колона- една над друга ,така че при евентуален ”брак” да могат да останат четири птици, които да се състезават на конкурсите в ансамблово пеене. Опитните канаровъди, разполагащи с добри певци разполагат най- отгоре по една възрастна отлично пееща птица, която играе ролята на учител. Кафезите всеки тридесет минути се изваждат от затъмнените рафтови ,като се поставят на светло. Най-добре на маса в близост с хора. По този начин канарчетата свикват с ритъма тъмно-светло-тъмно и когато са на светло пеят. На полутъмно птиците престояват половината ден и нощта. През “тъмната“ част от деня им се пускат “техническо“ средство със звуков запис - птича песен, подбрана от любителя. В периодите, когато канарчетата не слушат запис или “учител” те се прослушват от селекционера. Тогава трябва да се отстранят грешно пеещите птици и да се комплектоват ансабловите групи. Тази фаза е една от най-важните и определя бъдещите успехи или провали. Тук се проявява умението, опита и слуха на любителя, който трябва правилно да прецени както качествата, така и недостатъците на своите канари. Допускането на най-малки компромиси и снизходителност, водят до големи разочарования,защото както добре знаем “лошото “ се учи най-лесно. От познанията, старанието и упоритостта на селекционера зависят резултатите ,които ще се получат на провежданите конкурси. За арбитри при тях, канаровъдните организации трябва да назначават само опитни и неподкупни съдии, които правилно и по достойнство да оценяват уменията на певческите канари. Само по този начин едно прекрасно хоби може да просперира и да създава естетическа наслада, както на запалените специалисти , така и на обикновенния любител на неповторимата птича песен.